ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
27-годишен воден спасител и доброволец от наводненията даде на прокуратурата тел. 112 заради бездействие и злепоставяне. Жалбата си търновецът Милен Ангелов е внесъл на 25 юни в Районна прокуратура – Велико Търново.
Милен твърди, че бил провокиран да иска разследване, след като видял как четиримата спасени от водния капан на река Белица край Дебелец били оставени на произвола на съдбата. Баба Донка, внучката й Деница, Венета и Светлин Рашков бяха извадени от Васил Петков и самия Милен Ангелов и с помощта на лодката на Ивелин Йорданов от Присово. Край тях часове са били безпомощни пожарникари и полиция поради простата причина, че нямат оборудване, съобщава "Борба".
„Видях, че положението е трагично, в тъмното и мътната вода в нивата не се знаеше колко хора се давят. Оттам се чуваха само викове за помощ. Тогава се обадих на тел. 112 и се представих, според законите у нас аз съм длъжностно лице като воден спасител и доброволец към Българския Червен кръст. Обясних на диспечерката, че има нужда от хеликоптер”. „Не сте вие човекът, който ще ми дава разпореждания”, бе отговорът.
В жалбата на Милен до прокуратурата са посочени конкретни текстове от НК и от правилника за реакция на единният европейски номер за спешни повиквания, които не са спазени.
Самият Милен е бил в Америка на стаж в полицията на Вашингтон, работил е като спасител на Американския Червен кръст, бил е и спасител по българското Черноморие.
На 19 юни Милен Ангелов отива в търновската пожарна да предложи услугите си на доброволец и спасител по време на потопа в Дебелец и Килифарево. Иска да тръгне със своята кола, но дежурният в пожарната му казва, че не е възможно и така няма да помогне на никого. Тогава той тръгва с един високопроходим камион ГАЗ заедно с пожарникар, като първо си намира гумени ботуши и дъждобран. Отиват след моста на река Белица, където в нивите е вода близо 2 метра и се чуват викове за помощ. Тъмно е. На мястото има пожарна и полицейски патрулки, които само са отцепили района. Никой няма дори прожектор, държавните спасители по едно време вадят въженце и се опитват да увият с него стиропор, за да го метнат насред водата при хората, които викат, но които никой не знае нито колко са, нито на какво разстояние. Тогава Милен предлага на пожарникаря, с когото е отишъл на мястото, да се върнат във В. Търново и да вземат екипировка. Отговорът е, че в управлението също няма нищо. Блатото се осветява само от фаровете на едната пожарна, която е на мястото, но на практика не може да помогне на давещите се.
„Тогава прецених да се обадя на 112 за хеликоптер. Дори и да имаше лодка, тя можеше да се спука от дърветата и храстите от липсата на видимост и от ситуацията. От това, което съм видял и съм обучен в Америка, в такива ситуации се звъни на тел. 911 и се вика въздушна помощ. Не съм очаквал, че нашият европейски тел. 112 реагира по този начин, че не иска да бъде адекватен и да окаже съдействие!”, разказва Милен Ангелов.
