Васил Долапчиев: Трудовата заетост, инфраструктурната и транспортна достъпност са най-големите проблеми на незрящите у нас
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-големите проблеми на хората със зрителни увреждания в България остават политиката по доходите, трудовата заетост, достъпността на архитектурната и транспортна среда и развитието на социалните услуги. Т
ова заяви в интервю за БГНЕС Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България (ССБ), по повод на Международния ден на белия бастун, който се отбелязва на 15 октомври. Според Долапчиев се полагат усилия за подобряване на инфраструктурата за нуждите на незрящите, но проблемът не е решаван много десетилетия и изисква много сериозни финансови ресурси. „Ясно е, че трябва да има търпение.
В София се полагат усилия за достъпност и наши експерти консултират за различни обекти, като Централна жп и автогара, големи столични кръстовища, метрото и летището, но има още много какво да се желае и се надявам, че ще се доближаваме повече до европейските стандарти”, заяви той. Долапчиев е убеден, че в големите градове съществува и елементарният проблем, че всички коли са на тротоарите поради, което са недостъпни не само за незрящите, но и за майки с деца и възрастни хора. „За да стане наистина удобно и спокойно да се преминава трябва да бъдат обработени с необходимите настилки всички тротоари, да се поставят информационни говорещи табла на спирките, за да може да се получава информация за движението.
Сега събираме средства и се надявам, че догодина ще стартира като пилотен проект софтуер, който да се вгради в мобилните телефони на незрящите хора и да се направи мрежа за ориентация на сгради”, добави председателят на ССБ. Той не скри, че проблемът с трудовата заетост на хората със зрителни увреждания е много страшен. Реално 95 % от незрящите хора у нас са безработни. „От специализираните предприятия останаха само 4, а Националната програма „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания” по схемата субсидирана заетост отпуска много малко места за хора с увреждания и в частност за зрителни увреждания.
Общо от 6000 души с увреждания, които са в икономически активна възраст работят около 500”, алармира Васил Долапчиев. Той припомни, че България прие дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011-2020 г., в която са разписани широк набор от добри инструменти, с които да бъдат решавани тези проблеми. „Въпросът е, че не се осигурява необходимото финансиране, за да заработи стратегията.
Без публичен ресурс няма как да се случи. Заетостта в Европа на хората с увреждания се увеличава единствено и само чрез ориентирането на конкретни средства в тази посока. Проблемът е комплексен и касае достъпната среда, професионално обучение, което да е ориентирано към пазара на труда, трудова медиация. Сега 99 на 100 в период само си говорим за добри намерения в тази област, но практическите стъпки са много ограничени. Като цяло икономиката ни също е слаба, говорим и за политика на заетост в най-бедната държава. Всичко това е комплекс от фактори, които влияят върху негативната ситуация”, констатира председателят на ССБ.
Относно образованието за дечицата със зрителни проблеми, Долапчиев, обясни, че има 2 специализирани училища за деца с нарушено зрение. „Процесът на интегрирана форма на обучение набра скорост. Чрез ресурсните центрове към МОН тези деца получават необходимата подкрепа за образователния процес. Около 60 % от тях са в интегрирана форма на образование. До тук, добре, от там започват проблемите”, заяви той.
Според него самите преподаватели не са подготвени, нямат необходимата квалификация и опит за работа с такива деца. Вторият голям проблем, оказва се, е многообразието от учебници, които не са адаптирани за употреба от деца със зрителни увреждания и не им се предоставят в електронен вариант. „Нивото на култура на самата заобикаляща ги страна, на съучениците им, самите преподаватели също влияе. Това е процес, който също изисква време и цялостно развитие на обществото към по-добро, за да има положителен резултат”, смята Долапчиев.
„Обществото ни има големи проблеми с приемането на различните като цяло, независимо дали са бежанци, хора с различна полова ориентация, етнос, вяра, или увреждания. В обществото ни има огромен дефицит на доброта. Това произтича отчасти и заради много тежкото материално състояние на 70-80 % от хората. Едно бедно общество, няма как да бъде добро общество, но както е казал един мъдрец: „Ние хората сме ангели с едно крило, за да полетим трябва да прегърнем друг човек”.
