РЕТРО

Пеньо Пенев се прострелял заради ученичка

Само в ПИК
Пеньо Пенев се прострелял заради ученичка

Платонична любов към книжарската щерка Стефка Калименова кара поета да дръпне спусъка

Автор: ПИК
Дата
Дата
48271
Коментари
12
Пеньо Пенев се прострелял заради ученичка

Поне половин дузина са опитите за самоубийства, които прави певецът на социалистическото строителство Пеньо Пенев. Първият от тях, с пистолет пред огледалото, е когато Пенев е едва 14-годишен. Покушението е плод на несподелена ученическа любов. „Това е страстен юношески зов за обич“, пише изследователят д-р Боян Захов.

Поетът среща първата си любов в севлиевската гимназия, която така и не успява да завърши. През есента на 1944 г. той се влюбва в съученичката си Стефка Калименова - Фана. Баща й е книжар, а Пеньо поглъща стиховете на Ботев, Байрон и Пушкин, но освен по рафтовете се заглежда и в щерката на книжаря. Връзката им е платонична и биографите не са категорични дали прострелването е точно заради това. Но дръпването на спусъка е факт.

Първата истинска любов на Пеньо Пенев обаче е друга негова съученичка - Светла Спасова, дъщеря на селски даскали, математичка и отличничка. Пеньо е по-голям с една година и чувствата му са като всепоглъщащ океан, защото никога не е срещал взаимност и обич в семейството си в село Добромирка. Приятелят на поета - Митко Иванов, описва Светла като слабо чернокосо момиче, но за Пеньо тя е повече от муза, защото му вдъхва увереност, че има талант за литература. По онова време Пенев изучава есперанто и превежда името на любимата си като „Клара“. На нея е посветил най-много стихове и дълго я носи в сърцето си при митарствата по младежките бригади в Перник, на язовир „Росица“ и в Димитровград. И таи чувства към нея дори когато се жени за първата си съпруга Кичка след едва тридневно запознанство. Когато близкият приятел на Поета с ватенката, до когото е и едно от предсмъртните му писма - Митко Иванов, решава да напише книга за Пеньо Пенев, се среща със Светла Спасова. Тя му разказва: ,,Често беше мълчалив, тъжен. Често гладуваше. Понякога говорехме за бъдещето: ,,Ще се оженим, Светла, ще си имаме деца. Ще живеем в малка къщичка. В едната стая ти ще се занимаваш с децата, а в другата ще пиша аз... Не, няма да се оженим, Светла. Много те обичам, за да те направя нещастна. Жените на поетите и на хайдутите са били винаги нещастни. Не, аз много те обичам...“.

Първата любов на Пеньо пази грижливо стиховете и писмата му, но когато се омъжва, майка й и сестра й организират домашно аутодафе и ги изгарят.

Ролята на дойката за тези севлиевски Ромео и Жулиета изиграва класната им ръководителка Славка Чантова - учителка по литература, която покровителства пламъка между тях. Тя ги изпраща като ученически патрул да обикалят край река Росица и така улеснява срещите им. Романтичният бунтар Пеньо често се забърква в свади и сбивания и е задържан в ареста на севлиевската полиция. Той успява да изпрати бележка на Клара с молба всеки ден в уречен час да минава покрай ареста, за да я зърне.

„Отначало не смеех и се правех на сърдита, защото Пеньо не ме беше посветил в намеренията си да търси и да се бори за свободата на словото и духа по света“, пише в спомените си Светла, по мъж Панчева. Но не успява да се цупи дълго и когато минава по улицата, Пенев развява парче плат с буквата „С“ през прозореца на килията, разказва в своя статия Милена Михова.

Не е ясно защо пътищата им се разделят. Според близките на Светла тя е била изоставена от Пеньо, а други твърдят, че под натиска на семейството си е заминала да следва в София и се е омъжила там. Но в книгата си „Поетът с ватенката“ Любен Георгиев публикува едно от малкото оцелели писма на влюбения: „...Знаеш ли как слади полският въздух! Лек е като нашето щастие! Песента на чешмата е опияняваща като бистрия ти звънлив и топъл глас! Дишала ли си упоителния мирис на хмел? Той упойва като твоите коси!...“

За първия си брак, сключен след тридневно познанство и просъществувал едва няколко месеца, Пеньо не обичал да разказва. През септември 1949 г. хубавицата Кичка Николова, която поетът нарича Кичона, е току-що завършила гимназистка, дошла на гости при своя роднина в Димитровград.

Една нощ Пеньо Пенев нахлува в стаята на Митко Иванов и нарежда с безапелационен патос: ,,Какво сте легнали с кокошките, бе?! Ставайте, каня ви на сватба!“.

Разбира се, за истинско тържество не може да става и дума. Събират стотинки „на шапка“ и успяват да почерпят с вино приятелите си. Или както пише Митко: „Сватба нямаше. Парите на всички не стигаха за една сватба“.

Младоженците заминават за София, но там отношенията им бързо започват да скърцат заради недоимъка и поради бохемските навици на поета.

Пенев получава повиквателна за казармата и заминава за Елхово. Това е повод за раздялата им - бърза и горчива, за нея Пеньо не обича да си спомня. Понякога той казва само: „Разводът е като някоя книга или престъпление - принадлежи на общественото мнение...“. След пепелта на чувствата остава само цикълът „Далечни песни“, посветен на Кичона. През 1955 г. Пеньо Пенев е даден под съд заради фейлетон във в. ,,Димитровградска правда“ и е обвинен в пиянство и разгулен живот. В обяснението си пред съда той казва: ,,Не съм съгласен с това, че преди съм бил живял разгулен живот. Истината е тая, че бях се оженил за такава жена, която ми влияеше лошо на държанието и поведението, спъваше творческите ми писателски работи, поради което впоследствие се разведохме. Толкова“. И нито дума, че след развода прави един от шестте си опита за самоубийство.

В казармата среща нова любов. Това е ученичката от Ямболската гимназия с трогателна барета Сотирка Робева, която той нарича Ира - на древногръцката богиня на мира и покоя. И сякаш наистина поетът намира покой. Дори й разказва немислими за споделяне неща - за опитите си за самоубийство, гибелното влечение към алкохола, разочарованието от проваления брак и презрението към битовизмите. Те звучат опияняващо и романтично, но когато Ира решава да продължи образованието си, връзката приключва. От нея остава едно любовно, наситено в чувствена еротика писмо - дълго цели 120 см, което се пази в музея „Пеньо Пенев“ в Димитровград.

Влюбчивият поет щедро раздава сърцето и таланта си, затова и доста от стиховете му носят посвещения с женски имена: на Фана, Зоя, Лина, Иваница, Женито... Но срещата му с Мария Господинова в Димитровград, където се е върнал след казармата, е съдбовна. Тя е красива като кинозвезда, малко по-голяма от него и има „сериозна“ професия - работи в БНБ.

 

Цялата статия и още интересни интервюта и коментари четете само на Retro.bg!

Още по темата
Левски сам разкрива как е заловен в сензационен документ
Часовник
12:10
Васил Левски сам разказва как е заловен в сензационен документ! Много автори, изследователи и историци предпочитат обаче да тиражират една разкрасена история. Така в националното ни съзнание е...
Напиши коментар »
(12)
1
Живот, живот, на младото ми рамо ти сложи тежка лицемерна длан. Мечтаното е вече отмечтано, изпита чашата смехът изсмян......Моля не пишете дивотии....синът му е още жив. ПОКЛОН ПРЕД ЧОВЕКА И ТАЛАНТА
2
Всеки от нас има Дълг към родителите си и после Родина,
3
Не сипвайте на гроба ми вода, на онзи свят не искам да се мия, но ако възкръсна от пръстта, ще бъде само за да се напия...!!!
4
Назначения от ген. Решетников за главнокомандуващ парашутиста Радев е безкрайно неудачен избор, с мътно комсомолско и БКП минало, престъпно натрупано благосъстояние и фалшифициран вот. Накратко, поставеният от руския ген. Решетников чехъла Радев, е един напълно ненужен човек... Льотчика изглежда като нахилен идиот, безспорно. Заеква дори когато си чете речите. Най-често гледа така, че не си сигурен дали ще се засмее или разциври. Това е защото и той самият не е сигурен. На пленума при червените говеда прецедента марионетката Радев остави поредното усещане, че се държи като слънчасал. Палячото Радев се изтъпани на преден план и подскачайки като врабче неадекватно рече, че разбиването на собствените ни мигове, било модел за подражание. Марионетката бе зает да се хили като изоглавен, под полата на червената траверса и като си тръгна, хукна да се връща бягайки, защото забравил, моля ви се, да каже довиждане на шефката си слаНинова. Зевзеци от пленума коментираха, че олигофрена прецедент спешно трябва да се прегледа при известния руски психиатър Кашпировски, защото има видими ментални смущения в поведението, лицевите мускули и неадекватните подскоци и хилене... Няма да забравя, когато КУРАБИЯТА МУ ГО БЕШЕ ЗАВЕЛА, ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ОПЕРА, Президентът се смя, и то точно в момента, когато по монитора излъчваха събитията в Харманли. Тогава го съжалих, защото той просто не беше разбрал , че е назначен за прецедент на държава мислеше си, че е в облаците на 7то небе. Според мен, този човек трябва много сериозно да се прегледа и то главно главата... С номинацията на червения травестит за вицепрезидент, червените говеда на слаНинова ,се опитаха да вкарат някакъв мъжкарски елемент, в прецеденската тройка. Опитът се оказа неуспешен. Няма сила, която да опази тоя левак - Радев тъпото от собствената му инфантилност и автентична тъпота!!!
5
Жълти спомени за един голям поет. По - добре публикувайте стиховете му! "От залеза до изгрева/ в небето на надеждата узрял/ под свечерената самотност на простора,/ понесъл своя земен дял/ през живожарицата на позора/ през гореста на сто страдания,/ през люта бол и разстояния,/ на времето завоите опасни извървял..." ПОКЛОН! Цитирах по памет, и може би с грешки...
6
"Устата ти е пак солена Лена ти пак си правила минет. Но аз не ти се сърдя Лена. Не съм еснаф. Аз съм поет." Пеньо Пенев велик поет!
7
Гордей се Добромирка!
8
Човекът е човек, когато е на път.
9
КАТО ПОЕТ ГО БИВА НО КАТО ЧОВЕК ХИЧ ГО НЯМА. ТАКАВА МУ Е БИЛА СЪДБАТА.
10
"Ще има пак звезди... и кучета... ще има,/ виещи към тях... като преди/. Но нека вярата не оскъднява./ Яснее този мирен ден отвъд. На път!/ Човекът е човек тогава, когато е на път!" Пеньо Пенев...
11
човек се сеща, че е човек, когато тръгне за Оня свят, а не като пътува с рейса за село....
12
Един комунист, когато и да умре, все е късно!
Вашето мнение
Код за сигурност:
Кого предпочитате за премиер на България?
Седмичен хороскоп
Овен (20.03 - 20.04)
Творческите ви развития, започнати проекти и намерения ще продължат в градивна посока през новата седмица. Голяма част от отговорностите ви ще са свързани и с нови хора, предвид работата и многото ви ангажименти. Отнесете се с доверие към тях, бъдете приветливи в общуването и покажете най-доброто от себе си. Финансови успехи ще съпътстват работата ви и ще се погрижите за уюта на дома и нуждите на близките си. Овладейте емоционалността си и не допускайте да влияе върху отношението ви към каквото и да било. Имате сили и можете да се справите с всичко, без да драматизирате излишно нищо.
ВИП рожденици
Божана Димитрова
Божана Димитрова
журналистка
Христо Карастоянов
Христо Карастоянов
писател
Става на: 67 години

Пернишки пубер се прибира от дискотека. Майка му го пита: – Е, как мина? – Ми, нормално... Аз телефона, така и така щях да го сменям... а тези два зъба не ги ползвах много, много...