ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нашето предложение е между първо и второ четене да се преразгледа общата рамка на бюджета. Това каза Пламен Димитров от КНСБ след среща с ГЕРБ. КНСБ започна поредица от срещи с всички парламентарни групи за бюджета.
Оценката на КНСБ за бюджета показва, че според тях фискалната консолидация, която се предлага, е стръмна. В тригодишната бюджетна прогноза, която бе приета от МС в първоначалния вариант бюджетният дефицит беше заложен за 2016г. на 2,5% от БВП. Това ще направим възможно за допълнителни разходи в далеч по-големи размери от нашите предложения и искания, каза той. В ДОО според тях бюджетът е подценен като приходи. Той посочи още две мерки за повече приходи – те са свързани с минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който е замразен от години на 420 лв.
Според Димитров увеличението му на 450 лв. е мярка, която, според тях, дава и повече справедливост при облагането и повече гаранции като се стигне до пенсии. Повече приходи в системата, каза Димитров значи и увеличение на максималния доход за осигуряване, който се предлага да бъде замразен, а синдикатите предлагат да се увеличи с толкова, колкото се увеличава и минималната работна заплата. С тези допълнителни мерки, които надлежно описали, от синдиката смятат, че няколко стотин милиона минимум могат да бъдат осигурени като приходи. За разходите според тях е необходимо увеличение на минималното обезщетение за безработица.
Димитров припомни, че на 24 ноември в сферата на културата – музеите, галериите и библиотеките, хората, които работят в тях, излизат на протест заради мизерните доходи. Председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова каза след срещата, че подкрепя исканията за допълнителни средства за недофинансираните системи, защото има такива системи.
„Но трябва коректно да отбележим, че в този бюджет има други системи, които наистина бяха недофинансирани в предни години, но са получили своята компенсация”, каза тя. Колкото до източника на разходите, за които говори Димитров, според Стоянова това е един много сериозен дебат, за това колко стръмна трябва да бъде консолидацията на бюджета или по-точно колко бавно да намаляваме дефицита.
„Т.е колко бавно трябва да намаляваме увеличението на дълга. Това е дебат, който не се води от вчера и от днес“, посочи Стоянова. Колкото до другите предложения за увеличаване на приходите от гледна точка на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица и максималния осигурителен доход, тя каза, че могат да се водят разговори в тази посока, но трябва да мислим за това стимулираме или дестимулираме определени бизнеси или определени активности на хората.
„Защото всички знаем, че тези, които се самоосигуряват са най-активните хора. Хората, които са имали куража да се изправят пред предизвикателствата в своя малък семеен бизнес, защото тези, които нямат малък семеен бизнес – те не са на минимален осигурителен доход – плащат заплати на свои работници и късат от собствената си осигуровка, за да поддържат бизнеса си и трябва да преценим доколко едно такова увеличение може да удари този бизнес”, каза Стоянова.
