ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Между 15 и 20% по-ниски приходи са отчели хлебопроизводителите през лятото във Варна. Това съобщи за “Монитор” председателят на браншовата им организация в морската столица Иво Бонев. Според него кризата между Украйна и Русия, световното първенство по футбол, лошото време и други фактори, са оказали негативно влияние върху търговията през летните месеци, които по традиция са най-силни за производителите на тестени изделия в града и областта, пише "Петел.бг".
“Варна е сезонен град и основните приходи не само за нашия бранш, но и за почти всички останали, се генерират през 5-те месеца лято”, припомни Бонев. Той допълни, че хлебопроизводителите вече са и много внимателни при контактите си с хотелиерите, тъй като в предходни години са имали проблеми с изплащането на дължимите им суми. “Сега некоректните платци зареждат от големите търговски вериги или от доставчици от други региони. Ние обаче, след като сме се опарили веднъж, втория път сме много предпазливи с кого да работим”, обясни той.
По думите на браншовика не се е променила и ситуацията в сивия сектор. Той заяви, че над 13-14 са проверяващите инстанции, но в тях често се сменят ръководители, а това води до промяна на политиките и резултатите от проверките. Бонев подчерта, че проблемите при проверката на качеството и контрола на предлаганите продукти идват и от това, че голяма част от работата на хлебопроизводителите е през тъмната част на денонощието, когато повечето контролни органи не си правят труда да извършват проверки. Браншовикът заяви, че е време проверки да се правят и през нощта, защото така по-лесно ще бъдат хванати производителите и търговците на хляб и хлебни изделия от сивия сектор.
Експерти напомнят, че по-високата цена на тока от началото на октомври може да доведе до поскъпване на хляба и до увеличаване на нелегалното производство.
Има съществено намаление на консумацията на хляб, тестени изделия, показва изследване на потребителската кошница на българина, цитирано от Националния статистически институт. Данните от него сочат, че всеки българин е изял средно по 24,4 кг хляб през второто тримесечие, докато през 2013 г. потреблението е било с 1,6 кг повече. Според представителите на бранша обаче почти всички мощности за производство на хляб са натоварени на пълен капацитет. Това означава, че все по-голяма част от хлебопекарите работят полулегално и продаденото от тях не влиза в официалната статистика.
Друго проучване на потребителските ни навици показва, че за последните 10 години консумацията на пълнозърнест хляб в България се е увеличила над 5 пъти.
