ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Това, което става в Европа днес показва, че бурето с барут не е само на Балканите, казва в интервю за „Труд” режисьорката Адела Пеева.
Запитана защо народите на Балканите не можем да се разберем, авторката на документалния филм „Чия е тази песен?”, който атакува националистическите предразсъдъци на Балканите, казва, че той е все по-актуален днес – „заради емигрантската вълна, заради тероризма, заради нетолерантността, заради опасността от всичко, което мислим, че ни застрашава”. „А и защото филмът говори за взаимоотношенията между различни религии и в момента се прилепва към ситуацията на страх, който започва да прилича на параноя. Не казвам, че няма причини за това, но вероятно има и злоупотреби. Така че нещата не отиват на добре. Войната в бивша Югославия и взаимоотношенията, които са плод на историческа обремененост между балканските страни, като че ли не ни бяха за урок. Това, което става в Европа днес, според мен показва, че бурето с барут не е само на Балканите”.
На въпроса промениха ли се отношенията на Балканите отпреди 13 години, когато снима филма, Пеева казва: „Нещата не се променят така бързо, това е сложен процес”. … „Не може за 13 години да очакваме промени. Да не би у нас да се е променило нещо? По-толерантни ли сме? Напротив, ситуацията става все по-сложна”.
Според режисьорката това, което има да се случи, ще се случи. „Положението е много сложно. Вероятно ще има катаклизми. Сигурно ще трябва да се мине по някакъв път. И не трябва да се самозалъгваме, че сме толерантна нация, защото не ни се е случило това, което се случи в Югославия. Да, не сме се хванали гуша за гуша, но не трябва да смятаме, че не съществува потенциална опасност от конфликти”.
Относно агресията срещу десетки жени в Кьолн по време на новогодишните празници, Пеева коментира: „В такива конфликти жените винаги са първите жертви - най-лесните и най-уязвимите. Аз не съм притеснена, защото това да се притесняваме с нищо няма да ни помогне. Това, което скоро се случи в бивша Югославия, сега се случва в цяла Европа. Знае се какво стана там и може да се предположи какво ще стане навсякъде, където се случват подобни неща. Въпросът е да си събереш акъла. Анатемосването и демонизирането на другите е ужасно и опасно нещо. Трябва трезво мислене, без емоции, спекулации и злоупотреба... Определено има културни разлики”.
„Всичко е преодолимо. Преодоляхме дори фашизма - за жалост със закъснение и с много жертви. Преодоляхме и комунизма. Колко много политически компромиси се направиха, за да стигнем до това положение на нещата, каквото е днес…”, смята Пеева и продължава с отговора на въпроса защо не се научават уроците на историята – „Защото са налице много интереси. И много пари се въртят около всички тези конфликти. И пак ще кажа: правят се и много компромиси”.
За създаването на сайта за жените режисьори в българското кино Адела Пеева казва: „За жените режисьори не се говори много. Познавам лично по-голямата част от тях. В българското кино те са общо 29 на брой - тези, направили игрален филм за голям екран. Срещнах се и говорих с повечето от тях. Това, което разказват за себе си, е много любопитно. Открих много интересни неща. Първата жена режисьор е Лада Бояджиева, за която почти никой не знае. Започнах от Ирина Акташева и завърших с най-младите, които в момента снимат своя първи филм. Всичко това ще може да се види и чуе до края на месеца, когато сайтът ще бъде официално открит и ще стане достъпен.
В заключение Адела Пеева споделя и отговора на въпроса дали е разбрала какво означава щастието: „За първи път се замислих над този въпрос, когато след идването на демокрацията започнах да пътувам. На летището в София един чужденец ме попита: „Вие щастлив човек ли сте?“ Тогава, на 40 години, започнах да се питам как да разбера дали съм щастлива. Накрая си казах, че съм щастлива, защото мога да правя това, което искам и обичам - някой път по-добре, друг път по-зле. Но ако не бяха дошли промените и не беше паднала Берлинската стена, аз нямаше да направя нито „Чия е тази песен?“, нито другите си филми. Не мога да не оценя свободата и размаха, който получихме”.
-------------------------------------
Филмът на режисьорката Адела Пеева "Чия е тази песен?" увлекателно разказва изключително интересната история за това как една песен с различен текст и дори в различен жанр е популярна в много балкански държави и, естествено, всички са убедени, че песента е именно тяхна.
