ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво ли е, когато домът ти е по-малък от метър на метър - това може да каже 62-годишният Петър Станев от Русе, който от около 7 г. живее в трабанта си, пише столичен ежедневник.
Мъжът остава без покрив над главата, след като се развежда през 1989 г. Съпругата му го изхвърля. Първоначално отива у сестра си, но тя решава да продаде семейната къща. Оттогава Петър остава без дом, а по-късно и без пари, след като ги дава по доктори, за да оправят проблем с краката му.
Зимата в трабанта е сурова и мъчна
Животът на Петър става с всяка изминала година все по-тежък, след като и двата му крака се схващат и той остава неподвижен. Трабантът, който от години е единственият му дом, дори не е негов.
"Колата не се движи и не е моя. Само я обикалям от време на време", разказва за ежедневието си човекът. Той върви трудно с два бастуна.
Трабантът е пълен с малкото вещи, които Петър притежава. Дядото не взима и пенсия, тъй като проблемът с краката му не му позволил да продължи да работи и да събере необходимите години. Не само топлата храна е рядкост за Петър, той рядко въобще успявал да сложи нещо в устата си. Поради невъзможността да се движи не може да се запише дори в социална кухня, тъй като трябва всеки ден да отива дотам, а за него това е непосилно. Добри хора от блок наблизо до трабанта къща му носят кой каквото може и така засега някак си свързва двата края, без да е умрял от глад.
За случая на Петър става ясно преди 3 г., но той категорично отказва да бъде настанен в приют. След като почти е замръзнал в трабанта си, преди няколко дни все пак се е съгласил да отиде в социалното заведение. Петър вече е с изпрани дрехи, на топло и може да опита дори готвена храна. Цяла зима ще му е осигурен нормален живот.
Баба с къща от кашон в центъра на София
В малка колибка, направена от няколко кашона, живее възрастна жена от София. Импровизираният дом е в центъра на София близо до президентството. Бабата "живее" в него от години.
74-годишната Мария Милева има 37 г. трудов стаж като медицинска сестра. Получава мизерна пенсия, която й стига за закуска, а понякога и за скромна вечеря. Обяд Мария не може да си позволи, както и лукса да се изкъпе.
Възрастната жена остава без дом, след като през 2005 г. цигани пребиват до смърт сина й Даниел Иванов. Убийците фалшифицират документи и отнемат къщата й в село Волуяк.
