За главата на един учител и очите, с които гледаме децата си. Илия Михайлов - уволнен два пъти заради "Америка за България". Така навремето уволняваха заради вицове за Живков...
Бог да ни е на помощ - това ни чака, ако дръзнем да коментираме Чичо Сам и неговите фондации
Атрактивни Джакпоти и Нови Игри от efbet (18+)
Не познавам диригента Илия Михайлов. Не съм ходил на негов концерт, което, разбира се, е мой пропуск и моя вина.
Това, което се случва с него обаче, е ужасно.
Уволнен и от двете си работни места в рамките на две седмици.
Уволнен, извинете, за…волнодумство и инакомислие.
Годината е 2015 г., не 1975-а, да речем.
В България правото на свободно изказване на мненията е гарантирано от конституцията.
Поне привидно – има гражданско общество, партиен и медиен плурализъм, има формални белези за демокрация.
Истина ли е всичко това, или живеем в някакъв тъп виц?
Преди месец Илия Михайлов, диригент на Софийската филхармония, се разбунтува срещу временния директор на институцията – члена на „Протестна мрежа” Виктор Стоянов. Обвини го в некомпетентност и финансови зулуми с билетите в зала „България”.
Това обаче бе само персоналното измерение на атаката. Илия Михайлов в прав текст обяви, че Софийската филхармония, както и други български културни институти, са заложници на прословутата фондация „Америка за България”. Че „Америка за България” диктува репертоарни политики, кадрови назначения, че отпуска щедри грантове срещу послушание, че е впримчила в клещите си видни творчески фигури от целия артистичен спектър.
Последва светкавичното уволнение на Илия Михайлов от Филхармонията.
Не защото е некадърен, мързелив, не защото се е отлъчил от работа или не е изпълнил задълженията си. А защото мисли ТАКА. И защото не се бои да го изрече ПУБЛИЧНО.
И всичко можеше да се таксува като банално отмъщение на директора Виктор Стоянов, ако онзи ден Илия Михайлов не бе уволнен и от второто си работно място – като диригент на хора в елитния Американски колеж в София.
Викнал го президентът на колежа, американецът Пол Джонсън, и – хъкътъ-мъкътъ, му връчил заповедта.
Мотиви?
Творческата дейност на хора „буксувала”. Ритъмът куцал. Трябвало нова концепция, ръководството вече имало „други виждания” за бъдещето на хора.
Изведнъж се сетил Пол Джонсън, че ритъмът куца и има други виждания. Насред скандалите в Софийската филхармония.
Колко удобно и колко жалко!
Едва ли някой има съмнения, че Илия Михайлов за втори път пада жертва на дързостта си да критикува публично очевидно всесилната фондация „Америка за България”. Която впрочем е основен спонсор на Американския колеж.
Ще кажете – който плаща, той поръчва музиката. Включително и хоровата такава.
Но все пак е…грозно. Става дума за учител. Става дума за деца, които обичат своя учител, вече пета година работят с него, вярват му, а сега са потресени от саморазправата с него. И правят подписка да го защитят.
Така ли възпитаваме децата си? Че волнодумецът пръв ще падне посечен в бурята?
С какви очи сега ще ги погледнат директорите и преподавателите в Американския колеж?
Американски – американски колеж, ама децата там нали са наши, българчета? С идиотското чувство за несправедливост ли трябва да навлязат в реалния свят?
Навремето уволняваха заради вицове за Живков или Брежнев, за шегички с партията и СССР.
Сега е същото – ако критикуваш Америка и нейните фондации.
И случаят с Илия Михайлов не е частен. Това ни чака, братя и сестри…