ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предприемчиви нашенци правят добри пари с антикварни предмети. Един от тях е търновецът Марин Маринов. Той има свой сайт в интернет, в който безплатно предава опита си и разказва как човек може да изкарва пари с минимум разходи и на практика почти без да става от стола си пред компютъра.
„Всичко, което се иска, е само един компютър и търпение за ровене из сайтовете за онлайн търговия. Целта е да вземеш нещо евтино и след това да го продадеш скъпо. В някои от сайтовете има раздел „Подарявам”. Там хората искат да се отърват от стари семейни вещи и спомени, за които им е жал да ги изхвърлят в коша. Затова търсят някого, на когото да ги дадат без пари.
Вземате тези вещи и след това търсите начин да ги продадете на каквато и да е цена, все ще сте на печалба. Другият вариант е да търсите в сайтовете продажба на едро на неща, които вземате на ниска цена и след това продавате на парче”, споделя тайната Марин.
Неговите клиенти са основно хора от Англия, Гърция и Франция, но когато му падне възможност, търгува и с клиенти от други европейски страни, че дори и в Америка.
Мъжът разказва, че чужденците особено си падали по автентичните български народни носии с шевици. В интернет такива се продавали на цени от 50 до 200 лв., а на клиента чужденец се продават за 100 – 200, но в евро или паунда. Освен това британците много си падали и по стари оръдия на труда, като сърпове, паламарки, коси и мотики.
„Един англичанин с благородническо потекло поиска да му намеря стара вършачка и диканя. Бил чел някъде за тях и искал да си ги забучи насред градината в имението. Обясних му, че намирането не е проблем, но транспортирането до там ще бъде доста сложно заради техните обемисти размери. Наложи се да се задоволи с комплект градински сечива и комплект стара българска керамика за гостната си”, спомня си Марин.
Скандинавците пък искали от българина да им търси стари соцрадиоапарати, лампови телевизори, касетофони, магнетофони, грамофони от онези с фунията, дето ги навиваш, и други подобни. На един му пробутах собствения си стар телевизор „Пирин”, нищо не ставаше от него и се отървах за 50 евро. Продавал съм работещ транзистор „ВЕФ Сигма”. Купих го за 20 лв., продадох го за 30 евро. Попадна ми и едно старо радио с батерии. Не работеше, но го бутнах на един англичанин. Казах му, че е било собственост на партизанин и на него партизаните са следели за победите на британците над войските на Хитлер. Не зная дали ме разбра, но го купи”, смее се търговецът. Сред хората, които търсят наши антики, са и гърците. Марин обаче не търгува с тях. „Те са големи пинтии, да има как, без пари да им дам всичко. Аз съм го купил за 10 лв., той иска да му го продам за 5 лв. Казвам му, брато, така калимерата няма да стане и направо му обръщам гръб”, възмущава се Марин.
