ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В лабораторията на Института по консервна промишленост в Пловдив не правят проби за наличие на токсини в дивите гъби.
“Следим за сухо вещество, маса, влага, минерални примеси, белтъчно съдържание, мазнини, сол, наличие на нишесте, енергийност”, каза за “24 часа” шефката на лабораторията инженер-технолог Атанаска Краевска. Тя уточни, че не работят с пресни плодове и зеленчуци, а само с консерви. Анализират и сушени зеленчуци, където попадат и гъбите.
“Но досега не сме се занимавали с тях. Не са ни търсили и гъбари. Вероятно има други лаборатории, които правят това”, предполага Краевска.
Колегата Здравко Манев, докторант по хранителни технологии, обясни, че обикновено се вземала цяла партида сушени гъби и се правела средна проба. Ако в нея има няколко отровни, те щели да бъдат уловени.
“Предимно се изследват за наличие на метали. Те са с най-голяма биологична стойност за здравето”, обясни Манев. Нямало как да знаят в коя партида са попаднали отделни бройки, които са токсични. “Представете си 20 000 бройки и в тях има 1-2 отровни”, казва той.
Според него в Института по органична химия към БАН могат да установят за наличие на опасни видове. Но анализите били много скъпи. “Разчитаме на самите гъбари, както и на
изкупвателните пунктове. Те имат ангажимент да следят в партидите да не попаднат отровни гъби”, допълни младият специалист.
В самия Институт по консервна промишленост на една от стените виси табло, на което са нарисувани диви гъби. “Може би трябва да се обърнете към Агенцията за безопасност на храните. Тя разполага с лаборатория и в нея би трябвало да изследват гъбите”, насочва ни Краевска.
Оказва се, че и там не изследват за отровни гъби. “Можем да ги проверим за наличие на салмонела и ешерихия коли, но за токсини - не. Нямаме такава акредитация, нито пък разполагаме с консумативи”, заяви шефът на областната агенция за безопасност на храните д-р Иван Шиков.
Той не бил чул някога да е искана подобна проба от тяхната лаборатория. Според него било божа работа, ако в партида с хиляди бройки попаднат 1-2, които могат да се окажат фатални.
“Няма как да се изследва цялото количество гъба по гъба. Надяваме се, берачите добре да ги познават, макар че най-добрите гъбари са си отишли след консумация именно на ядливи гъби”, заключава д-р Шиков.
Според инж. Краевска животните имали най-силно развит инстинкт към отровни гъби.
“Просто ги подминават, не ги докосват. Аз лично съм брала манатарки. Двойниците се познават по това, че като ги срежеш, те посиняват”, добави тя.
