Приватизират се не болници, а дейностите в тях
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Екипът на здравния министър Петър Москов обяви при встъпването си , че социално значимите заболявания са техен приоритет. Разбира се, най-вече онкологичните.
И те ще направят всичко възможно да спрат ходенето по мъките на и без това шамаросаните от живота и системата хора. Месеци по-късно здравният министър поиска приватизация на закъсали лечебни заведения. Отказаха му. Но неговият главен секретар проф. Пламен Кенаров очевидно е измислил нов начин за осъществяване на идеята.
Дългогодишен директор на ИСУЛ, проф. Кенаров наскоро закономерно става председател на Съвета на директорите на едно от най-старите и престижни лечебни заведения в страната. В качеството си и на главен секретар на Министерство на здравеопазването е логично той да се погрижи за материалната база и за кадровия състав на бившата си болница. Вместо това, миналия месец зам.председателят на Съвета на директорите и приятел на проф. Кенаров, проф. Асен Дудов и целият му екип напускат ИСУЛ и чакат отварянето на високотехнологична частна болница, където ще работят с хъс и плам. Едно от най-старите лечебни заведения, в което се учат много студенти и на което разчитат хиляди пациенти от София и страната остава без възможност за лечение на онкоболни. Говори се, че през този период онкоболни са пренасочвани към частната болница „Сердика……
Управляващият екип в МЗ очевидно смята това за закономерно. Да се готвят другите отделения в ИСУЛ, защо да се приватизира болница, като могат просто да се източат пациентите и парите от нея?
Университетската болница е дадена под аренда – на главния секретар на МЗ. Да се готвят останалите. Схемата е ясна.
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ” е създадена през 1936 година. Тя е търговско дружество със 100% държавно участие и едноличен собственик на капитала министъра на здравеопазването.
В болницата се осъществява диагностична, лечебна, преподавателска, научна дейност, експертна и консултативна дейност. Хоспитализират се пациенти по спешност, планово и се извършват амбулаторни консултации и терапия.
Болницата разполага с 429 легла. Персоналът е 992 души. От тях професори – 16; доценти – 42; нехабилитирани преподаватели – 99; лекари-ординатори – 84; висш немедицински персонал – 40; медицински сестри – 310; медицински лаборанти – 40; рентгенови лаборанти – 29; рехабилитатори – 7; кинезитерапевти – 4; фармацевти – 5; санитари -171, друг персонал - 126.
