ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През есента на 1929 г. над небето на София прелетял гигантският дирижабъл „Граф Цепелин”, като оставил неизгладими спомени у столичани. Това се вижда и в шлагерите от това време. Спомнете си мелодията, която си тананикали нашите баби: „Граф Цепелина оттука мина, какъв голям е! О, Боже мой!”
Всъщност прелитането над българската столица е траело не повече от половин час, но станало небивала сензация за времето си. Вестниците дни наред подготвяли населението за срещата с дирижалбъла, а софиянци чакали събитието като празник.
„Граф Цепелин” с неговия капитан пилот д-р Хуго Екенер, пресичайки сръбско-българската граница сутринта на 16 октомври 1929 г. се насочил към София. Точно в 11,20 часа посрещнат от радостните възгласи на софиянци, дирижабълат застанал в небето над столицата и поклащайки се поздравил населението. Три български самолета го придружили в полета му от границата. От въздушния кораб хвърлили три пощенски чувала с кореспонденция, които паднали в двора на Военната академия, в Градската градина и на Говежди пазар. След около 20-тина минути „Граф Цепелин” се насочил към Стара планина, прелетял над Плевен и навлязъл в Румъния.
За българската преса полетът на небесното тяло бил тема тема №1 месеци наред. Ето какво написал репортерът на един тогавашен вестник, който във въображението си се „качил” на въздушния кораб: „Летим над една страна притисната отвсякъде - значи летим над България. Виждаме един град пълен с бараки и къщурки. Помислихме, че е някакво голямо село, но като се взряхме с биноклите и видяхме купища боклук, разровени улици и облаци от прах, разбрахме, че сме над София...”
