Почернена майка сънува единствения си син, загинал в ледените води на язовир
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една почернена майка от Сандански, която загуби единствения си син в ледените води на язовира, собственост на "Напоителни системи", над Е-79, почти година след трагедията няма и миг покой, пише „Струма”. На 11 януари синът на Зорка Паскова - Андон, се удави, пързаляйки се с приятели върху замръзналата повърхност на язовира. "Сънувах скоро единствения ми син Андон, който ми каза в съня: "Мамо, аз вече никога няма да се върна там, а и не искам". Питах го къде е сега, а той ми отвърна: "В Благоевград съм". Андон имаше мечта да завърши ЮЗУ в този град, но не успя да я реализира. 10 месеца изминаха, а всеки ден изживявам онзи черен кошмар, когато го загубих. Няма да забравя никога как телефоните му не спираха да звънят, мои близки и негови приятели, които бяха разбрали вече от медиите за случилото се със сина ми, звъняха, но никой не смееше да ми каже за трагедията. Тогава именно ме прониза нещо в сърцето и си казах - явно нещо се е случило с Дончо, щом толкова много ми звънят. Една моя близка ми звънна и ме пита какво правя, а аз й казах, че гладя дрехите на Донето. Тя ме попита къде е той и аз й отвърнах с въпроса: "Защо всички питате за него, да не се е случило нещо?". Тогава тя ми каза, че приятелите му били в полицията”, спомня си Зорка.
Жената е сломена и от факта, че досега никой от стопанисващите язовира не е изразил пред нея съболезнования за загубата й. А язовирът все още е отворен и оставен без надзор, което означава, че втори нещастен случай е напълно възможен.
„Моето дете бе едно от интелигентните деца на България. Гордеех се с него, той беше студент в ЮЗУ - Благоевград, профил "География". Имам чувството, че той е жив, не мога да проумея, че така изведнъж изчезна единственото нещо, заради което живеех. Когато съм си вкъщи и гледам снимките му, ме раздира адска мъка, паметникът на гроба му е все пред очите ми. Нито една негова вещ не съм изнесла от дома си. Нито дрехи, нито лаптоп, компютър, документи - нищо... Душата ми не дава дори да подаря на някого вещите му. При мисълта, че няма никога да си видя детето, изпадам в неописуем ужас, който ме разяжда отвътре. Тази мъка не може да се опише. Не пожелавам и на най-върлия си душманин това, което изживях и продължавам да изживявам”, плаче почернената майка.
