ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Областният управител на Благоевград се вози в мерцедес, отнет от френски сутеньор. Проверка установи как е било разпределено имането, отнето от Комисията за установяване на незаконно придобитото имущество.
До момента няколко автомобила и имота, конфискувани в полза на хазната, са били предадени за ползване на различни държавни структури. Разпределението е направено от междуведомствения съвет, натоварен със задачата да решава къде да отива имуществото.
Според документа луксозното возило, в което се вози губернаторът на Благоевград е било отнето от Мартин Филипов-Дебелия, пише "Монитор".
То е предоставено на областната управа с решение на съвета, като скъпарският мерцедес е бил прибран от държавата през 2009 г. Тогава комисията печели първото си дело срещу бандит, който не може да обясни произхода на парите си.
Филипов не е успял да докаже откъде е натрупал богатството си, като инспекторите засекли разлика между декларирани доходи и реално имущество в размер на над 2000 минимални заплати. Затова държавата е прибрала от него луксозната кола както и над 140 000 лв. С конфискация обаче се разминала триетажната къща на Дебелия в Благоевград която по документи се водела собственост на неговите родители. Самият Филипов има осъдителни присъди за фалшиви документи в България и за сводничество във Франция. Там той получил 4-годишна присъда за износ на български студентки проститутки.
Дебелия бе екстрадиран във Франция по искане на парижките власти, но поради примерно поведение бе освободен 1 година предсрочно.
С конфискувани коли е уредена и областната дирекция на МВР в София. Две от РПУ-та й са получили по един джип - „БМВ X5“ и „Тойота Раф 4“, които преди това са били собственост на Огнян Атанасов – Тополнишкия. Возилата са били конфискувани, след като притежателят им бил осъден за наркотрафик в Гърция и България.
Името на Тополнишкия нашумя преди няколко години след като стана ясно, че е на свобода, въпреки че е бил задържан при международна полицейска операция, в която участвали и полицаи от Испания. Атанасов и още петима са арестувани, а в домовете им полицаите открили общо 290 000 евро, 24 500 лева, 6 700 долара, пистолет, 900 грама кокаин, 726 хероин и 970 грама амфетамин.
Първата присъда на Огнян Атанасов е от края на 90-те. През 1995 г. той е бил задържан през 1995-а в Гърция и осъден на 18 години затвор за продажбата на над 2 кг. хероин. През 1998 г. обаче успял да избяга от затвора "Касандра". През 2006 г. пък Атанасов сключва споразумение с Окръжния съд в Благоевград и му е наложена присъда от 3 г. затвор и 200 лева глоба за търговия с наркотици в Гърция.
Тогава гръцките власти искали Тополнишкия да им бъде предаден, но тъй като по това България не е член на ЕС, не важали и европейските заповеди за арест. България обаче отказала да предаде Атанасов и след 2007-а, когато страната ни вече е пълноправен член на ЕС. През 2008 г. у нас се получава нова заповед за арест от апелативния прокурор на Солун, като тогава Атанасов е обявен за издирване и на 14 април съдът в Благоевград допуска предаването му.
Следва обаче жалба пред Софийския апелативен съд, че Тополнишкия е осъден в България за същото престъпление на 3 г. затвор и 200 лева глоба, като на 20 май 2008 г. магистратите отсичат, че не може да бъде съден 2 пъти за едно и също престъпление. Последвала обаче нова заповед за ареста на Тополнишкия - за притежание на 476 грама хероин и кокаин от 2002 г. Тя е вече е одобрена, а Атанасов е задържан в Петрич.
Освен коли, държавата е раздала и конфискувани от бандити имоти. Така
два магазина на Митьо Очите са предоставени на Агенцията по вписванията
Те с обща площ от 100 кв. м. и техните складове в Несебър. Имотите са прибрани , след като несебърският наркобос Димитър Желязков сключи сделка с прокуратурата и бе осъден на близо 5 години затвор за организиране на престъпна група за трафик на дрога. Терен от 518 кв.м. в с. Васильово, общ. Тетевен пък е е бил даден от междуведомствения съвет на кметството. Имотът е бил конфискуван от Петьо Тотевски, който е осъден за лихварство.
От справката става ясно още, че съветът е дал на Министерството на земеделието са предоставени 17 имота, които да бъдат включени в държавния поземлен фонд. С решения на МС на НАП е предадено за продажба имущество, отнето по 152 дела, включително и такова, което е останало непродадено до влизането в сила на новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на 19 ноември 2012 г.
Предлагат имотите да се ползват за социални цели
Отнетите имоти да бъдат използвани със социални цели, е една от идеите, които шефът на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев вече е предложил на депутатите. Една от причините за това е фактът, че доста често държавата продава отнетите имоти на доста по-ниска от реалната им стойност цена.
„Сега имотът излиза на търг, но не са много хората, които искат да купят имот на криминално лице, защото се притесняват да няма реакция от него", обясни Георгиев. Шефът на КОНПИ представи и предложението част от отнетото имущество да се популяризира и даде пример с Италия, където на подобни имоти се слагат големи плакати с надпис - „отнето от мафията".„Е, не казваме тук да напишем „отнето от Митьо Очите", но все пак е добре хората да видят отнето имущество", отбеляза още Георгиев.
Затова има идея бандитски палати, които са били отнети в полза на държавата, да могат да се превърнат в детски лагери или домове за стари хора. За целта вече е разработен проект по норвежкия механизъм за сътрудничество. Той струва 1 млн. евро и има за цел усъвършенстване на системата за установяване на активи у нас.
Според белгийското законодателство например е предвидено, че подобно имущество или парите от неговото осребряване могат да се дадат като обезщетения на жертви на престъпления.
В Испания пък правят палатите на наркобосовете в клиники за лечение на зависими лица. Във Франция пък парите от продажба на имущество на дилъри на дрога се вкарват във фондове за превенция на употребата на наркотици. В доста от европейските държави отнетите къщи на престъпниците стават полицейски участъци или театри.
Осъдените си връщат иззетото на търгове
Осъдени бандити си откупуват на търг конфискуван от държавата имот. Подобни случаи са засекли от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Според шефа на КОНПИ Пламен Георгиев държавата трябва да намери начин да управлява по-добре отнетите от нея имоти на бандити, тъй като подобни случаи не са рядкост.
След като комисията установи доход на осъденото лице, без законен произход на парите, се стига до конфискация на имуществото му. След това имането на бандита попада в междуведомствен съвет, който го управлява или най-често осребрява. Така конфискуваното имущество се прехвърля към НАП, откъдето се пуска на публичен търг.
По закон обаче няма ограничения за лицата, които могат да играят на публичното наддаване.
Единственото, което е нужно, е да се внесе процент от първоначалната цена по сметка на данъчните ден преди търга. Така се стига до ситуации, при които осъдените бандити се явят на проданта и за смешни пари си откупуват, при това съвсем легално отнетите палати или коли. Освен това публичните изпълнители разказват, че преди да се стигне до покупка на подобно имане то се обезценява значително, тъй като обикновените хора избягват да си купуват вещи, коли или имоти, които доскоро са били собственост на гангстери, тъй като ги е страх.
КОНПИ иска да търси диаманти в тузарските палати
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да може да претърсва палатите на проверяваните лица за скрити диаманти или друго скъпо имущество. Такова правомощие вече е поискано от комисията. Според сега действащото законодателство инспекторите правят цялото си разследване на база на документи. Те проверяват дали бандитите са закупили имоти или коли, яхти и мотори както и какви пари имат по сметки у нас и в чужбина. Много често обаче зад вратите на тузарските палати им се крият безценни предмети, в това число и диаманти, които обаче няма как да попаднат в обекта на проверката.
При много редки случаи в момента инспекторите правят външни оценки на имотите, които ще запорират, а в последствие и отнемат в полза на държавата. Такъв е примерът и с имоти на несебърския кмет и главния архитект на морската община. За да се избегнат възможни измами, инспекторите са оценили имотите им отвън, разказа шефът на комисията Пламен Георгиев.
Нормативната уредба позволява още инспекторите да получат данни от регистрите на НАП за това какви покупки е правил проверявания и семейството му. Според експертите обаче много често на физически лица не се издават фактури за скъпи стоки като бижута, часовници, картини или екзотични пътешествия. Много трудно могат да се проследят и парите, които човек държи кеш вкъщи.
При много редки случаи комисията получава данни от полицията или ДАНС, ако са правени обиски на палатите за полицейски разследвания. Така например инспекторите са научили за сейф със сериозна сума укрита в мазето на разследван от тях бандит, след като е бил арестуван от ГДБОП и антимафиотите са намерили тайника с парите в избата му.
С новите правомощия инспекторите ще могат да видят и какви харчове е направила фамилията на проверявания за обзавеждане и ремонт и тази сума ще се добавя към разходите на семейството за 10 години назад. По този начин разликата между декларираните доходи и реално притежавано имане ще лъсна много по-лесно наяве, категорични са от комисията.
