ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) са били лъгани от властите и могат да заведат дела срещу Българската народна банка и държавата, се казва в материал, публикуван в "Правен свят".
До преди няколко дни най-високопоставени представители на държавната власт уверяваха гражданите, че всички вложители, несвързани със собствениците на КТБ, ще си получат пълния размер на депозитите.
Оказа се обаче, че властите са лъгали вложителите, без да им мигне окото, пише изданието. Въпросът може ли да се вярва на държава, която процедира по този начин със своите граждани, е чисто риторичен. Със сигурност обаче, държавата и БНБ са изцяло виновни, задето: лъжеха, че КТБ е в перфектно състояние; със забавяне допуснаха и с действия създадоха паника сред вложителите, които изтеглиха към 1 млрд. евро.
Почти никоя банка в България не може да преживее такъв удар; помпаха изкуствено и специално КТБ, като до преди година и малко държавните фирми държаха там над 50% от парите си, а до затварянето на банката – 25%; оказа се, че "Банков надзор" не е осъществил контрол върху дейността на КТБ и е допуснал раздаването на кредити на подставени лица и офшорки, свързани със собствениците.
Според юристи, с които "Правен свят" се консултира, това са умишлени действия, които предполагат възможност за завеждане на дела срещу БНБ и държавата от вложителите на КТБ. Те изхождат от предпоставката, че надзорната дейност на БНБ и нейните длъжностни лица върху банковия сектор представлява административна дейност. Държавата носи отговорност за вредите, причинени на гражданите и юридически лица от тази дейност, включително отговаря и за бездействията на нейните административни органи и техните служители.
Съгласно специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) исковете за вреди, причинени от бездействия на администрацията, се гледат по реда на Административнопроцесулния кодекс (АПК). Кодексът поставя като предварителна абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на делото изискването първо административен съд да е отменил незаконосъобразния административен акт на съответния орган. В случая обаче става въпрос за бездействие на администрацията, спрямо което не може да се приложи изискването за предварителното му обявяване за незаконосъобразно.
Тогава би следвало инцидентно да се установи незаконосъобразността на бездействието в обезщетителното производство. Дали в случая ще се тръгне по реда на ЗОДОВ като lex specialis, или по общия ред на ЗЗД, е дискусионен процесуален въпрос, който изисква задълбочен анализ и си заслужава да бъде обсъден. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Държавата съответно ще отговаря за бездействията на нейната администрация и длъжностни лица. Като според специалисти, следва ясно да се дефинира неправомерното действие на конкретно длъжностно лице (деликт), за което държавата би следвало да носи отговорност по силата на чл. 49 ЗЗД.
При всяко положение обаче, при подобен род дела съдилищата следва да се въздържат от евентуалната процесуалната въртележка, в която да си препращат делата и да отказват да ги разгледат поради наличие на друг съдопроизводствен ред, коментират юристи, сблъсквали се неведнъж с порочната практика на българските съдии в това отношение.
Споровете за подсъдност само биха демонстрирали, че съдът се страхува да се произнесе и да реши наболял въпрос с важно обществено значение. А това би било отказ от правосъдие. В допълнение, следва да се добави и още един нов иск за българската правна система, а именно - иск за реализиране на извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС.
Ако се установи, че със свои действия или бездействия БНБ пряко е нарушила европейското законодателство, това ще е още един метод за защита на българските граждани и юридически лица, директно произтичащ от чл. 4, § 3 от ДФЕС и от решенията по делата Francovich и Köbler.
