За лошата банкерка Петя Славова и бедния, но честен журналист Иван Бакалов. Присъда в аванс, или как да наденем примката на богатите
Последвайте ни в Google News Showcase
Банкерката Петя Славова съди журналиста от сайта „Е-вестник” Иван Бакалов за серия публикации. Искът е за 25 000 лв, а се твърди, че причинените щети са за 100 000.
В жалбата си Славова пише и че вследствие на стреса от публикациите е развила онкологично заболяване.
Това е фактическата страна на казуса, който тези дни развълнува журналистическото братство. Самият Бакалов обяви банкова сметка, на която да се набират пари за съдебните му разходи. Той нямал достатъчно средства.
Неколцина негови колеги побързаха да се възмутят от жалбата на Славова и я нарекоха „недопустим натиск над свободата на словото”. Във вторник медийната организация „Свободно слово” (оказа се, че има и такава) дори свиква пресконференция, на която Бакалов щял да се защитава.
Ще кажете – звучи трогателно, колеги защитават колега, жива е, значи, солидарността дори в нашата кална професия…
Само че…
Само че в случая става дума за частни граждански правоотношения. Гражданката на Република България Петя Славова се е почувствала оклеветена от гражданина на Република България Иван Бакалов и е завела дело срещу него.
Какво ненормално, опасно, порочно и противозаконно има в това? От какво точно трябва да се възмутим и каква присъда в аванс трябва да произнесем – без дори повечето от нас да са чели въпросните публикации, без да познаваме фактите? Да оправдаем Бакалов и да осъдим Славова? Защо? Това не е ли работа на независимия съд?
Или Славова е „лоша” и „виновна”, защото е „богата банкерка”, а Бакалов е „добър” – респективно невинен, защото е „беден и честен журналист”?
И пред кого трябва да се защитава Бакалов – пред медиите на пресконференция или в съдебната зала?
Бакалов поне да беше жертва на държавна репресия, на груб политически или полицейски терор. Тогава би имало смисъл от акции в знак на солидарност, от подписки, от обществен протест. В случая обаче гражданка съди друг гражданин по частен път – това проблем ли е в една нормална правова държава?
В България днес всеки някого съди, изхождайки от фалшивата илюзия, че така ще постигне справедливост. Журналистите най-често са на пангара – къде с основание, къде без. Не бях чувал обаче досега някой друг да проплаква като ранена в сърцето пантера, да се тупа в гърдите, че е жертва на лошата олигархия, камо ли да събира сам за себе си пари за адвокати, понеже нямал средства.
Унизително е, не е ли?
И докога в България ще е порок да бъдеш богат? Докога ще е добродетелно да си беден? Бедността индулгенция за честност ли е? Не би ли могла да бъде и синоним на житейски или професионален провал?
Иван Бакалов обича да повтаря, че няма офис, че се вози в раздрънкана таратайка, че няма пари за адвокат, и ние трябва да му ръкопляскаме за това, а и да пускаме стотинки в касичката му?
Нека стане просяк на Централна гара тогава, не журналист. Журналистът винаги е под обстрел и трябва да бъде готов да понася далеч по-сериозни неща от едно гражданско дело на Петя Славова.
Ако Бакалов е убеден в правотата на тезата си, ако има доказателства за твърденията си срещу банкерката, от какво в крайна сметка се бои? И нуждае ли се от обществена подкрепа?
Съзнавам, че написаното дотук не се вписва в болшевишката конюнктура на времето, в което живеем. В графичното мислене на един графичен свят, свят чернобял, без нюанси, без условности. Свят, който вече е произнесъл присъдата, сподавен от атавистичния инстинкт да надене примката около шията на богатия.
Но съзнавам и че сегрегацията по икономически причини едва ли би трябвало да бъде присъща на цивилизованото племе. Всеки има право да получи правосъдие – дори лошата банкерка Петя Славова.
