Пропаганден кич на 15 септември! Да даваме пари за Мизия вместо за букети? Да пускаме децата си да учат с талибанчета? Глупости на квадрат!
Последвайте ни в Google News Showcase
Пак демагогия и пропаганден кич навръх първия учебен ден!
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
По телевизиите от сутринта се лее захаросан призив: родителите да не купуват цветя за учителите на децата си, а да ги даряват за пострадалите в наводненията.
Глупости на квадрат! Родителите плащат данъци, с тези данъци държавата – ако изобщо има такава, е длъжна да помага на бедстващите. Дотам ли я докараха – до левчетата за китки на 15 септември?
Цветята увяхват за два дни, а парите ще останат, убеждава ни просветна чиновничка от екрана.
Връчването на букети в училище обаче не е ли изконен сантиментален жест, мила социална емоция, от която се разтуптяват сърцата и просълзяват очите?
Не е ли и сакрален знак за единение между знаещия и жадуващия знания?
Това за „два дни” ли увяхва, или остава за цял живот?
Наводненията и природните бедствия са грижа на държавата и съответните ведомства. Родителите трябва да се погрижат преди всичко за децата си, за тяхната нормална аклиматизация в обществото, за възпитанието им.
„10 лева за Мизия вместо за букет на госпожата” е част от цинично-имитативната бутафория на „състрадание”, лансирана от гузни властови групи – министерства, регулативни органи, инспекторати, фондации… Вместо да отговорят защо държавата е очевидно неспособна да се справи с бедствията, вместо да признаят, че парите са откраднати или пренасочени за „други дейности”, те симулират масови кампании в името на солидарността, съзнателно дезертирайки от задълженията си.
И това е официално толерирана демагогия, подета с охота от държаните на къса финансова каишка национални телевизии.
Медийният кич в първия учебен ден се разпростря и върху дежурната тема за ксенофобията. Колко сме зли, подозрителни и нетолерантни ние, българите. Как мразим чужденците и как не зачитаме правата им.
Конкретният повод е бунтът на родителите от село Ковачевци, притеснени, че децата им ще трябва да учат с афганистанчета от близкия бежански лагер.
Афганистанчета, които не знаят и дума български!
„В нашето училище няма начин да преподаваме на деца, които не знаят български”, обяснява директорката.
Кой ли да я чуе?
„Как тъй да ги интрегрираме – в един клас има две българчета и десет афганистанци, кой кого ще интегрира тогава”, пали се възрастен мъж.
Глас в пустиня. От министерството са решили потомците на муджахидини, талибани и прочие племенни афгански групи да се обучават на четмо и писмо в българско училище. Кой и на какъв език ще ги обучава, остава мистерия.
„Страх ни е – и от болести, не знаем каква е хигиената им. Няма да пуснем нашите деца там”, признават местните и това е нормална човешка логика.
С риск да ме обявят за коравосърдечен ксенофоб, и аз не бих пуснал децата си да учат с афганистанчета от бежански лагер. А дали всички телевизионни и фейсбук отворковци от жълтите павета, които се тупат в гърдите, че са много толерантни и се гневят от „задръстените селяни” в Ковачевци, ще пуснат своите?
Псевдотолерантният медиен кич иска да превърне Ковачевци в новото Розово. Пак истерия по телевизиите, пак ругатни по българите заради бежанците, пак загриженост за чуждите вместо за нашите, пак евтино словоблудство за „хуманитарните ценности” и „интеграцията”. Приказки на едро, по принцип - ама я идете там, да ви видим.
И пак държава, която я няма, отказва да регулира, а само насажда омраза. Отново никой не поговори с хората в Ковачевци за това, което ще им се сервира на 15 септември. Отново никой не пожела да ги просвети, да изложи аргументи – опасно ли е децата им да учат с бежанци…
А може би не е опасно, може би така трябва, вероятно е цивилизовано? Но има ли кой да ни убеди?
