Власт и институции гъмжат от душевно разстроени! Свободата на словото подлуди сума политици и общественици
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Свободата на словото у нас претъпка всички институции, включително и училищата с хора с тежки душевни разстройства. В момента ни управляват и учат децата ни хора, които сами твърдят, че не са на себе си, че са измъчени, изтормозени, разсеяни и не са в състояние да си вършат работата заради вътрешни терзания, в които са ги вкарали медиите.
Това сочи беглата статистика в последно време, която си струва да бъде спомената в дена на свободата на словото, когато Европейският парламент ще гласува строги мерки за изсветляването на собствеността на медиите и тяхното финансиране заради влошената медийна среда по целия свят. Понеже в ЕС не са наясно защо тя е толкова влошена в България, че грантовата организацийка "Репортери без граници", която изследва само вестниците, я класира чак на 111 място.
У нас медийната среда обаче е толкова влошена не заради медийното законодателство, а заради Наказателния кодекс. Според членовете в него всеки властимащ, който се почувства засегнат от някоя медия, може да заведе дело за колкото си иска пари, тъй като въпросната медия го е докарала до съща лудост, както подробно обяснява в жалбите си, и да доказва това в съда чрез твърденията на близки, роднини и разни други кошеревски свидетели, а не чрез медицински експертизи. И съдът всеотдайно да осъжда журналистите, явно съгласен, че са подлудили съответния ищец.
Точно на този принцип в момента един душевно нездрав човек - Емил Джасим, обяснил, че Левски е лайно и други простотии по исторически теми, обучава учениците от елитната класическа гимназия в София. След като съдийката Хазърбасанова прецени, че ПИК, която цитира тези твърдения, е разстроила Джасим и сега той не е наред, заради което медията трябва да му плати 3000 лева. Т.е. душевно нездрав човек учи деца (ВИЖТЕ В ОЩЕ ПО ТЕМАТА).
Двама други душевно нездрави според собствените им твърдения управляват БСП. Корнелия Нинова и Кирил Добрев оценяват душевното си разтройство, което направо ги е извадило от релси, на общо 220 000 лева, които искат от левия журналист Румен Петков. Което не пречи на Нинова да е депутат, ежедевно да чете декларации от парламентарната трибуна, да свиква митинги и протести и да призовава към бунтове и стихии. Което означава, че това може да е плод не на политическите й убеждения, а на душевното й състояние.
Друга душевно нездрава нейна колежка при това и бивша журналистка - Елена Йончева, също не е на себе си и съди за разстройството си премиера Бойко Борисов, който да го възмезди с 20 000 лева. Но в същото време продължава да седи в парламента и да гласува закони, макар сама да твърди в жалбата си, че не е съвсем адекватна.
Тежко душевно разстроена личност има дори в надзорния орган на медиите - СЕМ. Там тотално разтърсената, депресирана и каква ли още не Бетина Жотева съди журналиста Александър Симов, че я атакувал заради това, че заплашва публично журналист и това направо я съсипало отвсякъде. Но макар и с разбита душевност, тя продължава да заема отговорната си длъжност и да гласува решения на органа.
Вече втора година друг дълбоко разстроен човек управлява дори държава. Това е Томислав Дончев. Съдът прие твърденията му, че е много зле вследствие на два въпроса, зададени от журналист на трети човек и осъди журналиста. Дончев доказа правотата си чрез свидетелствата на жената, с която съжителства, и чрез шефката на кабинета си. Но нездравият душевно вицепремиер продължи да управлява държавата в това тежко състояние и думите и поведението му по време на прессконференцията на трима министри на 1 май нескрито подсказват, че май още не е излязъл от това състояние.
Т.е. Томислав Дончев е осъдил журналиста справедливо, защото е душевно нездрав. Но дали е справедливо душевно нездрави хора да управляват държава? И дали точно тези членове в Наказателния кодекс, които дават възможност за налагане на цензура и автоцензура чрез съдебни процедури и политически ангажирани съдии като Хазърбасанова и Богдана Желявска в случая с Дончев не са истинската причина България да е на 111 място в класацията на "Репортери без граници"?
Така че, пишейки новите правила за освобождаване на свободното слово европарламентът трябва да има предвид, че формите на натиск върху нея се упражняват чрез съдебни дела от страна на политици срещу журналисти. И да поискат и такива проомени в законодателството.
Защото иначе излиза, че държавата се управлява или от душевно болни, или от измамници, тъй като, ако съдът отхвърли жалбите им, това означава, че те лъжат. Ако пък ги намери за справедливи, като осъди журналистите, значи съответните хора са болнии и не могат да изпълняват служебните си задължения.
Всичко това обаче трябва да се доказва по медицински път, а докато траят делата, съответната личност да има добрината да се оттегли от заемания пост поради временна нетрудоспособност. И ако реши пак да го заеме, да мине през още един психиатричен преглед, за да докаже, че вече е здрав.
Ако тези промени не бъъдат въведени в българското законодателство, европейското може да си пише колкото си иска нова правила, но у нас нищо няма да помръдне от сегашното положение.
Всъщност вресливите протестъри, по чиито доноси бутиковата грандовска организация "Репортери без граници" пише докладите си, сами се натресоха. Европарламентът възнамерява да забрани на осъдени да притежават медии. А техните собственици в лицето на Иво Прокопиев и Огнян Донев са клиенти на съда за доста сериозни престъпления като ощетяване на държавния интерес и укриване на данъци. Както се казва, каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи.
Затова е редно и потърпевшите журналисти от самозабравилите се душевно разстроени политици да вземат мерки срещу това нашествие на луди хора във властта, училищата и на обществени длъжности.
