Вход
София
Времето в София 20 o C

Костите на Гоце Делчев митарстват 43 години! Стотици плачат по пътя, когато местят тленните останки от София в Скопие

Костите на Гоце Делчев митарстват 43 години! Стотици плачат по пътя, когато местят тленните останки от София в Скопие

на 02.08.2017
401
1
Костите на Гоце Делчев митарстват 43 години! Стотици плачат по пътя, когато местят тленните останки от София в Скопие
Автор: ПИК
02.08.2017
1
401

Два пъти изкопават гроба му в Баница, за да ги спасят, хвърлят ги от влак, но ги намират

 Георги (Гоце) Николов Делчев, пред чиято памет се покланят премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев, загива едва на 31 години. Дотогава обаче вече е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация /ВМРО/. Почитан е като национален герой у нас и в Република Македония. Споровете чий герой е всъщност са и една от най-болезнените теми в отношенията между Скопие и София, пише Стандарт. 

Днес каменният саркофаг с останките на Гоце Делчев е в двора на храма "Св. Спас" в Скопие. Озовава се там, след като лично Георги Димитров се разпорежда през 1946 година урната с костите му да бъде предадена на Македония, тогава част от Югославия. Това е резултат от позицията, която комунистическата власт заема по македонския въпрос под натиска на Москва и Белград. Днес всички я определят като предателство към националните интереси. Тогава обаче българите в Пиринска Македония насилствено са карани да се определят като македонци от властта в София. В крайна сметка сандъчето с костите е поставено на английски лафет и през Дупница, Горна Джумая, Петрич и Струмица  заминава за Скопие. Никой не е сигурен дали това е краят на митарствата на тленните останки на големия революционер.  И дали духът му е намерил покой.

 

Преди разсъмване турската потеря се насочва към къщите, в които е отседнал Делчев с четниците си. Те успяват да се измъкнат и тръгват към близките лозя. Михаил Чаков съзира турската засада и го предупреждава: "Гоце, лягай!". Опитвайки се да залегне, войводата е прострелян смъртоносно. Заедно с него загиват другият войвода Димитър Гощанов и още четирима четници. Турците разнасят трупа на Гоце до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, за да бъде погребан заедно със своите загинали четници в гробището над селото. Гоце и Димитър Гощанов са положени заедно, другите четирима са в съседен гроб. Почти три години по-късно - на 23 април 1906 г., верните съратници на Гоце - Михаил Чаков и Таската Серски, решават да разкопаят гроба и да съхранят костите му. Те се опасявали, че гръцки чети смятат да осквернят паметта на големия революционер. Заедно с още няколко комити Чаков и Таската Серски разкопават гроба на светлината на свещи по пълнолуние. Когато започнали да изравят останките, видели, че гръдният кош и гръбнакът още не били загнили достатъчно. Според легендата един от съратниците на убития войвода отсича: 

"Сърцето на Гоце не сака да я напущи Македонията"

Затова са извадени само черепа, костите на ръцете и краката, както и таза. Измиват ги внимателно със спирт и вино. Като ги дава на клисаря на черквата Никола Мутафчиев, Михаил Чаков го заклева: "Ще положиш Гоце в дървено сандъче под светия престол вътре в храма. Змия езика ти да клъцне, ако кажеш на някой, който и да е той, къде и какво пазиш." 

През 1908 г. дядо Никола разкопава гроба отново, изкарва костите от гръдния кош и по същия начин ги измива, потопява ги в спирт и след това ги слага в сандъчето при другите кости.

Така останките на войводата се пазят като мощи в църквата до 1912 г. Тогава, по време на Балканската война, в Баница влиза българската войска. Войводите и верни съратници на Гоце Михаил Чаков и Таската Серски са в редиците на Македоно-Одринското опълчение. Чаков издейства разрешение от главнокомандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъдат придвижени до Ксанти на по-сигурно място, където до 1919 г. Чаков е комендант на града. Оттук започват и най-големите перипетии с костите на великия революционер. С пренасянето им до Ксанти е натоварен същия клисар - дядо Никола Мутафчиев. Той слага сандъчето с Гоцевите кости в голяма войнишка мешка и се качва на влака Сяр - Ксанти. Вагоните са пълни с български войници. Двама от тях решават, че в чувала има нещо ценно. Единият войник улисва клисаря в разговори, а другият бързо развързва мешката, за да види какво има вътре. 

Напипвайки човешки кости, той ужасен отваря прозореца  и изхвърля чувала със сандъчето 

навън из равното Серско поле.

 

След минута дядо Никола открива липсата на костите и алармира командира на воинската част полк. Семерджиев, който незабавно спира влака. Заповядва на всички войници да се строят навън и след като емоционално им разказва кой е Гоце Делчев и какво кощунство е извършено с неговата памет, нарежда виновниците да излязат пред строя. Двамата крадци  излизат, разкайват се и посочват приблизително мястото, където е изхвърлена торбата. Колоната войници тръгва обратно по релсите и скоро намират мешката със сандъчето.

 

Това обаче е само част от одисеята с костите на Гоце Делчев. До Ньойския договор през 1919 година, дървеното сандъче се съхранява в Ксанти при Михаил Чаков. Когато вече става ясно, че градът трябва да се предаде на гърците, той решава да повери на съпругата си Костадинка и нейна приятелка да пренесат костите на героя в България. Двете жени наемат файтон и с ценния багаж потеглят за Пловдив, където семейство Чакови вече се устройва да живее след войната. По неравния път, осеян с дупки, файтонът се накланя и почти преобръща, като багажът се разпилява. "Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство", казва Костадинка на приятелката си.

 

До месец май 1923 година дървеното сандъче с тленните останки на Гоце Делчев се съхранява в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пловдив, където денонощно гори кандило. След това те са пренесени в София и тържествено се полагат за съхранение в току що построения Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците "Пиротска и "Георг Вашингтон". Преди това тленните останки на героя, заедно с костите на Георги Сава Раковски, 

за една седмица са изложени на всенародно поклонение в църквата "Света Неделя". 

В Македонския дом в София, в ново специално изработено резбовано дървено сандъче, костите на героя се съхраняват до 8 октомври 1946 г. Тогава българското правителство решава да предаде останките на Гоце на властта в Скопие. 

 

Когато лафетът минава през Симитли, стотици бежанци от Кукуш лягат край пътя и плачейки се сбогуват с великия си земляк.

 

Историята с първия гроб на Гоце има и друго продължение. Много бежанци от Баница, преселили се в Неврокоп, Разлог и София, са убедени, че другата част от тленните останки на войводата са останали до лобното му място, където за първи път е погребан. Затова през 1943 година, когато селото отново е българско и по случай 40 години от сражението, всички останали кости на загиналите на 21 април 1903 година се събират в общ гроб. На 3 май в присъствието на три от сестрите на Гоце Делчев се открива мраморен кръст-паметник. През 1946 година гърците обаче взривяват гроба.

Спасителят на костите на Гоце - Михаил Чаков, завещава своя малък дневник, в който са описани повечето перипетии с тяхното пренасяне.

Сподели:
Напиши коментар »
(1)
1
Този коментар съдържа нецензурно съдържание!
Вашето мнение
Код за сигурност:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
За кого ще гласувате, ако в момента се проведат парламентарни избори?
архив

В социологическо проучване питат жените каква професия предпочитат да работят мъжете им. Една от тях отговаря:
- Космонавт.
- Защо?
- Защото по половин година са в командировка, а когато се връщат, цялата страна знае една седмица предварително…

няма нови новини
Днес: 3
hot
най-четени новини в момента
сега
1228
четат ПИК
сега
четат тази новина
Малините правят чудеса със сърцето
x