ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Черепишкият манастир "Свето Успение Богородично", който е скътан между стръмните бели скали на Искърския пролом, е един от най-красивите български манастири, с драматична история и множество легенди. Опожаряван и разоряван в годините, манастирският комплекс е "възкръсвал" многократно по волята Божия и под златните ръце и сърце на не един духовно извисен българин, Посетителите могат да чуят от сладкодумния отец Димитър разкази за цар Иван Шишман, за книжовника Дамаскин Хилендарец и епископ Софроний Врачански. Пред вас ще оживеят спомените за Ботевите четници и подвига на баба Илийца, могъщият гений на Иван Вазов и десетки български писатели, потърсили своето вдъхновение тук. Знаменитият географ и пътешественик Феликс Каниц също останал пленен от красотата на природата край Черепиш, описал я в книгите си и я изрисувал в три гравюри.
Алеко Константинов посещава Искърския пролом и манастира през 1897 и именно тук се ражда популярния пътепис "Българска Швейцария". На името на знаменития ни сънародник е наречена и Алековата скала на левия бряг на река Искър. Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния "Коритен град" съществувал в близката местност "Ритлите". Това са уникални стени от варовик. Най-големите са четири, ширината им стига 7 метра, а дължината е между 200 и 400 метра. Гора е превзела пространството между скалите и е обагрила пейзажа в цветовете на лятото. Манастирът се намира по пътя Мездра - София, като отклонението е край с. Ребърково. Над белите скали и непристъпните зъбери покрай Искър отдалеч се виждат 12 дървени кръста, които олицетворяват безсмъртието на 12-те апостола. Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. Неговият устав (типик) от 1390 г. се пази днес в Църковно-историческия музей на София. В него се споменава, че манастирът е бил разрушен по време на битката. В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност.
Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие" от 16в. със златни корици и украсено с библейски сцени и "Данаиловото евангелие" преписано през 1616г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква "Св. Никола". Черепишкия манастир се съхранява сабята на Ботев, взета от убития войвода и пренесена от Петър Македончето. През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". По повод написването на разказа Иван Вазов съобщава на проф. Шишманов: "Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка." Това става през лятото на 1899 година. През месеците юни и юли той гостува на Черепишкия манастир и прави излети до различни исторически местности. В пътеписа "Волът" описва своето пътуване по пътя на Ботевата чета във Врачанския балкан. В манастира създава и поетичния цикъл "Скитнишки песни".И днес Черепишкият манастир е запазил цялата си притегателна сила на светилище, неподвластно на хода на времето и историческите превратности. Мост между земното и божественото, тленното и вечното, миналото и днешното. Манастирът е действащ - извършват се литургии, отбелязват се религиозни празници, но той предлага база и за краткотраен отдих. Една от дълго спазваните и поддържани традиции тук е "харизването" на деца, свързана с вярата за чудодейната животворна сила на светата обител. Младите майки са донасяли своите 1 - 2-годишни рожби и са ги "харизвали" (обричали) на Божията майка за здраве и закрила. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над 10 000 "харизани" деца от повече от сто населени места от цялата страна. Всяка година на 15 август, голяма Богородица, стотици хора идват тук за храмовия празник, освещават се обредни хлябове, които след това се раздават за здраве.
