ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Внушителната по размери нилска водна дървеница - Lethocerus patruelis, вече се размножава и у нас, каза за “24 часа” гл. асистент д-р Николай Симов от Националния природонаучен музей.
Както вчера писахме, стигащите до 12 сантиметра буби тези дни стреснаха жители на Хасково.
“През лятото екземпляри от водните дървеници бяха открити не само на юг, но и п на север - във Варна например. Бе регистриран и единичен екземпляр
до езерце в Борисовата градина в София. След 2010 г. по намерените във водоеми насекоми се установява, че нилските дървеници се размножават и у нас, а не както се смяташе, единствено в места с тропичен и субтропичен климат”, уточни д-р Симов.
Гадината е била забелязана на поне 5 места в Хасково: до блоковете 6 и 36 в най-големия панелен комплекс “Орфей”, на ул. “Веслец”, в лесопарка “Ямача” и дори на самата главна улица.
“Беше наистина впечатляваща. Видях я от магазина да лази отвън на плочника. Успях да я затисна под стъклен похлупак и я прибрах. Преровихме с колегите интернет, за да разбера какво точно представлява. След като прочетохме, че е водоплаваща, направихме дом”, разказва Данаил Ангелов, служител в магазин за компютри.
Той показва аквариума, в който е настанена пришълката. Тя е дълга 7 см и се е изтегнала удобно сред водни растения и камъчета.
“Ще си я пазя, досега не съм имал домашен любимец. Смятам да дам за храна малка декоративна рибка”, шегува се Ангелов. Заради страшните челюсти и хобот той и колегите му обаче не смеят да докоснат странната придобивка в офиса.
“Не е и за препоръчване”, съветва д-р Симов. Според него контактът с хищника можело да не завърши по най-добрия начин, ако не се хванел както трябва зад предните крака.
“Ухапването и убождането с хобота е едно от най-болезнените, няколко пъти по-силно от това на пчела и оса. Все едно ви пронизват с нажежен пирон. Част от кожата остава некрозирала, появява се бяло петно. Заради невинаги чистите води, в които живее нилската дървеница, за всеки случай обаче след ужилване може да се направи серум
против тетанус”, съветва ентомологът.
“Нашата специалистка по биоразнообразие Тюркиян Селим бе изпратена на обследване и установи вида. С повече обаче не бихме могли да се ангажираме, тъй като той не представлява защитен вид по закон”, каза говорителката на екоиснпекцията Мариана Чомпалова.
Според местните специалисти буболечката също била позната повече като тропичен и субтропичен вид. Причината за по-широкото разпространение т.г. била в обилното на валежи лято и топлата есен. Специалистите съветват агресивното насекомо да не бъдело провокирано към нападение. По принцип основната му храна били речни животни - червеи, малки рибки и жабчета. То ги умъртвявало със слюнката си, която имала свойството да разгражда тъканите.
За феномена докладвали и други природозащитници от Южна България. Нилска дървеница била намирана и в Казанлък. Плътност като в Хасково обаче досега не била регистрирана в страната.
“Видях цяло ято в градинката пред блока”, разказа Александра Стоименова от комплекс “Орфей” пред местна медия. Тя отначало ги взела за марокански скакалци.
“В просеката между двете детски градини на земята лежеше една смазана гигантска буболечка. Помислих, че е т.нар. миризливка, само че голяма колкото цигарена кутия”, допълва съседът Сашо Колев.
Двете животинки наистина много си приличат по характерните плочки с формата на щитове по гърба.
В научната литература нилската водоплавка е описвана като най-голямата от семейство белостоматиди. Д-р Николай Симов и колегата му Марио Лангуров са
заснели как убива малка рибка. Кадър от видеото е качен на сайта bigfish.bg. В научното изследване на екип с ръководител Снежана Грозева от БАН за списание Zookeys били изследвани представители на екземпляри в района на рафинерията “Нефтохим”, Елхово, долните течения на Марица и Арда.
Глобалното затопляне можело да се окаже друг фактор, който премества обитанията на водоплавката все п на север. “В крайна сметка трябва да свикваме, че видът вече е неотменна част от българската фауна”, казва д-р Симов.
“Досега нямаме данни за ухапани в региона”, съобщи шефката на регионалната здравна инспекция в Хасково д-р Соня Димитрова.
От Свиленград им донесли мъртва нилска дървеница. “Тъй като и за нас видът бе непознат, го обработихме със съответните препарати. Пробата е изпратена за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести. Не мога обаче да се ангажирам кога ще излязат резултатите”, уточни д-р Димитрова.
В същото време личен лекар, пожелал анонимност, разказа, че при него дошъл пациент с голям оток след ухапване, придружено със силна болка. Не разбрал обаче от какво е причинен.
