Нови разкрития за кървавото меле на Витиня! Покъртителен разказ на лекарите, пристигнали първи на мястото!
Експертиза ще покаже дали има виновни за инцидента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Несъобразена скорост и неспазване на дистанция – това са най-вероятните причини за тежката верижна катастрофа в тунела "Витиня", при която се сблъскаха над 50 коли. Началото на инцидента дава сблъсък между ТИР и микробус.
Защо и как точно се удрят, полицията все още изяснява. Тази нощ са разпитани 40 участници и свидетели на катастрофата. Автоексперти правят допълнителни огледи на колите им. Видеозаписи от катастрофата няма.
Затова и кой е виновен разследващите се въздържат да кажат.
„Дали точно е било пред него или странично са се ударили, но тирът се завърта и препречва пътя на тунела. Когато са отишли колегите на мястото, не се е знаело кой кого е ударил точно. Такава е била ситуацията, за да се прецени кой е първият ударен. Коли е имало във всички посоки”, каза началникът на „Пътна полиция” Бойко Рановски пред бТВ.
Наталия Николова от Окръжната прокуратура в столицата посочи, че от автотехническата експертиза ще стане ясно дали има виновен или се касае за „случайно събитие”.
Версиятта, че предварително разлято масло на мястото е причина за инцидента, засега остава само хипотеза без доказателства. През днешния ден свидетели продължиха да изпращат снимки от магистралата, на които ясно се виждат разлети петролни продукти.
Разследващите са тези, които трябва да отговорят, дали магистралата вчера, не е била превърната в смъртоносна пързалка.
Знаем ли как да реагираме в такава ситуация?
Много от свидетелите и участниците във вчерашната катастрофа разказаха, че са намалили скоростта си в тунела. Инструкторът с 30-годишен стаж Трайчо Кутев, не е съгласен с подобно обяснение: „Като не карат с максимално разрешената скорост на даден път, мислят, че скоростта е според тях намалена. Няма такова понятие намалена скорост - значи, скоростта трябва да бъде съобразена”.
Пътните условия, състоянието и размерите на автомобила са едни от факторите, които превръщат скоростта и дистанцията в относителни понятия. Затова инструкторът учи младите шофьори на едно просто правило за разстоянието от предния автомобил - приблизително половината на скоростта, с която се движат.
Какво означава това правило, приложено към условията на магистрала Хемус на 33-ия километър в посока Варна? С дължина от километър и 125 метра, строеният през 70-те години на миналият век тунел Витиня е най-големият в страната. Тръбите на тунела следват извивките на два поредни завоя в ляво и дясно, което на практика ограничава видимостта на шофьорите. Ограничението за максималната скорост е 80 километра в час, а минималната дистанция между колите трябва да е около 40 метра.
Дори и да спрете навреме, обаче, в подобна на вчерашната ситуация, това не ви спасява от препускащите зад вас камиони и коли.
В координациония център на Спешна помощ в София получили сигнала за ужасяващата катастрофа от свои колега, шофьор на друга линейка пътувал заради донорската ситуация към Велико Търново. „И той попадна точно на мястото на катастрофата и се обади, че не може да премине през тунела”, обясни пред БНТ д-р Бистра Стайкова, завеждащ смяна към Спешна помощ.
Бистра Стайкова организира ескорт за линейката към Велико Търново, и изпраща 4 линейки от София към тунела. Първи на път тръгват д-р Миланов и д-р Маркова.
„Гледката беше потресаваща. Толкова автомобили над 50, леки автомобили, бусове, ТИР-ове… В тунела беше бетер война”, каза д-р Пламен Миланов.
„Буквално като на война. Лошото беше, че не можехме да помогнем на тези, които бяха приключили. Ужасът в очите на хората не мога да го опиша”, допълни д-р Мариана Маркова.
„Неприятно беше когато попаднах на два трупа. Една млада жена, която беше около 30-35 години, безжизнена зад волана. Дамата попадна, понеже се бяхме разделили, тя попадна на един мъж в джип, около 60-годишен и той беше загинал”, разказа д-р Миланов.
Загиналата жена, открита от д-р Миланов, се оказва негова колежка - 38-годишна лекарка от София. Част от неговия екип добре я познавал. Била мила и сърдечна жена.
Със свито сърце д-р Маркова се доближава до смачкана между два ТИР-а кола. Там имало един човек. „Като видях тази кола попитах къде са пътниците и шофьорът. И той усмихнат ми каза: „Аз съм тук и съм шофьорът”. Викам: „Пътници с вас?”. „Ами, нямаше”. Викам: „Има ли ви нещо”, и той: „Не, нищо ми няма”! И буквално, една драскотина нямаше по него, което беше наистина страхотен късмет.
