ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се събира, за да гласува ветото на президента върху Закона за военното разузнаване, засягащо поста на Йордан Бакалов. Заседанието на комисията се провежда извънредно, въпреки че депутатите са във ваканция до провеждането на местните избори на 25 октомври.
Припомняме, че директорът на служба “Военна информация” Йордан Бакалов подаде оставка веднага след като в НС гласуваха текст, според който на шефския пост може да бъде само военен. Министърът на отбраната Николай Ненчев не му прие оставката, а премиерът Бойко Борисов коментира, че има информация, че президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето. Мотивът за оттеглянето от поста бе обяснен с това, че в гласувания закон за военното разузнаване са заложени две пречки пред оставането на Бакалов на поста.
Първата е изискването да има над 10 г. стаж в системата за национална сигурност. Втората е шеф на военното разузнаване да бъде само висш офицер. Предишният вариант на закона допускаше назначаването и на цивилен. Бакалов бе назначен за директор на служба “Военна информация” на 19 май тази година. В коментара си Борисов заяви, че е чул за идеята за подготвян нов кандидат за поста на Бакалов. "Не виждам защо като е военно разузнаването да няма цивилен началник", каза премиерът. Това, според него, е изключение от правилото, но Бакалов е вътрешен човек от системата, освен това е бил и в комисията по сигурност в парламента. Борисов смята, че Бакалов е достатъчно добър професионалист за тази дейност.
По повод втората кандидатура, за която и той бил чул, Борисов обобщи, че като отминат изборите и хората се завърнат, ще изясни случая. Президентът Росен Плевнелиев действително наложи ветото като в аргументите си записа, че досега дейността на служба „Военна информация“ се уреждаше от два текста в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет през 2009 г. от 40-ото Народно събрание и преценката за това дали длъжността може да се заеме от военнослужещ само с висше офицерско звание е оставена на МС и президента. През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба „Военна информация“ не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания.
Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.
Президентът счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили. „След като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице различно от военнослужещ“, счита държавният глава.
Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.
