Маестро Найден Тодоров: "Катерина Измайлова" е предизвикателство към човешкия дух

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Противоположното мнение може да бъде преборено, проблемът е, ако няма мнение отсреща. Ето защо искаме да накараме публиката да мисли, дано да не грешим в това си намерение, защото хората напоследък избягват да мислят. Това каза за БГНЕС маестро Найден Тодоров.

На 22 октомври в зала 1 на НДК ще бъде представена изключителната опера-спектакъл „Екатерина Измайлова” от Дмитрий Шостакович под диригентската палка на маестро Тодоров. Според него това ще е предизвикателство към публиката. „В известен смисъл сме между чука и наковалнята – хем трябва да творим неща, които да правят хората щастливи и в същото време да ги накараме да се замислят върху някои теми. А като гледам в днешно време не съм сигурен дали хората са наясно какво искат. Дано да има смисъл от предизвикателствата, които правим. Защото спектакълът, който ще представим в НДК на операта на Шостакович „Катерина Измайлова”, е предизвикателство за човешкия дух. Все пак съм убеден, че мисията на твореца е да насочва хората в исканията им”, смята маестрото. Според него сериозният проблем е апатията, която е обзела хората. Защото, ако те са на различно мнение, много по-лесно е да ги убеждаваш с дискусия, но когато отсреща има липса на отношение към каквото и да било, това е най-страшното. „Мен най-много ме е страх от тази апатия, от това отказване от всичко”, признава Тодоров.

„Хората предпочитат да се оставят на течението – срещу това ние се опитваме да се преборим като поставихме след близо 50 години прекъсване операта „Катерина Измайлова”. Кое е най-особеното в това заглавие – през 30-те години на миналия век Шостакович, при режим на диктатура, е написал опера, която се бори срещу унижението на жената, бори се за нейното равноправие. Мисля, че точно тази насоченост на операта на Шостакович е била една от причините тя да бъде забранена от Сталин. Днес това заглавие е неприятно актуално и не само за положението на жената в обществото, а на отделния човек. Как отделният човек може да бъде унищожен от обществото около него”, поясни Тодоров.

„Стремежът на творческия екип е да накарат хората да мислят, да разбутват това, което им се случва, да искат да се борят. Надяваме се със самото заглавие да ги събудим за една борба със самите себе си, борба за развитие и на отделния човек, и на цялото общество към по-добро”, добави той.

„Интересното в тази опера е, че всъщност в нея няма положителен герой. Всеки един в това заглавие притежава недостатъци. Дори главната героиня, която предизвиква нашите симпатии и съчувствие, всъщност е жена, която е трикратен убиец. Всъщност, Шостакович е отказал да направи типично оперно заглавие, където нещата са да са ясни – това е добро, това е зло, тези се обичат, пък този им пречи. Това е типичното за всяка опера, но Шостакович се е отказал от това и е решил да представи нещата такива каквито могат да бъдат в реалния живот. Макар идеята да идва от новелата „Лейди Макбет” в творбата на Шостакович героинята е различна. При нея проблемите идват от емоцията, несподелената любов, от липсата на любов, от унижението на обществото, от желанието да се случи нещо в нейния живот. В крайна сметка става едно натрупване на събития, които се развиват не там, където им е мястото и времето. Това води до драмата в това заглавие. Мисля, че Шостакович е искал да каже: „Дайте на хората свободата!”. Свободата да обичат, да живеят и да бъдат себе си. Операта обаче е била забранена и в продължение на десетилетия не е била поставяна. Показателно е, че операта е написана през 1932 г., през 1934 г. е премиерата й, а през 1936 г. вече е забранена. За тези две години, през които е била играна, има над 200 спектакъла - това означава на всеки три дни да има по един спектакъл. Убеден съм, че този интерес не е бил само заради красивата музика или заради еротичните сцени, които има в операта. Напротив, този интерес на онова общество по онова време е бил именно заради тематиката. Точно тя е накарала Сталин да излезе веднага след първото действие и да поиска операта да бъда забранена още на другия ден. За мен това заглавие е тест за обществото - готово ли е то да разбере проблемите и да ги реши”, каза маестро Тодоров.

На представленията в Русе публиката е била предимно млада. На афиша е имало предупреждение, че не е препоръчително да има много млади зрители заради еротичните сцени в него. Това обаче е имало обратен ефект – оперната публика се е оттеглила настрана, а залата е била пълна с млади. Хората много харесват спектакъла. „Катерина Измайлова” е актуално заглавие и за младите хора, защото именно те дават тласъка на обществото към развитие, посочи Тодоров. „Опитваме се да бъдем оперен театър на 21-ви век, да представим операта не като музей на изкуството, а като нещо, което да ни учи днес на базата на опита на миналото. Вера Немирова, която е гениален режисьор, за наш късмет е успяла да намери идеалния начин да представи заглавието така, че да не се разбере в кое време се развива действието. Освен това Вера Немирова успя да накара всеки един от актьорите на сцената, които са великолепни певци, така да играят, че да покажат най-доброто. А знаем, че по принцип оперните певци а малко по-затворени в движенията. Дори в някои моменти човек остава с впечатлението, че гледа филм. Актьорите направо се раздадоха. Мария Цветкова по невероятен начин представя образа на Катерина Михайлова. От една жена, която се намира някъде – и тя не знае къде. Има някакво семейство, което тя не знае защо е там и какво търси там. При появата на определени хора тя се събужда, вижда се как постепенно се развива нейният характер, как се събужда любовта в нея. Вижда се докъде може да я докара тази любов и отчаянието след това. И какво може да се случи най-накрая – операта завършва в Сибир, в каторга. От друга страна образът на любовника, който всъщност не е влюбен точно в тази жена – той обича жените. Като си представяме любовник, това ни изглежда доста еднозначно, но в операта това не е така. Той търпи развитие – отначало е смел, после изпитва страх. Петър Костов изиграва тази роля много добре, оценява Тодоров. Според него, а и според много критици и образът на бащата на съпруга на Измайлова, който се играе от Пламен Дейков, е изграден по невероятен начин. Дори маестрото на моменти забравя да слуша как пее, впечатлен от играта на певеца. Дейков така играе ярост, че диригентът не е смял по време на репетиция да го спре заради неточно изпълнение, за да не си навлече яростта на актьора. Толкова е истинско излъчването. В образа на съпруга, изпълнен от руснака Александър Баранов виждаме образа на мъж, характерен за много от мъжете в днешно време. Мъж е, но ако може, да не носи много отговорност. Нещо да се случва, баща му да контролира каквото може да се прави, жена му си знае нейното, хората си знаят тяхното. Баранов пресъздава образа перфектно. В спектакъла има и комичен образ, който се играе от солист от Гърция – Георгиос Филаделфис. Неговата поява в началото на трето действие е едно отдъхване от цялата драма,която се наслагва. Дори в залата при неговата поява се чува смях. Всеки успя да направи толкова правдоподобен образ, сякаш е взет от улицата и е сложен на сцената, публиката вижда образ, взет направо от живота, не го възприема като певец на сцената, смята Тодоров. А публиката в Русе, където е игран спектакълът, на моменти дори се просълзява. Това е предизвикателство, което успява да въздейства на всяко ниво, оценява той. За него като музикант операта е малко по-трудна, отколкото изглежда, от музикална гледна точка. Шостакович не е от най-лесните изпълнители. Той е лесен за възприемане, но да бъде изпълнен както трябва никак не е лесно, признава диригентът.

„За мен беше известно предизвикателство в началото да успея да събера тази драма на сцената с музиката така, че да не си пречат една на друга, а да са едно цяло”, каза Тодоров.