Агент Димитър ме осъдил на 10 000 лв. с помощта на други ченгета. Горд съм. Ето защо
Последвайте ни в Google News Showcase
Агентът на Държавна сигурност Димитър (известен като Кеворк Кеворкян) ме осъдил на 10 000 лева, пише радостно агенцията с дъх на алкохол, тютюн и банкови кредити „Блиц” (а какво е общото между „Блиц”, алкохолния и цигарен бизнес и КТБ ще научите скоро).
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Димитър ме осъдил заради статията ми в „Труд” от февруари 2010 г. - „Агент Димитър е зависим от Октопода”.
Въпросната статия (публикувам я по-долу) е всъщност мое право на отговор на негова статия в същия вестник. Тогава агентът се подмазваше на Цветан Цветанов и акламираше бурно историческите му успехи в борбата с организираната престъпност.
Истината е, че Димитър ме осъди още преди година, но неясно защо го съобщава чак сега чрез подвемодствения си сайт „Блиц” и чрез друг близък до душата и морала му сайт „Афера”. Общо-взето, по-дълбоко дъно няма.
Мога да кажа само едно.
Горд съм, че едно ченге ме осъди заради това, че съм казал, че е ченге.
Че съм припомнил 40-годишното му милиционерстване в БНТ.
Доносите, които е писал за свои и чужди, за колеги, приятели и опоненти.
Опасните му връзки с всевластни главни прокурори, чрез които си е разчиствал сметките.
Горд съм и че Кеворкян повика за свидетели срещу мен в съдебната зала две други ченгета – Тошо Тошев (явочника на Държавна сигурност „Бор”) и Иван Гранитски (агента на Държавна сигурност „Огнян”).
Горд съм, че съдът ме осъди въз основа на техните показания, според които колегата им Димитър се е почувствал безкрайно потиснат, направо сломен от моите писания за него.
Може да звучи като псевдогероична поза – но съм горд, че ченгетата се обединиха срещу мен и успяха да ме победят. В това е тъжното разковниче на „справедливостта по български”.
Да е жив и здрав Димитър, да заповяда, да ме осъди пак. Легендарна фигура като него едва ли ще има проблеми да смаже мъник като мен в съда.
Ченгетата са като ято, писал съм го и преди. Държавна сигурност продължава да ни се хили безобразно от трибуната на Народното събрание, от сградата на Министерския съвет, от телевизионния екран, от страниците на вестниците, от Интернет…
И ако случайно дръзнеш да я настъпиш, се настървява люто и заръмжава като карпатска мечка.
Който обаче се бои от мечки, да не влиза в гората…
А ето сега и статията от февруари 2010 г., заради която бях осъден от агент Димитър:
B последните два от ежеседмичните си доноси във в. “Труд” агент Димитър (известен и като Кеворк Кеворкян) кой знае защо се задява с моята личност.
Миналата седмица в подривен стил обяви, че съм завеждал WC отдела на медиите. Този вторник пък поиска да се разследва каква била зависимостта ми от “Октопода”.
Поводът е карикатура в издавания от мен вестник “Ретро”, в която се уязвявала “водещата фигура в борбата с организирана престъпност” (б.а. - Става дума за Цветан Цветанов).
Не знам защо агент Димитър вижда нещо осъдително или политически опасно в един художествен шарж, в една метафора. Да не би пък да се припознава в някого? Защото аз изобщо не се сещам за кого става дума.
Навремето пак за една карикатура изхвръкнаха главите на Радой Ралин и Борис Димовски. Сещате се - “Сит търбух за наука глух”.
На някои гузни съвести им се привидя тогава в опашката на прасето подписът на Тодор Живков.
Сложиха се на вожда обърнаха му внимание и репресиите срещу Радой и Димовски не закъсняха.
Може би случайно и срещу двамата агент Димитър е писал доноси, както си личи от многобройни публикации в медиите.
Темата за медиите и “Октопода”, която Димитър настоятелно поставя в ежеседмичните си доноси, е интересна. Щом отваря дума, и аз ще го попитам две-три нещица. Не беше ли той, да речем, основният медиен рупор на Никола Филчев и неговия кръг от барети (Филко Славов, Алексей Петров) дълги години наред?
Не беше ли най-близкият журналист на бившия главен прокурор, който редовно гостуваше в студиото на предаването му? Не говореше ли Филчев “през него”?
Не решаваше ли чрез Филчев някои свои професионални и лични проблеми (например - уволнението на Иван Гарелов от Нова телевизия)?
С колко телефонни номера на Филчев разполага в паметта на джиесема си? Колко трогателни истории написа за Филчев в книгите си? Молеше ли Филчев да го среща и помирява с Алексей Петров?
А Алексей Петров не беше ли редовен и почетен гост на скъпоплатените премиери на книгите му в хотел “Шератън”? Да не би случайно да имат снимки, радушно здрависващи се и прегърнати?
Да, сериозно съм притеснен от зависимостите между Димитър и кръга около Алексей Петров и Никола Филчев. Няма да е зле да се върнем назад във времето и да разследваме как “Октоподът” беше проникнал в медиите и БНТ чрез “Всяка неделя”.
Колкото до мен и моята зависимост от “Октопода”... Не се срамувам от факта, че познавам Алексей Петров покрай журналистическата си дейност. (Впрочем той има десетки приятели журналисти, прокурори и политици, които сега са се изпокрили в миша дупка.)
Повечето обвинения срещу него и “бандата му” ми изглеждат бутафорни, несъстоятелни, предизвикани от лична корист. Няма да повярвам в тях, докато не бъдат подкрепени със смислени доказателства, а не просто с набеждавания по слухове и разкази на “анонимни свидетели”. Алексей Петров може и да е най-големият престъпник, но за мен е невинен, докато не го осъдят.
Не вярвам в масовите истерии в публичните кампании, в общественото дамгосване, в лова на вещици, във внезапните “прозрения”, че човекът до теб е демон. Не вярвах, че ще ми се налага да препрочитам “Аферата “Драйфус” и “Процесът срещу Трайчо Костов”.
Не вярвах, че един министър ще предрешава и ще се бърка в съдебни решения, а главният секретар на полицията ще обясни, че “МВР и културата вървят ръка за ръка”...
Не вярвах, но като гледам агент Димитър и 40-годишното му милиционерстване в областта на културата и медиите, май Калин Георгиев ще се окаже прав.
Недялко Недялков, „Труд”, февруари 2010 г.
