ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Киното е емоция и магия. Образите от големия екран създават едновременно заразяваща емоция, усещане за общност и сближаване, а това е толкова важно в днешните времена на отчуждение. На днешния ден отбелязваме Международният ден на киното.
През 1895 година, преди 120 зими и лета, на 28 декември, се е състояла първата публична платена прожекция в Париж, в индийския салон на „Гран Кафе”. Първата прожекция е направена пред 33 зрители.
Прожектирани са 10 малки филма и цената на билета е бил 1 франк. Важно да се знае, че братята Огюст и Луи Люмиер са считани за бащи на киното, но преди тях има пионери, които заснемат филми, те обаче не успяват да направят публична прожекция, а ги прожектират поединично. Веднага след първата публична прожекция братя Люмиер стават невероятно известни и само за година филмите в каталога им наброяват над 1000, разказа за БГНЕС киноведът Боряна Матеева.
В един от тези 10 малки филма - „Закуската на бебето”, хората са се впечатлявали много от движението на листата зад бебето (филмчето е снимано на открито). Тази “неравнодушна природа”, по думите на Сергей Айзенщайн, е било нещото, което изключително много е въздействало на първите зрители.
Матеева разказа, че тазгодишният фестивал в Кан е отбелязал достойно юбилейните 120 години с един филм, наречен “Люмиер” (на френски език люмиер означава светлина), представен в програмата “Кан Класик”. Става дума за един монтажен филм, направен от 114 реставрирани филмчета, всеки от по 50 секунди. Тези кратки филми са заснети от братя Люмиер и операторите им в периода 1895 -1905 г. Това са уникални кадри от целия свят, където са снимани коронясвания на крале, природни бедствия и др.
Интересен факт е, че почетни гости на тази прожекция са били председателите на журито братята Коен, заедно с още три двойки братя режисьори. "С това присъствие на братята режисьори, това по някакъв начин символизира братството на кинематографистите въобще", заяви тя. Относно предимствата на киносалоните, Матеева заяви, че емоцията, която се изпитва, когато се влезе в тъмния салон и се отдаде зрителят на тази масова хипноза, каквато представлява киното, това усещане за общност с другите хора е несравнимо с усамотението, което човек изпитва, когато гледа филм вкъщи.
Според нея гледането на кино в киносалон по стария класически начин, започва да става нещо като културен ритуал, който все повече става рядък и хората ще му отдават все по-голямо значение, но като някакво бутиково занимание. Това, според киноведа е така, защото киното е вече достъпно като информация - един филм може да се намери много лесно в мрежата (макар това да е пиратство). Самото преживяване обаче, да отидеш на кино с намерение да видиш последния филм на твоя любим режисьор, да се отдадеш на емоцията и да съпреживяваш с другите, това е съвсем различно изживяване, обясни Матеева.
Различно е дори, когато има малко хора и много хора в киносалона, обясни тя. Според нея емоцията е заразяваща и има нещо почти мистично да гледаш заедно с други хора един филм. Именно усещането за общност е важно, защото в наше време то изтънява и хората стават твърде отчуждени. Матеева е категорична, че правенето на филми в България е на прав път.
Тази година на фестивалите “Златна роза” и “Златен ритон” е бил показан нов подем на българското кино. По думите й голяма част от новите български филми са напълно конвертируеми. Добрите български филми, са добро европейско кино, посочи тя. Няма от какво да се страхуваме, посочи тя и допълни - българското кино не трябва да бъде подражателно и трябва да реши организационните си проблеми, защото такива има много.
Тези проблеми трябва да бъдат решени от самата кинообщност, която да се пребори за създаването на фонд “Българско кино” и за промяна на някои точки от Закона за киното, които пречат на нормалното развитие. Вече има критична маса талантливи, млади хора, които ще поемат щафетата нататък и това, според нея, е било видно от фестивалите тази година.
