ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От 15 септември най-близкият до границата ни с Турция град Одрин е в обръч от големи групи бежанци. Повечето твърдят, че са от Сирия, малцина казват, че са иракчани или кюрди.
Поне 90% от тях нямат лични документи, но имат пари и са готови да плащат на трафиканти. Имат и смартфони. Целта им е Западна Европа, но за да стигнат до нея, трябва да са или наистина потънали в отчаянието, или големи оптимисти.
Вярват, че техният ангел-спасител е Ангела Меркел, германският лидер, който бързо преформатира първоначалния си хуманизъм и готовност да ги приеме всичките в хладна сдържаност и отказ от онова „Добре дошли“, като първа прескочи договореностите по Дъблинското споразумение. Вчера по време на стълкновенията с полицията и жандармерията, блокирала похода им от магистралата за Истанбул към Одрин, италианска телевизия пусна дрон, за да заснеме баталията.
Те обаче решиха, че ангелът им Меркел е пратила хеликоптер с разузнавателна цел и понеже ги иска в Германия, ще ги спаси от турската хватка. И че летящата снимачка е символичният й знак на разрешението да влязат в мечтаната от тях държава. Масова радост избликна на пътя, ръкопляскания и ръкомахания изпроводиха машината. Това беше краткият и единствен миг, в който тези хора се усмихнаха.
Вчера изтече и 3-дневният срок, поставен от одринския валия Дурсун Али Шахин, след който те трябваше да се изтеглят от трите си бази – в нивите край магистралния път за Истанбул на близо 15 км от града, на автогарата, която е извън него и в парка зад старинния хотел „Кервансарай“ в центъра. Ултиматумът на Шахин съдържа и дестинацията – всички да поемат към вътрешността на страната и после към Сирия.
Подобно бе и нареждането на истанбулския валия заради стълпотворението от 1 200 араби на автогара там. Бежанците в Одрин обаче се подготвяха да посрещнат 500 събратя от същите, незнайно как принудени да напуснат мегаполиса и съобщили, че потеглят към граничния град. Повече от ясно е, че те нямат идея за завръщане, а само за поход напред към Европа.
В тази криза местните власти показаха способност да противоречат на самите себе си – след категоричните разпореждания късно снощи кметът на Одрин Реджеп Гюркан предостави арената за традиционните мазни борби за убежище на хората, очакващи 4-и ден разрешение да потеглят към Запада. Преди това валията Шахин заведе двама духовници при лагеруващите край магистралата за обедната голяма петъчна молитва и солидарно се включи в нея.
От друга страна, потърпевшите от ситуацията управленци повтарят един през друг, че докато Европа не вдигне бариерите си, няма да допуснат крак на сириец да стъпи на границите й. Резките ултимативни послания и меката демонстрация на гостоприемство са симптом на непожеланата самота. Объркана или сразена е турската държава след космическите си харчове за обгрижване на 2 милиона сирийски бежанци, придошли през последните 5 години, и започва ли да губи контрола върху тях, все още няма ясни знаци от лидерите й? Те са по-концентрирани в справянето с политическата криза и в предстоящите нови избори.
По време на заседание на координационния съвет за Сирия турският вицепремиер Нуман Куртулмуш огласи, че бежанците струват 7, 6 млрд. долара на хазната, докато подкрепата на международната общност е едва 418 млн.долара. „Докато европейските държави предприемат политика на неглижиране на огромния човешки поток по море, нашата брегова охрана полага неимоверни усилия за спасяването им. През последните 5 години в Бяло море се удавиха 5 950 бежанци, ние спасихме 53 228 души.
Разбира се, че е дълг на Европа да покаже съпричастност към нашите разходи, но дори и грош да откаже, ние ще продължим да помагаме на мигрантите. Кризата с тях няма да приключи с края на войната в Сирия“, заяви вицепремиерът. Очевидно е, че Турция се чувства самотна в пресата на бежанците, след като европейските страни започнаха бързо да затварят границите си, а и САЩ гузно се ослушват, сякаш проблемът е само за Стария континент. Няма обща стратегия и решение на ЕС за изход от тази криза, напротив, страните се спасяват поединично.
А България е в странно спокойствие за сигурността си, когато от юг все по-масово напират към браздата, а на север и запад никнат стени. Едва ли има някой, който да не се пита какво ще стане с нас, ако „Одрин падне“ и походът на бежанците успее да пробие границата ни. Объркана и с некоординирани движения е и Европа, и да очакваме някакво последващо съпричастие от нея за справяне с неизбежното, е немислимо.
Европа е толкова объркана, че инструментите на Общата политика за сигурност и отбрана са сякаш забравени, а е загърбила и ролята си в управлението на кризите в конфликтните региони, бълващи мигрантски потоци по вода и суша. Добрата стара госпожа се оказа опасно неподготвена за тълпите от влюбени в нейната неувяхваща хубост и подреденост. А те напират неудържимо към нея – изнурени и отчаяни, с едничкия Аллах в сърцата си.
И никой няма отговор на въпроса как се възпламениха така масово и едновременно, кой им каза, че сега именно е мигът на признанието в любов. И как така всички имат близки от първо коляно точно там, при нея. И защо имат само пари, а документи – не. Не ми отговориха нито тези от сирийските Алепо, Кобане и Шам, нито иракчаните сред тях.
Понеже винаги става дума за пари, а риба се лови в мътна вода, те с охота разказват за трафикантите и тарифите им. Един добре осведомен човек /анонимен българин/ ми обясни схемата на процъфтяващия както у нас, така и в Турция бизнес. Нашенските каналджии са колкото хора на риска, толкова и лакоми за пари, се оказва според разказа му. Обикновено това са билингви – говорят официалния български и майчиния турски. Отива човекът на разходка в Одрин, но не обикаля музеите и старината, а хотелите – за по кафе с посредниците.
Покрай турското шекерлия кафе получава информация за броя на наличните сирийци и кюрди. Хотелиерите-посредници в перфектната схема предават парите за предстоящото извеждане на бежанците на него, самите мигранти не се разплащат лично. Таксата на един човек е 2 000 евро. Най-практикуваният граничен участък за пробив е около Малко Търново, дотам се върви пеш от Одрин.
После на съответното място преселниците /групи от 4-7-8 души/ се крият в гората, той предпазливо се показва на пътя, идват бусовете /най-често с ямболска и сливенска регистрации на табелите/, предава половината сума на шофьорите, останалото е за него. Той не знае кой именно им е указал да се появят там, но е наясно, че бусовете потеглят за София, където вече е осигурен превозът до Букурещ през Русе.
В нашата столица други хора плащат за този транспорт. Как се прехвърлят през Русе, нали нямат документи, питам. Това било най-лесното – „на българските и на румънските митничари по 50 евро и си ти“. В Букурещ ги поемал друг. Мизата на нашенския каналджия от едно пътуване до румънската столица „за едно кафе“ достигала 4 000 евро.
Така се очертава действащ канал за нелегален трафик на бежанци Одрин – София – Русе – Румъния. Защо са толкова къси телените заграждения – за да можем да ги извеждаме, това била ключовата фраза на нашенските каналджии. Къде е държавата, правя се на наивна с въпроса си. Щом държавата ти е осигурила покровителство, какъв е проблемът, чувам отсреща. Според информацията на източника парите за трафика идват от Русия, без да минават през ръцете на бежанците, а само през тези на посредниците и трафиканта.
Теорията му – че това са правителствено насочени средства от търговията с нефт и наркотици, и войната е между САЩ и Русия за контрола върху нефта. Което всеки специалист по всичко във Фейсбук знае. А в Одрин иначе гонените с думи от властите бежанци продължават да чакат зелената светлина на пътя си към Европа.
Заспиват и се събуждат под открито небе, но вместо път пред себе си виждат срещу себе си полицията, кашоните с хляб, вода, памперси и санитарни принадлежности. Децата им не се усмихват и гледат с очите на старци в убийствена тишина. Напрежението се покачва и е въпрос на дни да избухне. В какво, ако не в сблъсъци по границата и поход напред. Може би и през България, ако не затвори границите си навреме. А трябва./ ....................... Вилдан Байрямова е кореспондент на агенция БГНЕС в Кърджали.
