Д-р Ненков: Преминаването към лятното часово време не води до обостряне на хронични заболявания
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преминаването от зимно към лятно часово време и обратното не води до обостряне или отключване на хронични заболявания.
Това заяви пред БГНЕС д-р Мирослав Ненков, анестезиолог във Военномедицинска академия (ВМА). „Би било спекулация, ако кажем кое хронично заболяване може да се обостри или отключи заради смяната на времето. Едва ли сериозна болест може да бъде отключена или обострена само от смяната на часа, освен, ако някой човек не каже - „писна ми от тази смяна на времето и да скочи от етажа“, но това няма директна връзка“, посочи д-р Ненков. Той коментира, че по-скоро няма база за това, тъй като промяната в стила на живот от 1 час разлика не е чак толкова драматична.
„Проблемът е чисто адаптационен, тъй като си свикнал да ставаш в един час, а трябва да ставаш 1 час по-рано. Със сигурност е неприятно и, ако зависи от мен бих отменил връщането на часовника, защото не е съвсем ясно каква е ползата от това нещо. Всички хора, които изкарват парите на нацията ще се адаптират, ще стават в друго време, ще преживеят една седмица, ако има смисъл. Аз имам вътрешно усещане, че няма никакъв смисъл в този час и смятам, че не е толкова разумно“, каза докторът. Все пак д-р Ненков бе категоричен, че смяната от зимно към лятно часово време и обратното влияе по неприятен начин на организма ни. Ротационният период в първата седмица след смяната на времето е много неприятен, заяви той.
„Първата работна седмица не съм в тонус, депресивно ми е. Един час уж не е много, но разликата между това да стана в 06.00 часа и в 05.00 часа е доста голяма. За месеците, в които вътрешният биологичен часовник на всеки човек е настроен на определен час на ставане промяната с 1 час напред или назад не е приятна“, допълни д-р Ненков. Според него няма специални лекарски съвети, които да спазваме, за да почувстваме по-лесно смяната на часовника. Все пак той е на мнение, че бързото превключване на актуалното време по часовника ще ни помогне да се адаптираме, а не да си представяме как сега е 08.00, а вчера беше 09.00 часа. „В това няма смисъл.
Адаптацията към актуалното време и лягането по същото време, в което сме си лягали обичайно ще ни помогне. Трябва да имаме достатъчно нощен сън“, убеден е специалистът. Д-р Мирослав Ненков е на мнение, че цялата промяна на времето влияе по-скоро върху нашата психика, отколкото върху отключване на хронични заболявания.
Тази не добра съсредоточеност и отпуснатост влияят не добре, каза още докторът. В 03.00 часа събота срещу неделя вечерта преместваме стрелките на часовниците си с 1 час напред. Така България преминава към лятното часово време и ще спим с час по-малко. Връщането към астрономическото часово време ще бъде в 4.00 часа на 30 октомври 2016 г. Тогава часовниците ще се върнат с един час назад. Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. От 1999 лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.
