СВЕТЪТ ДНЕС

Мистър, г-н Блеър, светът не е по-сигурен след Саддам

Само в ПИК
Мистър, г-н Блеър, светът не е по-сигурен след Саддам

Ненадеждна информация на разузнаването довела до нахлуването в Ирак, твърди доклад на сър Джон Чилкот

Дата
Дата
11397
Коментари
1
Мистър, г-н Блеър, светът не е по-сигурен след Саддам

Последиците от проучването на Ирак в доклада на Чилкот, който стана публично известен, отекнаха в целия свят, след като бе огласен от сър Джон Чилкот на 6 юли.

Докладът от проучване на участието на Великобритания в оглавяваната от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. по същество посочва следното:

1)Че бившият иракски лидер Саддам Хюсеин не е представлявал заплаха за интересите на Обединеното кралство;

2)Разузнавателните данни за предполагаемите оръжия за масово унищожение, намиращи се в ръцете на Саддам, бяха представени с прекалено голяма сигурност;

3)Мирните алтернативи на войната не са били изчерпани;

4)Великобритания и САЩ съвместно подкопаха авторитета на Съвета за сигурност на ООН;

5)Процесът по определяне на правната база за военните действия беше далече от задоволителен;

6)Нахлуването в Ирак през 2003 г. и войната не са били необходими.

Британският премиер по онова време, Тони Блеър, който отново попадна в светлината на прожекторите заради доклада на Чилкот, каза, че съжалява за загубите през войната, но че и днес би взел същото решение, ако беше на власт, защото, твърди той, светът е станал по-сигурно място след свалянето на Саддам Хюсеин. Преди всичко докладът сам по себе си е успешен пример за работеща, плуралистична демокрация във Великобритания.

Не е тайна, че британски правителства са се опитвали да попречат на огласяването на съдържанието на доклада, след като той беше поръчан от бившия премиер Гордън Браун през 2009 г. Американската администрация сигнализираше, че огласяването му, особено на противоречията между Тони Блеър и бившия американски президент Джордж У. Буш, могат да навредят на стратегическите връзки между двете страни.

Излиза, че Чилкот се е съгласил да огласи доклада след парламентарните избори на 15 май, вероятно за да избегне намеса в сегашната политика. Трудно е да се мисли за провеждането на подобно проучване в Турция, както и до огласяването на такъв доклад, въпреки правителствения натиск. Но не, г-н Блеър, светът не е по-сигурно място след свалянето на Саддам Хюсеин.

Обратното, светът е много по-опасно място за живот при разпрострял се в световен мащаб тероризъм, излагащ на риск живота на всеки на всеки ъгъл. Малко встрани от въпроса трябва да се припомни отговорът на тогавашния държавен секретар на САЩ и бивш началник на генералния щаб Колин Пауъл на въпрос на Барбара Уолтърс по ABC TV от 9 септември 2005 г. "Моето участие в инвазията в Ирак", заяви Пауъл, "беше постоянно петно върху моята репутация."

Той сигурно има предвид неговото представяне на 5 февруари 2003 г. пред ООН на доказателствата за иракските арсенали от оръжия за масово унищожение, заплашващи Близкия изток и света. Т. нар. доказателства бяха част от информация, подадена от млад иракски инженер-химик, Рафед Ахмед Алуан ал-Джанаби, който потърсил убежище в Германия през 1999 г. (поради обвинения за присвояване). Констатациите бяха счетени за незадоволителни от германското разузнаване БНД, но бяха споделени с американското ЦРУ в забързаната атмосферата на атаките от 11 септември на „Ал Кайда“.

Тази информация не е била напълно надеждна нито за ЦРУ, нито за МИ6. Това „доказателство“ за арсенала от оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин също така не беше потвърдена нито от изявленията пред ЦРУ на Наджи Сабри, иракският бивш външен министър (който избяга при американците), нито на бившия шеф на иракското разузнаване Тахир Хабуш ал-Тикрити пред МИ6 (той избяга при британците). Но Буш и неговият стратегически съюзник Блеър решиха да се доверят на тази информация, за да започнат нахлуването в Ирак на 19 март 2003 г. Ал-Джанаби призна през 2011 г., че просто е излъгал за иракската програма за оръжия за масово унищожение, защото е искал да получи „зелена карта“.

Това е причината, поради която на Пауъл (достоен мъж, с когото имам удоволствието да съм се срещал лично и да съм разговарял с него по този въпрос) е било толкова неудобно да бъде поставен в такава позиция от Буш, без да знае по онова време, че констатациите са изфабрикувани, за да бъде оправдана войната. Отговорните за това не са някои други хора, а влиятелните имена в администрацията на Буш като Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Уолфовиц, Джон Болтън, Залмай Халилзад, Елиът Айбрамс и братът на президента, Джеб Буш, които са сред подписалите писмото на Проект за ново столетие на Америка (PNAC), група от неоконсервативни републиканци.

Групата обяви съществуването си на 3 юни 1997 г.; на 26 януари 1998 г. те написаха писмо до президента демократ Бил Клинтън, изразявайки подкрепа, ако той предприеме стъпки за свалянето на Саддам Хюсеин от власт в Ирак, който можел да се окаже пречка по пътя на САЩ към превръщане в световна сила през XXI век поради това, че разполага с оръжия за масово унищожение. През 2006 г. PNAC вече залезе. Неговият говорител Гари Шмит каза, че неоконсервативният клуб PNAC вече „е свършил своята работа“, доколкото техният „възглед беше приет“. По чисто съвпадение или не, това беше годината, когато Саддам, след като беше заловен през 2003 г. от американски войски, беше екзекутиран на 30 декември по обвинения за изпращане на шиитски бунтовници на смърт.

По-рано тази година, след убийството на Абу Мусаб ас-Заркауи, йорданският лидер на иракския (или по-скоро средиземноморския) клон на „Ал Кайда“, сунитските радикални групировки се обединиха и сформираха Ислямска държава в Ирак, начело с Абу Бакр ал-Багдади. Ал-Багдади е сегашният водач на групировката, известна като Ислямска държава в Ирак и Лванта (ИДИЛ) или ДАЕШ ако инициалите са на арабски, която обяви създаването си през януари 2013 г. по време на гражданската война в Сирия след отцепването си от „Ал Кайда“. Както талибаните и „Ал Кайда“ са вторични продукти на американски проекти за контриране на руското нахлуване в Афганистан през 1979 г., така ИДИЛ е вторичен продукт на оглавяваната от САЩ и подкрепена от Великобритания инвазия в Ирак през 2003 г. Сега терористите, принадлежащи към тези организации, агитират чрез най-екстремистката форма на религиозен фанатизъм, и заплашват целия свят на фона на смъртоносната конкуренция помежду си. Саддам Хюсеин беше безмилостен диктатор, който потискаше мнозинството от народа на Ирак. Но не, г-н Блеър, нито Ирак, нито Близкият изток, нито светът са по-сигурно място след Саддам. 

* Коментарът е от вестник "Хюриет"

Още по темата
Блеър: Светът е по-добро и сигурно място заради войната в Ирак
Часовник
19:25
Бившият британски премиер Тони Блеър все пак отново защити решението си Великобритания да се включи във войната в Ирак през 2003 година. Блеър говори на дълга пресконференция, в която пряко...
Напиши коментар »
(1)
1
'Hurriyet' какво се оплаква ? Aко не беше Aнглийската Kорона , сега България щеше да е на три морета и Mакедония все още географско понятие! За Идил и Mиндил да не говорим...
Вашето мнение
Код за сигурност:
За кого бихте гласували, ако днес се проведат парламентарни избори?
Седмичен хороскоп
Овен (20.03 - 20.04)
Не трябва да разчитате много на съдбата през следващите седем дни. Тя няма да ви направи подаръци, трябва сами да се потрудите. Но затова пък усилията, положени сега, дават добри резултати. Парите идват и си отиват. Вие се ядосвате за някои ненужни покупки в събота. На моменти не знаете да спрете, затова е желателно да имате до себе си добър консултант, който да ви ограничава в харченето. Внимавайте пред кого и какво споделяте, защото завистниците са наострили уши и само чакат удобен момент за удар под кръста. Ще се разочаровате от приятелска лъжа и няма да простите.
ВИП рожденици
д-р Ангел Кунчев
д-р Ангел Кунчев
епидемиолог №1
Става на: 58 години
Емил Хърсев
Емил Хърсев
финансист
Става на: 56 години
Павел Писарев
Павел Писарев
публицист, бивш генерален директор на БНТ
Става на: 83 години

Изпит за професионална пригодност в Н-то РПУ. Показват снимка на човек в профил. Задачата е да се отбележат особените белези. Влиза първият:
- Човекът е с едно ухо!
Влиза втория:
- Човекът е с едно ухо!
Третият:
- Този носи контактни лещи!
Проверяващият гледа в досието - вярно: 
- Браво! Как познахте?
- Ами, човекът е с едно ухо, как да сложи очила?