ИЗВЪНРЕДНО И САМО В ПИК! Бруталното зверство срещу добитък е за пасище! Атанас Стойков е бил пребиван, унижаван, а животните му изтребвани! Кои хора от Несебър са му вдигнали мерника и го мачкат! (СНИМКИ18+)
Последвайте ни в Google News Showcase
Бруталното зверство срещу добитък, за което ПИК вече писа, е за пасище! Потърпевш е фермерът Атанас Стойков. Той е бил пребиван, унижаван, а животните му изтребвани! Кои хора от Несебър са му вдигнали мерника и го мачкат! Това става ясно в следващите редове, в които той излага хронологията на страданията му.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
И ще го напишем още в началото. Той е вдигнал ръце. Маха се. Просто иска да спаси животните и да ги продаде, защото не издържа.
Откровената изповед на Атанас Стойков пред ПИК започва така:
Обръщам се към Вас с молба за помощ, тъй като при мен се случват ужасни неща и няма към кого да се обърна. В продължение на повече от месец група от четири лица се опитва да ме изгони от фермата ми, като с нечувана дързост и жестокост осакатява отглежданите от мен селскостопански животни. Прободоха с остри шила по няколко пъти във вратовете три бика и една крава. Кравата има вече девет прободни рани, а разплодният бик на стадото - много добро чистопородно животно - за един месец бе прободен цели 38 пъти!!!
Пробождат ги в ребрата, стомаха, врата и гърдите. По този начин са им увредили почти всички вътрешни органи. Бикът и кравата бяха прободени и в основата на езика, след което се получиха ужасни отоци, от които животните дълго време не можеха да се хранят. Бикът ми за този един месец от най- красивото и здраво животно се превърна в жив труп. Загуби половината от теглото си, престана да се храни, козината му се сипе по земята, постоянно лежи и много трудно се придвижва. Звъня почти всеки ден на 112, уведомил съм по компетентност всички: полиция, прокуратура, областен управител, омбудсман, звъня на вестници и телевизия...... но, като изключим ветеринарните, които моментално реагираха, констатираха и описаха множеството прободни рани, от полиция и прокуратура абсолютно никой нищо не прави!
Пробожданията си продължават безнаказано. Бикът ми се пробожда от един до три пъти всеки ден и независимо, че според закона това е криминално деяние и се квалифицира като особена жестокост, досега не са ограничили по никакъв начин достъпа на тези лица до животните ми.
И въпреки десетината срещи , при които на всички съм обяснявал какъв е проблемът , смея да заявя, че досега абсолютно нищо не се предприема.
Дори след обаждане на 112, от полицията не идват да регистрират нападенията, не се търсят улики, не се събират доказателства. Съответно нищо не се подава към прокуратурата и от там ми заявяват, че нямат данни за подобни престъпления!!! ....
И ме отпратиха. Без дори да ме приемат и да погледнат многото снимки с ужасните наранявания.
Принудих се да пиша дори до главния прокурор, а там реагираха много бързо. Но, за съжаление, върнаха сигнала ми отново в прокуратура Несебър.
За съжаление, отново глас в пустиня, и нищо, нищо не се случва! Вчера прободоха бика ми!.. Днес прободоха моя бик отново! Цял ден съм стоял до него, за да го пазя да не го прободат, но така и не можах да го опазя ! И сега гледам как отново кръвта му тече. Вече губя и последна надежда, че ще успея да му помогна. Няма вече и на кого да се обадя! За съжаление, този бик е осъден да умре въпреки усилията, които полагам да привлека нечие внимание, най- накрая ще бъде доубит от насилниците си по този жесток и мъчителен начин пред очите на всички, които бездействат, но получават заплати, за да не се случват такива зверства.
Моля Ви помогнете !
Вие сте последна надежда на това животно да живее !
Ще се опитам съвсем накратко да опиша същността на проблема.
От 27 години отглеждаме крави като за това наемаме пасища от община Несебър. Проблемите ми започнаха, когато започнаха да изплащат държавни субсидии не според броя на отглежданите селскостопански животни, а на площ собствени пасища, които притежавате или сте наели .
Така че в един момент се появиха един куп фирми със знайни и незнайни заслуги към община Несебър, които успяха да се сдобият с хиляди декари общински пасища, независимо че не отглеждат нито едно животно. При това за по един лев на декар, докато всички животновъди заплащат минимум по шест лева на декар!
И в един момент се оказа, че през 2013 г. по всичките пасища, които ползвах, бяха набити маркировъчни колчета, независимо че имах подписан договор с община Несебър, валиден още две години -до май 2015-а.
Отправих няколко писма до отдел Общинска собственост , с молба да получа информация дали има сключени договори с други лица или фирми за същите площи, на които се намира фермата ми, а също така да бъдат уточнени границите на идеалните части, за които имам сключен договор и реално ползвам. Отговорът бе, че няма сключени договори с трети лица, а информация за границите на ползваните от мен идеални части от пасищата упорито многократно ми бе отказвана.
Много по- късно едва чрез съда успях да получа тази така секретна информация и се оказа, че все пак община Несебър е сключила договори за същите пасища и с още две фирми. Едната се занимава със сафарита в Африка, а другата съвсем случайно се оказа на виден общински съветник, от който пряко зависи кои какви пасища ще получи. Междувременно в следствие на двата подписани договора от Община Несебър за едни и същи площи, аз загубих полагащите ми се по закон помощи.
А служителите от Общинска собственост Несебър , за да могат да освободят няколко хиляди декара пасища за шефа си в нарушение на закона , отказаха да преподпишат договора ми, въпреки че имам вече 40 крави.
А за да могат окончателно да ме изгонят от фермата ми, актуваха като водопойна зона пасищата, които повече от десет години ползваме и с цената на огромни средства сме почиствали.
Независимо че актуването на една зона за водопойна е в правомощията единствено на Басейнова дирекция –Варна, след оценка на броя и вида на водоизточниците, както и тези, които реално биха се възползвали от обособена такава. Но това става едва след подадена от общината молба, заплатени такси и след ясно разписана в закона процедура .
А от официалната справка, която съм изискал от Басейнова дирекция –Варна, е видно, че в посочените общински имоти дори няма водоизточници !
А и общоселски стада, които според мотивите на служителите от общинска собственост Несебър биха ползвали тази измислена водопойна зона в района, също няма повече от 40 години!
Междувременно се появиха реалните „заинтересованите лица“ - баща и син Христо Димитров, бивш дългогодишен арендатор на ресторанта в сградата на общината и много близък с общинското ръководство, и синът му Петко Димитров, с когото отглеждат крави на около 3 километра от моята ферма.
Като уговорката е следната: Фирмата на (да го наречем Д.П.) която две години преди да ми изтече договора , с фиктивната водопойна зона , ми отнема пасищата, си прибира помощите, които се полагат за тях, а баща и син Димитрови ще могат да ползват същите пасища с благословията на Д.П. (независимо, че така са в нарушение на закона, тъй като те вече имат наети според броя на животните, които отглеждат, над хиляда декара пасища от общината с ,,договор за индивидуално ползуване‘‘) , като няма да заплащат за тези пасища никакъв наем на община Несебър.
Но при едно условие: Да бъда прогонен от фермата, защото защитавайки правата си, съм станал прекалено неудобен. Опитвайки се да запазя своите пасищата, съм вдигнал прекалено много шум около скандалните им сделки !
И така започнаха ежедневни псувни, заплахи и закани за саморазправа, а когато това не подейства, на 4 април 2015 г. ми бе нанесен и побой от Петко Димитров, в следствие на който получих две средни телесни повреди.
Независимо, че към преписката е приложена съдебно-медицинска експертиза , а самата саморазправа бе записана с видеокамера, до момента (вече повече от две години ) може би отново в следствие на безкрайни роднински връзки на общински съветник Д.П., преписката все още е на етап досъдебно производство!!!
И така започнаха да тровят, убиват и осакатяват животните ми. Миналото лято влязоха във фермата ми и убиха най- хубавото теленце!
Практика е да пребиват или тровят бременни крави, докато абортират. Затова съм принуден да държа по цял месец затворени бременните крави, за да ги опазя, докато се отелят.
Нанесоха жесток побой на единия от биковете ми и докато отида за лекарства, час по- късно пребиха и една млада юница, като в следствие на жестоките удари по главата бяха строшили по един рог и на двете животинки.
Аз самият почти ежедневно при всяко тяхно преминаване през фермата ми съм заплашван, че ще ме палят, убиват, дерат, че едно живо животно няма да остане, и че ако не оттегля жалбата си срещу Петко за побоя, лично Христо Димитров щял да ме гръмне. За заплахите неколкократно съм сезирал прокуратурата
Но всичко това явно им се е сторило много бавно и решиха да ме принудят да се откажа окончателно. За да не си играят да тровят една по една кравите ми, са решили да убият разплодният бик на стадото ми! Разкошно животно чисто породен Абърдин Ангус, които ми направи страхотни малки кравички.
Няма бик, - няма теленца! И тъй като и пари за пасища няма да получа, защото нямам и теленца, въпрос на време е да се откажа!
И така адът започна!
Изкарах ужасно тежка зима, с много сняг и студ, като почти два месеца и половина съм спал в един фургон на фермата при кравичките си, правейки и невъзможното, за да оцелеят. Раждаха ми се малки теленца при -18 градуса, и часове съм ги сушил до печката, за да могат да оживеят... И когато снегът поизтъня и започнаха за първи път от два месеца да излизат около фермата ми, се появиха и първите следи от ботушите на Петко Димитров , и първите прободни рани...
Първа беше най-кротката кравичка ( майката, най-младата юница, която пребиха, строшиха й рога, а след това я прободоха, докато накрая абортира). Тя бе прободена два пъти в основата на врата, а аз отначало помислих, че на нещо се е закачила. Но раните бяха много лоши и кървяха цяла седмица. Оказа се, че много дълбоко са я проболи и че нищо не е случайно!
Същата крава бе отровена по- рано още в началото на зимата броени дни преди да роди и бе прободена в основата на вимето като едва успях да я спася след това. Като по чудо теленцето й (Лъчко) оживя, но заради прободната рана във вимето на майка му , нямаше никакво мляко, и цяла зима съм го хранил с млекозаместител, за да оцелее.
След това за няколко дена прободоха кравата още четири пъти!
Прободоха последователно и другите две бичета в тила с по две прободни рани.
Започнаха всеки ден да пробождат и големият бик на стадото. Първо го прободоха от двете страни в ребрата, като са му наранили стомаха, дробовете и червата. След това го прободоха многократно по една, две, три дупки на ден, в гърдите, врата, езика множество прободни рани в областта на сърцето. Същите прободни рани като другите две бичета получи и в тила, в основата на главата, след което почти не можеше да се изправи и няколко дена безпомощно лежеше на земята. Много пъти бе прободен и в сухожилията на краката. Всичко това продължава вече почти три месеца. За това време съм звънял многократно на всички, за които се сетих. Писал съм жалби до полицията в Слънчев Бряг и Обзор, сигнализирал съм прокуратура Несебър, областен управител, омбудсман, БНТ, главен прокурори ветеринарните служби.
Като от БАБХ Бургас изпратиха комисия, която извърши оглед и изготви протокол от огледа, в който са описани многобройните прободни рани, които съм заснел и с камерата си . Но от тогава инквизицията си продължава . Кравичката прободоха отново два пъти в гърдите и в основата на езика, който ужасно отече и тя почти престана да се храни. Но това също им се видя малко и Петко Димитров, когато изкарвах животните към пасището, прободе показно пред очите ми същата кравичка в трахеята, след което избяга с мотора си.
И за да докажат, че по никакъв начин не мога да ги спра, че никой нищо няма да им направи, влязоха няколко пъти дори във фермата ми, където заключвам бика, за да не го убият. Дори и там успяха да го прободат няколко пъти. При едно от тези пробождания видях Христо Димитров да бяга през оградата към храстите, където се оказа, че беше скрита ладата му, оставяйки след себе си окървавеното животинче.
Последвах го с джипа си и позвъних отново на112 като описах инцидента, човека, посоката и колата, с която избягаха, и че се движа след нея. Нямаше как да не ги спрат, но спряха ги и ....дотам ! Съпроводиха ги до управлението в Слънчев Бряг, но там след ръкуване с няколко от полицаите на смяна подписаха един предупредителен протокол и ги пуснаха. Не си и помисляйте, че могат да ги арестуват за нещо си. Това тука при нас просто няма как да се случи!
А аз звъня вече почти всеки ден на 112 и като някой малоумник обяснявам едно и също… как днес отново прободоха бика ми!!!
А от полицията в Обзор даже не си правят труда да идват на място при сигнал до 112!!!
Така че повечето от тези зверства даже и не идват, за да ги документират, а да не говорим за някакво разследване.
А междувременно бикът след толкова много прободни рани и всички увредени вътрешни органи, почти не се изправя, лежейки в локва зелена водичка, която изтича от него. И малкото трева, която успее да отскубне с отеклия си прободен си език, изтича от него неусвоена от прободените му вътрешности. И докато аз се опитвам със скъпи антибиотици да поддържам живинката в изпонадупченото му тяло - трима- четирима психопати от сутрин до вечер обикалят въоръжени с остри шила около стадото ми, за го доубият.
И така това здраво 700 килограма животно за двадесет дни получи повече от двадесет прободни рани - 48 досега. Пред очите ми се стопи и остана само една кожа от него. Лошото е, че тези садисти са се настървили като вълци и се чувстват толкова безнаказани с подкрепата на общинският съветник , че няма да се откажат, докато не го убият. Не мога да си представя, че това се случва в България, страна официална членка на Европейския Съюз, и със закон за защита на животните, не по-лош от европейските. Но за съжаление такива тежки роднинско-приятелски и финансови зависимости, особено в по-малките населени места, където в почти всички официални структури са назначени само свои хора, нещата не вървят.
И всеки дръзнал да се жалва просто бива смазан. Като поради тази причина тук чувството за безнаказаност и безпомощност най-силно се усеща. Затова при всичките сигнали, които съм подал, така и не можах да накарам абсолютно никой да се размърда, а всичко потъва в безвремието.
… Не можах да довърша писмото, защото като всяка друга сутрин трябваше отново първо да отида на фермата си, където ме очакват банда гладни теленца, а всичко останало е, ако остане време след това. По пътя отново настигнах въпросните господа, които с два джипа се бяха отправили към кравите ми.
Когато ме забелязаха дадоха газ и бързо се скриха в храстите около пасището ми. Два дена, въпреки че валя като из ведро и бях мокър до кости, постоянно бях до бика си и независимо че десетина пъти преминаваха през кравите ми търсейки го, успях да опазя моя Бичко от пробождане.
За тези два дни животинката се посъвзе малко и днес го пуснах да пасе с кравите, като през цялото време съм бил плътно до него , но след 14 часа, за да мога да отида да закупя фураж, дойде да го пази и брат ми. Помислих си даже, че и днес му се е разминало и че сме успели да го опазим, но когато започнахме да прибираме малките теленца към фермата, тези садисти, скрити в храстите, са успели да прободат горкото животинче отново! При това отново два пъти - във врата и отново между ребрата.
Отново звънях в полицията в Обзор, а после и в полицията в Слънчев Бряг, но за съжаление ми заявиха, че нямат и намерение да идват и да търсят извършителите , въпреки че те още бяха около кравите ми. А пътят към Св. Влас е само един и че няма как да се скрият. Не пожелаха да дойдат, за да констатират какво са направили на бика ми, въпреки че за това получават заплати. Казаха ми отново да ходя и да пиша за пореден път още една жалба в р.п.у.-то ... А тези жалби плащам много скъпо, защото при всяко ходене до РПУ-то те отново го пробождат!
Горкото животинче преди два дена беше толкова зле и чувствайки, че вече си отива, мина и подуши на прощаване едно по едно всичките си теленца... Тъжна и трогателна картина...
Днес вече си мислих, че е малко по- добре и че му се е разминало, но гадовете пак успяха да го промушат ! Вече съм сигурен, че това добро животно просто ще бъде убито като куче пред бездушните погледи на всички, а аз съм принуден безпомощно да гледам как ден след ден се мъчи и как пред очите ми го доубиват безсилен да му помогна.
Успях да прибера моя Бичко във фермата, където животинчето се сви безмълвно в най-тъмния ъгъл сковано от болка , опитвайки се да скрие от насилниците , а кръвта му - капка по капка, си изтича в сламата, която бях му постлал. Опитах се да си представя болката, която изпитва така жестоко намушкан на толкова много места - вече 22пъти!!! Бях приготвил спринцовката, за да му поставя в неговия случай така необходимия антибиотик , а то ужасено ме гледаше обезумяло от болка, недоумявайки защо го осакатяват така ... Оставих я за утре, сърце не ми даде да го мъча повече днес.
- Ех, Бичко, как да ти обясня на колко мръсни далаверки пречиш? И колко алчни и жестоки хора има, които имат повече хотели отколкото кравички в твоето стадо, които не се спират пред нищо и за няколко лева са готови човек да затрият, а камо ли тебе. И в колко сбъркана държава сме имали „щастието“да се родим, където животът ти пукната стотинка не струва. А на нормалните хора, които се опитват с труд да си изкарват хляба, гледат като на луди, а лудите вършат зверствата си безнаказано под бездушните погледи на чиновниците… И как, за да имаме изобщо някакъв шанс да спасим черната ти кожица, трябва да се надяваме единствено на някого, който след като си изпие кафето, да се размърда чак някъде в далечна София...
Дано да оцелееш , за да ви изпратя някъде по-далеч от тука, където без да те е страх, че ще те убият, да се радваш на теленцата си. И дано и аз да успея да се махна от тука някъде по- далече, в някоя по-нормална държава... Докато и аз съвсем не съм изгубил разсъдъка си . Защото да гледаш животни в България е пълна глупост. Дори най упоритите като мен разбраха, че това е мисия невъзможна и отдавна се отказаха и напуснаха страната.
Помогнете ми да спасим това добро животинче! И то е живо същество и има право да живее!
P.S - Това писмо бе написано на 27 април, като от тогава моят бик получи още три прободни рани, а аз отново бях нападнат с тояги от същите лица, като едва не строшиха крака ми.
И сега посред нощ, докато там в гората отново кръвта му тече, аз с все по-изчезваща надежда да се опитвам да привлека нечие внимание. Защото за съжаление в България да те прободат 40 пъти за два месеца не е новина нито за медиите, нито за природозащитните организации.
А полицията меко казано просто е абдикирала от задълженията си. Днес отново видях Христо Димитров сред животните ми, а когато ме забеляза, се качи в колата си и избяга, оставяйки след себе си отново прободен и окървавен бика ми. Отново звънях на 112, и отново от ПУ –Обзор ми обясниха за пореден път, че няма да дойдат...
Не зная вече какво да правя! Не мога да опазя да не убият това животинче! Страшно е, че нито една Институция в България не работи и никой не иска да си помръдне пръста. След два часа (5,00) започвам новият работен ден, с надеждата, че когато отида на фермата си, да го заваря все още жив, а след това ще бъда щастлив, ако успея до вечерта да го опазя да не го прободат отново.
Вчера прободаха бика ми още два пъти - във врата и в областта на сърцето. Днес е вече 2 юни, а бикът ми беше прободен отново.... Това е вече 53 –тата прободна рана !!!
(б.а.- снимките могат да се ползват)
