Костите на Гоце Делчев митарстват 43 години! Стотици плачат по пътя, когато местят тленните останки от София в Скопие

Само в ПИК
Костите на Гоце Делчев митарстват 43 години! Стотици плачат по пътя, когато местят тленните останки от София в Скопие

Два пъти изкопават гроба му в Баница, за да ги спасят, хвърлят ги от влак, но ги намират

Автор: ПИК
Дата
Дата
4070
Коментари
1
Костите на Гоце Делчев митарстват 43 години! Стотици плачат по пътя, когато местят тленните останки от София в Скопие

 Георги (Гоце) Николов Делчев, пред чиято памет се покланят премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев, загива едва на 31 години. Дотогава обаче вече е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация /ВМРО/. Почитан е като национален герой у нас и в Република Македония. Споровете чий герой е всъщност са и една от най-болезнените теми в отношенията между Скопие и София, пише Стандарт. 

Днес каменният саркофаг с останките на Гоце Делчев е в двора на храма "Св. Спас" в Скопие. Озовава се там, след като лично Георги Димитров се разпорежда през 1946 година урната с костите му да бъде предадена на Македония, тогава част от Югославия. Това е резултат от позицията, която комунистическата власт заема по македонския въпрос под натиска на Москва и Белград. Днес всички я определят като предателство към националните интереси. Тогава обаче българите в Пиринска Македония насилствено са карани да се определят като македонци от властта в София. В крайна сметка сандъчето с костите е поставено на английски лафет и през Дупница, Горна Джумая, Петрич и Струмица  заминава за Скопие. Никой не е сигурен дали това е краят на митарствата на тленните останки на големия революционер.  И дали духът му е намерил покой.

Гоце Делчев загива на 21 април по стар стил (4 май по нов) през 1903 г. в село Баница, Серско. Четири месеца по-рано, от 2 до 4 януари, във физико-математическия кабинет на Солунската мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий " се провежда Солунският конгрес на ВМОРО. На него се стига до решение за вдигане на въстание, известно по-късно като Илинденско-Преображенско. Гоце Делчев смята, че организацията още не е готова за въстание, но приема решението на мнозинството. Тръгва към Алиботуш да организира подготовката на бунта. По пътя четата му взривява моста на река Ангиста по ж.п. линията Солун - Одрин. На 20 април стигат село Баница и се настаняват в две къщи, но турската потерия е по петите им. Часове по-късно селото е обградено. Турският аскер е предвождан от съвипускника на Гоце Делчев от Софийското военно училище - Хюсеин Тефиков. Разкази на очевидци свидетелстват, че той се е опитал да извести Гоце за присъствието си. На около един час път от селото дава три предупредителни изстрела, за да може четата да избяга. Така и не става ясно защо хората на Гоце не се изтеглят.

 

Преди разсъмване турската потеря се насочва към къщите, в които е отседнал Делчев с четниците си. Те успяват да се измъкнат и тръгват към близките лозя. Михаил Чаков съзира турската засада и го предупреждава: "Гоце, лягай!". Опитвайки се да залегне, войводата е прострелян смъртоносно. Заедно с него загиват другият войвода Димитър Гощанов и още четирима четници. Турците разнасят трупа на Гоце до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, за да бъде погребан заедно със своите загинали четници в гробището над селото. Гоце и Димитър Гощанов са положени заедно, другите четирима са в съседен гроб. Почти три години по-късно - на 23 април 1906 г., верните съратници на Гоце - Михаил Чаков и Таската Серски, решават да разкопаят гроба и да съхранят костите му. Те се опасявали, че гръцки чети смятат да осквернят паметта на големия революционер. Заедно с още няколко комити Чаков и Таската Серски разкопават гроба на светлината на свещи по пълнолуние. Когато започнали да изравят останките, видели, че гръдният кош и гръбнакът още не били загнили достатъчно. Според легендата един от съратниците на убития войвода отсича: 

"Сърцето на Гоце не сака да я напущи Македонията"

Затова са извадени само черепа, костите на ръцете и краката, както и таза. Измиват ги внимателно със спирт и вино. Като ги дава на клисаря на черквата Никола Мутафчиев, Михаил Чаков го заклева: "Ще положиш Гоце в дървено сандъче под светия престол вътре в храма. Змия езика ти да клъцне, ако кажеш на някой, който и да е той, къде и какво пазиш." 

През 1908 г. дядо Никола разкопава гроба отново, изкарва костите от гръдния кош и по същия начин ги измива, потопява ги в спирт и след това ги слага в сандъчето при другите кости.

Така останките на войводата се пазят като мощи в църквата до 1912 г. Тогава, по време на Балканската война, в Баница влиза българската войска. Войводите и верни съратници на Гоце Михаил Чаков и Таската Серски са в редиците на Македоно-Одринското опълчение. Чаков издейства разрешение от главнокомандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъдат придвижени до Ксанти на по-сигурно място, където до 1919 г. Чаков е комендант на града. Оттук започват и най-големите перипетии с костите на великия революционер. С пренасянето им до Ксанти е натоварен същия клисар - дядо Никола Мутафчиев. Той слага сандъчето с Гоцевите кости в голяма войнишка мешка и се качва на влака Сяр - Ксанти. Вагоните са пълни с български войници. Двама от тях решават, че в чувала има нещо ценно. Единият войник улисва клисаря в разговори, а другият бързо развързва мешката, за да види какво има вътре. 

Напипвайки човешки кости, той ужасен отваря прозореца  и изхвърля чувала със сандъчето 

навън из равното Серско поле.

 

След минута дядо Никола открива липсата на костите и алармира командира на воинската част полк. Семерджиев, който незабавно спира влака. Заповядва на всички войници да се строят навън и след като емоционално им разказва кой е Гоце Делчев и какво кощунство е извършено с неговата памет, нарежда виновниците да излязат пред строя. Двамата крадци  излизат, разкайват се и посочват приблизително мястото, където е изхвърлена торбата. Колоната войници тръгва обратно по релсите и скоро намират мешката със сандъчето.

 

Това обаче е само част от одисеята с костите на Гоце Делчев. До Ньойския договор през 1919 година, дървеното сандъче се съхранява в Ксанти при Михаил Чаков. Когато вече става ясно, че градът трябва да се предаде на гърците, той решава да повери на съпругата си Костадинка и нейна приятелка да пренесат костите на героя в България. Двете жени наемат файтон и с ценния багаж потеглят за Пловдив, където семейство Чакови вече се устройва да живее след войната. По неравния път, осеян с дупки, файтонът се накланя и почти преобръща, като багажът се разпилява. "Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство", казва Костадинка на приятелката си.

 

До месец май 1923 година дървеното сандъче с тленните останки на Гоце Делчев се съхранява в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пловдив, където денонощно гори кандило. След това те са пренесени в София и тържествено се полагат за съхранение в току що построения Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците "Пиротска и "Георг Вашингтон". Преди това тленните останки на героя, заедно с костите на Георги Сава Раковски, 

за една седмица са изложени на всенародно поклонение в църквата "Света Неделя". 

В Македонския дом в София, в ново специално изработено резбовано дървено сандъче, костите на героя се съхраняват до 8 октомври 1946 г. Тогава българското правителство решава да предаде останките на Гоце на властта в Скопие. 

 

Когато лафетът минава през Симитли, стотици бежанци от Кукуш лягат край пътя и плачейки се сбогуват с великия си земляк.

 

Историята с първия гроб на Гоце има и друго продължение. Много бежанци от Баница, преселили се в Неврокоп, Разлог и София, са убедени, че другата част от тленните останки на войводата са останали до лобното му място, където за първи път е погребан. Затова през 1943 година, когато селото отново е българско и по случай 40 години от сражението, всички останали кости на загиналите на 21 април 1903 година се събират в общ гроб. На 3 май в присъствието на три от сестрите на Гоце Делчев се открива мраморен кръст-паметник. През 1946 година гърците обаче взривяват гроба.

Спасителят на костите на Гоце - Михаил Чаков, завещава своя малък дневник, в който са описани повечето перипетии с тяхното пренасяне.

Напиши коментар »
(1)
1
Този коментар съдържа нецензурно съдържание!
Вашето мнение
Код за сигурност:
Виж всички най-четени
За кого бихте гласували, ако днес се проведат парламентарни избори?
Седмичен хороскоп
Овен (20.03 - 20.04)
Не трябва да разчитате много на съдбата през следващите седем дни. Тя няма да ви направи подаръци, трябва сами да се потрудите. Но затова пък усилията, положени сега, дават добри резултати. Парите идват и си отиват. Вие се ядосвате за някои ненужни покупки в събота. На моменти не знаете да спрете, затова е желателно да имате до себе си добър консултант, който да ви ограничава в харченето. Внимавайте пред кого и какво споделяте, защото завистниците са наострили уши и само чакат удобен момент за удар под кръста. Ще се разочаровате от приятелска лъжа и няма да простите.
ВИП рожденици
Димитър Липовански
Димитър Липовански
режисьор
Става на: 65 години

Днес дадох на жената да разбере какво ми е, като ме мъкне по магазините. 
Влязохме в 11 кръчми и във всяка пробвах ракията и мезето, а после се върнахме в първата...