СПОРТЪТ ДНЕС

Георги Младенов: Няма незаменими хора, а ние, треньорите сме с оставките по джобовете си

Само в ПИК
Георги Младенов: Няма незаменими хора, а ние, треньорите сме с оставките по джобовете си
Автор: ПИК
Дата
Дата
5273
Коментари
0
Георги Младенов: Няма незаменими хора, а ние, треньорите сме с оставките по джобовете си

Баскетболната легенда Георги Младенов гостува в предаването "Код спорт" по TV+, където разказа любопитни спомени от славната си кариера.

 

- Беше в стихията си с топка в ръце, но знаем, че е имало вариант да поемеш и по друг път. Близо две години си бил вратар и нападател в юношеския футболен отбор на "Левски". Защо в крайна сметка те спечели баскетболът?

- Може би надделя любовта ми към баскетбола, независимо, че играх две години футбол и то с играчи, които са легенди - Наско Сираков, Боби Михайлов, Гиби, Емо Велев. Може би изигра роля и това, че в годините, когато минах от вратарския пост към този на централен нападател, имах една контузия. Имах малко белези с кръв по чорапите, скрити от мен от покойния ми баща, които обаче майка ми намери и каза, че това не може да се случи повече. Разбира се, не това е основната причина. Смятам, че любовта ми към баскетбола надделя повече. 

 

- Имаш ли идея за тези 25 години колко точки си вкарал?

 

- Не съм се замислял, но понякога синът ми ме пита. Знаете, че за всички деца, които се занимават с баскетбол, НБА е нивото. Гледа кой колко точки е вкарал, на кое място е във вечната класация. Но нямам представа колко точки съм отбелязал. Знаете, че всеки по някакъв начин е и обичан, и мразен. Ако съм обичан от всички, значи правя нещо грешно. Много хора казваха, че съм бил индивидуалист, егоист и т.н. Но ще им кажа в прав текст, че това е правено в името на един отбор. Винаги съм смятал, че когато един играч даде всичко от себе си и отборът спечели, това е целта и това трябва да прави. Не съм смятал, че като вкарам 30-40-50 точки ще ме напишат във вестника. Начинът, по който съм действал в тези години е било единствено, за да спечеля нещо в името на клуба. 

 

- На колко години дебютира в мъжкия отбор на "Левски"?

 

- На 16. През 1978 г. треньор беше покойният Петър Симанов, който е ниво в тази професия. Казвам го с болка, защото той е първият, който ми даде шанс. Бил съм при него и като дете. 

 

- Валентин Шарков и Георги Димитров гардове, Атанас Голомеев, Илия Евтимов, Атанас Колев. Как се чувстваше като смениш някой от гардовете?

 

- Много рядко ги сменявах (смее се). Първият мач, който съм играл беше на финала в Перник. Треньор ни беше Нико Грозев, който също вече е покоен. Играх четири-пет минути. Те ме поощряваха, когато правех нещо добро. Без тях нямаше да мога да се справя. Дадоха ми началния летящ старт. Трябва да поемеш вълната и да използваш шанса по най-добрия начин. Имах късмета да играя при такива треньори като тези, които споменах в годините, в които съм израствал и с такива играчи като Атанас Голомеев, Георги Димитров, Валентин Шарков.

 

- А те как те приеха тогава?

 

- Приеха ме добре. Бяха такова поколение, в което нямаше днешната неприязън или страх от някого, че ще ти вземе мястото. Рано или късно поколенията се сменяват. Няма вечни и незаменими хора.

 

- Кои кошове и победи са ти доставяли най-голямо удоволствие? В онези години баскетболното дерби с ЦСКА беше свирепо, но имаш и незабравими евро мачове на клубно и национално ниво. Това не е футбол - кошовете са хиляди. И все пак трябва да имаш любими...

- Спомням си мачовете с "Арис" (Солун), когато там играеха Никос Галис, Янакис. Не мога да ги сравнявам с днешно време. Баскетболът тотално се смени. Както казваше Иван Ценов: "Ние сме последните романтици в баскетбола." Сега баскетболът е само физика. Спомням си и мачовете с "Партизан". Тогава играеха и Данилович, и Джорджович, и Желко Обрадович. Помня квалификации, особено срещата с Югославия с треньор покойния Кирил Семов. Мачовете в Холандия със Симо Варчев, които ни класираха за европейско първенство. Не мога да определя кой мач ми е по-скъп. Независимо дали съм губил или печелил, всеки мач е бил важно събитие за мен. Смятам, че в края на всяка седмица се вижда резултатът от работата. Това е върхът за един играч, плодът на труда, който е положил. 

 

- Имал ли си играч, който е бил еталон за теб, на когото в началото на кариерата ти си искал да подражаваш?

 

- В тези години нямахме много възможности да гледаме европейски баскетбол, да не говорим за НБА. Но все пак стигахме до някакви касетки с Джулиус Ървинг, Меджик Джонсън, Айзея Томас. Опитвал съм да подражавам на Шарков, Георги Димитров и Атанас Голомеев, защото съм бил на 16 години и съм играл с легендите на българския баскетбол. След това във времето много ми харесваше Галис. Уважавам всички европейски играчи от онези години, но имаше един, който беше гениален - Дражен Петрович. Всичко, което съм можел да правя, съм го взимал от някого. Гледал съм и съм се опитвал да подражавам, независимо, че сьм по-голям от Дражен Петрович. Неслучайно казват за Дражен, че е Моцарт на баскетбола.

 

- Какво не успя да постигнеш? Съжаляваш ли, че с националния тим не игра голям мач за медали на европейско първенство?

 

- Тук ме пробождаш. Имахме много голям шанс да играем такъв мач. Това беше 85-а година в Германия с треньор Цеко Барчовски. Бяхме на прага да играем полуфинал и загубихме един мач с Франция, от който в момента настръхвам. Сънувах го месеци. Водехме с 24-25 точки, а загубихме с продължение. Това беше един от шансовете ни да играем за медал. Твърдя, че този национален отбор и начинът, по който играхме на това европейско, може би на този етап е най-силното, което съм виждал в годините, в които съм бил в представителния отбор. Неприятно е, когато загубиш точно такъв мач, защото отиваш в първата четворка и може да играеш за медал. Тогава в топ 4 бяха отбори, които в нашата група ги бяхме победили. Особено чехите с убедителна игра. Това, че сме играли добре в никакъв случай не ме блазни или ми притъпява чувството и спомена от неприятния завършек от този мач с Франция. 

 

- Знае се, че не си тих и спокоен характер. Конфликтите и пререканията на терена част от репертоара ти ли бяха или просто не приемаш мисълта за загуба?

 

- Никога не съм бил подготвен, че на даден мач ще направя така, че да стане нещо. Факт е, че ми идва отвътре. Не мога да губя. Не се оплаквам, защото когато искаш да спреш някого, използваш всичко възможно. Срещу мен много баскетболисти са играли "мръсно" - не само като действия, но и като приказки, намесване на роднини и т.н. С националния отбор на турнира в София играехме с отбора на Съветския съюз. Удряхме си главата в китайската стена. И все пак имаше един мач, в който на полувремето водехме с осем-девет точки срещу отбор с Ткаченко, Сабонис и останалите. Минаваше ми през главата, че нещо може да се случи. 

 

- Приемаш ли оценките, че си ярък индивидуалист?

 

- Вече казах, че сигурно е така. Но с действията си съм опитвал да спечеля всичко възможно. А от това единствено печели отборът и клубът, за който съм се борил. А Дражен Петрович и Галис ярки индивидуалисти ли бяха? Не винаги може да бъдеш на върха в един мач, но не можеш да бъдеш безличен. Ако този мач не вкараш 40 точки, трябва да направиш всичко възможно във всяка друга част на баскетбола, да помогнеш на отбора си. Никога не съм смятал, че когато вкарам 40 точки и отборът ми загуби, утре във вестника ще пише, че съм отбелязал 40 точки. Ще пишат, когато победя. Борил съм се само за победата. 

 

- Опиши емоциите, когато в последната секунда се нагърбваш да решаваш мач. При теб поне в 80% от случаите се е получавало със сирената да решиш мач.

 

Попитайте Росен Барчовски дали целият отбор знаеше дали ще довърша противника. Имаше един финал за Купата във Варна. Тогава отборът на "Плама" фалира и на полусезона се преместих в "Славия". На полувремето падахме със 17-18 точки и последните 45-50 секунди стигнахме до етап, че ни водеха с две точки. Росен взе таймаут и до ден-днешен помня, че всичко беше нагласено да се отиграе от Иван Костурков. Аз минах центъра и я думнах от 10 м. Взехме купата, а Росен ми каза: "Благодаря ти! Винаги съм знаел, че ще изпълниш моите указания". (смее се) Повярвайте, че няма мисъл и никой от играчите, които поемат последния шут, не мисли какво ще стане, ако се провали. Това го гарантирам. Макар че е от осанна до разпни го. Когато печелиш, ставаш герой. При загуба, губиш всичко. Дадох на сина ми да прочете за Майкъл Джордан, който казва, че много пъти е поемал последния шут, много пъти се е провалял и именно затова е успял. 

 

- Сега смяташ ли, че като треньор си по-различен като темперамент?

 

- В последно време се промених. Покойният Тони Божанков в първата ми година като треньор ми каза: "Ако успееш да гледаш играчите през твоята призма, ще успееш, защото смяташ, че всичко, което си правил, могат да го направят и те". Всеки прави грешки, а най-много правим треньорите като избираме баскетболистите. Когато един играч направи грешка, той първи е разбрал какво е направил. Ако му стъпиш на врата, тотално го смачкваш. Но не мога да понасям хора, които се отнасят към спорта инертно. Като сбъркаш, трябва да полудееш, да се опиташ да поправиш нещата. Един играч трябва да е подготвен така, че да се учудва, когато е изпуснал, а не когато е вкарал. 

 

- Доколко ползваш днес в работата си уроци от треньори, с които си работил като играч?

 

- Минал съм през много треньори с ниво, с успехи. Нищо старо, което е в годините, в момента не се е променило. Просто се промени ритъмът на баскетбола, физиката. Виждате играчи, които изглеждат като културисти на терена, а онези от тях, които имат малко от баскетболна мисъл и техника, вече са НБА проект. Това, което съм взимал от треньорите през годините, ми е в плюс. Досега не съм споменал в това интервю Тити Папазов. Но това се случва за първи път, иначе той е навсякъде. Казал съм му, че единственото събитие, на което не е бил е кръщенето на Челси Клинтън. Иначе знаете в какви отношения сме, все пак аз съм му кум. В интерес на истината с него съм имал най-големите проблеми - той като треньор и аз като играч. 

 

- Не ти гласуваше достатъчно доверие.

 

- В последната година преди да се махна даже доста търках пейката.

 

- Останах с впечатлението, че и от националния отбор, и от българския баскетбол като цяло, си тръгна с лош привкус. Така ли е?

 

- Честно казано, не съм обиден. Приел съм да бъда треньор на националния отбор, защото колкото и да звучи като клише, за мен е чест да си начело на тима на страната, в която си израснал и в която си дал 30 години от живота си за този спорт. Чест е и националната фланелка. А това, което се е случило, предпочитам да не го коментирам, защото ще вляза в полемики. Приел съм го като факт и всичко е приключило. Сигурно не съм се справил, макар че ако влезем сега в някакви подробности, много неща ще се изяснят. Но има Управителен съвет, федерация, президент на централата, те са взели своето решение. Има привкус на обида единствено, защото разбрах последен. Не смятам, че треньорът на националния отбор, трябва да разбира последен, че го сменяват. Няма незаменими хора. Ние, треньорите сме с оставките по джобовете си. 

 

- Какво не е наред в родния баскетбол? В интервю за "Код спорт" Атанас Голомеев каза, че в баскетбола не умеят да прокламират своите големи имена, да ги използват в развитието на този спорт. Приемаш ли това твърдение?

 

- Атанас Голомеев е легенда в българския баскетбол. За него се е говорело в Европа в годините, когато Испания, Италия, Сърбия, Русия са били световни сили. Най-малко искам да опонирам или да коментирам думите на Атанас Голомеев. Но смятах, че много неща ще бъдат променени, когато дойде Георги Глушков. Продължавам да му имам доверие, но промяната не се случи. Хората, които работят за баскетбола, трябва да живеят за баскетбола, а не от него. 

 

- Защо най-силните български спортисти в историята разделят на полюси хората като отношение и мнение за тях? Например Стоичков и Гунди във футбола. При теб случвало ли се е някакво разделение? 

 

- Не смятам, че трябва да се противопоставят две легенди в българския спорт. Спомням си, че имаше гласуване за спортист на XX век. За да можеш да сравниш двама, които са постигнали много като Стоичков и Гунди, трябва да ги поставиш в еднакви условия и години. Играч като Стоичков с тези успехи и с прославянето на България, във футбола специално, едва ли в близките години ще имаме. Това, което е направил Гунди, стои. Как да противопоставим Атанас Голомеев, покойният Румен Пейчев, Иван Ценов, Росен Барчовски, Георги Младенов? Те са били в своите клубове на едно ниво. Ние сме малка страна и не трябва да разделяме нашите легенди. Когато след 1994 г. отидохме в Щатите, защото имахме договор да играем в разни турнири, се говореше за Стоичков. Да, и той е крив, но затова е Стоичков. Иначе щеше да бъде един от миманса, от масата. Неговите постижения не са с късмет, а с талант, характер и с непримиримостта му към загубите. Не трябва да сравняваме легенди в различни поколения. Нека да поставим Стоичков и Гунди наравно. Аз съм левскар и го знае цяла България, но не мога да не уважавам Стоичков, Росен Барчовски, Иван Ценов, Коста Илиев. В онези години играем "Левски" - ЦСКА. За дербито се говореше една седмица преди него и една седмица след това. Събирахме се и отивахме по дискотеките заедно. Да, едните бяха с наведени глави, а другите щастливи от победата. 

 

- Какво е усещането на победиш "Реал" (Мадрид). Казват, че дори и на петанка да го направиш, оставя удоволствие за цял живот

 

- Да, остава споменът, особено когато същата година "Реал" спечели Купата на европейските шампиони, а треньор бе Желко Обрадович. Не искам да обезценявам играчите, с които съм бил в "Левски", но в Плевен бяхме невероятен колектив. Всеки знаеше какво трябва да прави и как да го стори по най-добрия начин. Както казваше Петър Петров: "Ако не я вкараш, аз ще отида да си я взема отдолу". Цветан Антонов за мен бе по-добър от Чарлз Баркли. Можеше да играе във всички позиции - от едно до пет и то на максимално ниво. Победихме "Партизан" в Белград, където не беше падал 17 години. Тогава и Любомир Минчев беше в отбора. Бяхме на ръба да ги елиминираме, но не се случи. Победихме "Реал" (Мадрид), "Бенфика". Изиграхме впечатляващи европейски турнири. Единствено съжалявам, че не успяхме да влезем в следващата фаза, за да можем да оставим някакво впечатление.

 

- Можеше ли да играеш в НБА?

 

- Само НБА е изгубил от това. (смее се) Не, в онези години това нямаше как да се случи. През 84-а година след Балканиадата в Гърция, имах едно неприлично предложение да си хвърля паспорта и да се махна от България за "Арис" (Солун). Не се случи.

 

- Синът ти Борислав върви по твоите стъпки. Как се чувстваш, когато го гледаш?

 

- Гледам го малко по друг начин. Аз не съм бащата. Ни най-малко искам той да израства, а след време да кажат, че това е синът на Георги Младенов. Не! Искам да е обратното. Да казват - това е бащата на Борислав Младенов. Факт е, че има талант и качества на 15 години. Много бързо приема нещата. Има мечта - да играе в НБА. Дали ще успее? Може да е смешно, може да не е, но само един човек, който има цели, може да успее донякъде и тогава ще види къде му е таванът. Никой не знае докъде са възможностите му, докато не опита. Желая му да е жив и здрав и да следва своите мечти, за да бъде удовлетворен след време. 

Още по темата
Уволниха Георги Младенов от Римини
Часовник
18:46
Легендата на българския баскетбол Георги Младенов вече не е треньор на италианския Римини (трета дивизия). Жоро пое тима в края на миналия сезон и го спаси от изпадане. В последните мачове обаче...
Напиши коментар »
(0)
Вашето мнение
Код за сигурност:
За кого бихте гласували, ако днес се проведат парламентарни избори?
Седмичен хороскоп
Овен (20.03 - 20.04)
Не трябва да разчитате много на съдбата през следващите седем дни. Тя няма да ви направи подаръци, трябва сами да се потрудите. Но затова пък усилията, положени сега, дават добри резултати. Парите идват и си отиват. Вие се ядосвате за някои ненужни покупки в събота. На моменти не знаете да спрете, затова е желателно да имате до себе си добър консултант, който да ви ограничава в харченето. Внимавайте пред кого и какво споделяте, защото завистниците са наострили уши и само чакат удобен момент за удар под кръста. Ще се разочаровате от приятелска лъжа и няма да простите.
ВИП рожденици
Ангел Заберски-син
Ангел Заберски-син
музикант и композитор
Става на: 48 години
Анжел Вагенщайн
Анжел Вагенщайн
писател, сценарист
Става на: 95 години
Владимир Левчев
Владимир Левчев
поет
Става на: 60 години
Касим Дал
Касим Дал
политик
Става на: 55 години
Тодор Батков
Тодор Батков
адвокат, собственик на в. "Стандарт"
Става на: 59 години

Стара маймуна обяснява на млада какво е условен рефлекс: - Сега ще натисна този бутон, а онзи идиот с бялата престилка ще ни донесе по банан.