БЪЛГАРИЯ ДНЕС

Проф. Никола Филчев: Новата съдебна реформа - преливане от пусто в празно

Само в ПИК
Проф. Никола Филчев: Новата съдебна реформа - преливане от пусто в празно
Дата
Дата
5218
Коментари
3
Проф. Никола Филчев: Новата съдебна реформа - преливане от пусто в празно

Конституционната реформа на съдебната система трябва да бъде много по-мащабна от обявената от правителството.

За да е успешна реформата, трябва предварително да определим, каква е целта, какво не функционира и какво искаме да променим в съдебната система. Без това не може да се върви напред, а само ще преливаме от пусто в празно. Ефективността на съдебната система зависи от три фактора: Първо, справедливост, което означава наказанието да съответства на престъплението. Второ - бързина на наказването, защото колкото по-отдалечено е наказанието от престъплението, толкова по-малко е неговото поправително и превантивно въздействие. И трето - неотвратимост на наказанието, което означава след всяко престъпление неизбежно да следва наказание. Какви средства трябва да се използват за постигането на тези три цели? На първо място трябва да се засили инстанционният контрол, т.е. контролът на по-горните съдебни инстанции върху по-долните. Анализът на съдебната практика показва, че твърде много присъди се отменят или изменят от по-горната инстанция поради нарушения на процесуалния или материалния закон. Нужно е за всички по-тежки нарушения втората и третата инстанция да сигнализират съответните контролни органи. А тези контролни органи са три – инспекторат на ВСС, Министерство на правосъдието и Висш съдебен съвет. След това е нужно да се определят строги срокове, в които контролният орган трябва да реагира – да извърши проверка, да констатира нарушението, за да бъде наказан виновният магистрат. Например в едномесечен срок от извършване на нарушението следва да е направено предложението за наказване на виновния магистрат. Процедурата за налагане на дисциплинарни наказания следва да се опрости. В миналото, преди 1990 година, тази дейност на контролните инстанции се извършваше и обобщаваше от министерството на правосъдието. А активността на съдиите за наказване на по-нискостоящите магистрати, нарушили закона, влияеше върху кариерното им издигане.

И днес може да се въведе като критерий за оценка на работата на съдиите, броят на сигналите, които те изпращат до контролните органи за констатирани нарушения на процесуалния и материалния закон. Днес съществува изключително развита система от многобройни контролни органи в съдебната система - инспекторат на ВСС със сътрудници, Министерство на правосъдието с безброй инспектори и сътрудници, Висш съдебен съвет със сътрудници. Всички тези контрольори получават твърде високи заплати. А резултат от тяхната контролна дейност не се вижда. По-точно – те не работят. Не извършват контролна дейност. Виждат се само някакви началници, които като замаяни обикалят телевизиите и облъчват обеднелия, болен и смачкан народ с лозунги, как щели да направят съдебна реформа, тия щели да махнат, ония щели да сложат и така да оправят работата. Пита се, щом като състоянието на правосъдието е толкова лошо, къде са отчетите на контролните органи. Какво проверяват те и какви са резултатите от техните проверки. Анализира ли се дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби ? Какви изводи са направени ? Какви са пороците в тяхната работа и какви мерки предприемат контролните органи за тяхното отстраняване и наказване на виновните магистрати ? Каква отговорност понасят магистратите за извършените нарушения на процесуалния и материалния закон ? Щом като въпросът за съдебната система е толкова важен, всичко това трябва да е публично, да се сложи на масата и да е под погледа на обществото. А истината е, че такава контролна дейност изобщо не се извършва. Преди 42 години, когато започнах професионалния си път като районен съдия, действуваше проста и ефективна система за контрол в съдебната система. Идваха инспекторите от Министерството на правосъдието и Върховния съд, проверяваха и до един месец Министърът на правосъдието наказваше виновния за извършеното нарушение. И това се публикуваше на последната страница на Бюлетина на Министерството, който беше най-страшното четиво.

Днес процедурата е усложнена до абсурд. - След продължителни тайни и явни сигнали до ВСС се създава комисия, която извършва сложна проверка и предлага на друга комисия, която предлага на Висшия съдебен съвет и той в пленарния си състав от 25 души определя наказание, което се обжалва пред тричленен състав на Върховния административен съд, а след това неговото решение се обжалва пред петчленен състав на ВАС. Като че ли тази процедура е направена с цел да прикрие виновния магистрат и да осуети търсенето на отговорност от него. Контролът на Върховния административен съд върху кадровите решения на ВСС е противоконституционен. Конституцията постановява, че ВСС налага тежките дисциплинарните наказания. Той назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. А като се приема, че решенията на ВСС подлежат на обжалване пред ВАС, с това се пренася решаването на въпроса в друг орган – в съда. Първо, това противоречи на Конституцията.

Второ, по такъв начин се създава възможност наказаният от ВСС магистрат да избегне наказанието. Трето, решаването на въпроса се забавя твърде много. Обикновено скандалните решения се обявяват през лятото или по Коледа. За да функционира контролната система, на правосъдието е нужен и професионализъм, който младите колеги трябва да усвоят от по-опитните, от старите съдии във Върховния съд. А не да си мислят, че животът започва от тях. Тежко нарушение на процесуалната дисциплина е забавянето на насрочването и решаването на делата, и написването на решенията. Нарушаването на сроковете често е признак за корупция. Това нарушение трябва да влече след себе си тежка отговорност за виновните. Нищо подобно няма в нашата съдебна система. Тия дни по телевизията една скандално известна съдийка от Софийския градски съд, самоообявила се героически за жертва на политическа репресия, ни разясняваше, как щяла да реформира прокуратурата. А всъщност тя е известна с това, че пет години е държала в бюрото си решено дело срещу подсъдим банкер, докато изтече абсолютната давност. На пръв поглед "малко позабавила решението, щото била претоварена". Няма съмнение обаче, че за това "леко забавяне", тя е била щедро възнаградена. По-друго дело същата госпожа, след като го отлагала няколко години, го прекратила и изпратила на друг съд по подсъдност.

С което дала възможност на подсъдимия да избяга и да се измъкне от отговорност за тежко престъпление. А тя къде е гледала, когато е образувала делото ? За такива нарушения в миналото не можеше да останеш и един ден съдия. А ако избегнеш наказателна отговорност, си имал голям късмет. Но както виждате, госпожата днес е първа пазителка на морала в обществото. По въпроса за разделянето на ВСС има аргументи "за" и "против". Повечето от тях са вече обсъдени. Лично аз не виждам полза от разделянето на ВСС. Колкото по-малоброен е един орган, толкова по-голяма е възможността да се въздейства върху него. Има разум в предложението да се намали срока на мандата на ВСС на 3-4 години. Членовете на ВСС извършват административна дейност, те администрират. А по професия са магистрати - съдии, прокурори и следователи. Е тогава да отиват и да правораздават, а да не се заседяват на административна длъжност. Безспорно е, че целта на съдебната реформа не може да бъде да се махнат тия членове на ВСС, за да назначим нашите, т.е. симпатизантите на нашата партия. Много често настоящите членове на ВСС са били назначени също от управляващата партия.

Мандатът на ВСС може да се прекрати само на конституционно основание, т.е. само на такова правно основание, което е предвидено в Конституцията. Това прие Конституционния съд преди двайсетина години при последното предсрочно прекратяване на мандата на ВСС. Относно решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд. Това решение е предизвикано от мен. Като Главен прокурор през 2002 г. аз поисках от Конституционния съд да тълкува разпоредбата на чл. 158, т.3 от Конституцията, предложих становище и го аргументирах. И Конституционният съд прие моето тълкуване. А то е, че определените в Конституцията държавни органи и връзките между тях образуват системата на държавата, конституционния модел. Тази система на държавата, установеният баланс между властите и техните органи може да се променя само от Велико народно събрание.

По-специално за органите на съдебната власт това означава, че статутът, мандатът, начинът на избиране, правомощията на тези органи и т.н. може да се променят само от ВНС. Това решение и до днес играе положителна роля в нашия държавен и обществен живот. Като се има предвид специфичната атмосфера на Балканите, то не позволява на партиите да изменят Конституцията според партизанските си интереси, да моделират съдебната власт, за да я овладеят и да се разправят с политическите си противници, като осигурят безнаказаност на своите симпатизанти Във връзка с това звучи странно призивът на Кунева да се изпълнява особеното мнение към решението на КС, а не самото решение. Тук се присъединявам към съвета, който й даде бившият конституционен съдия Георги Марков, да чете повече. Що се отнася до становището на Георги Близнашки, който беше много буден студент и извървя дълъг път от любимец на академик Ярослав Радев до днешните му превъплъщения, не приемам мнението му, че въпросното решение на КС било писано от непрофесионалисти. Остана само да каже, че когато той бъде назначен в Конституционния съд, то компетентността на съдиите ще се повиши много. Иначе Г. Близнашки трябва да бъде поздравен затова, че има собствено мнение и често се изказва правилно. Попитахте ме и за контрола над прокуратурата. Смятам, че прокуратурата е най-контролираният държавен орган. Проблемът е в това, че прокуратурата обвинява и поради това няма фенове. В момента съществува пълен контрол над прокуратурата.

Първо, Главният прокурор периодично се отчита пред Народното събрание. Това стана по мое писмено предложение преди години, което беше прието в Закона за съдебната власт, а след това залегна и в Конституцията. Второ, всички кадрови и финансови въпроси на прокуратурата се решават от ВСС- той назначава, уволнява и наказва прокурорите. Той определя и финансите на прокуратурата. Трето, съдът контролира най-важният акт на прокурора – обвинителния акт. Прокурорът обвинява, но съдът решава, дали да осъди или оправдае обвиняемия. Освен това, когато хармонизирахме нашето законодателство с европейското през 1997-1999 г., бях зам.министър на правосъдието и възприехме европейските стандарти- контрол на съда върху всички действия на прокуратурата в досъдебното производство, които ограничават основни права на човека. Днес съдът разрешава събирането на доказателства при досъдебното разследване (претърсване и изземване, освидетелстване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция, използване на специални разузнавателни средства за събиране на доказателства).

Съдът взема мерките на процесуална принуда в стадия на досъдебното разследване (отстраняване на обвиняемия от длъжност, обезпечаване на конфискацията и гражданския иск, забрана за напускане на страната). Съдът задържа и освобождава обвиняемите. По такъв начин съдът е сериозно ангажиран със събирането на доказателства. А на тези доказателства се основава обвинението. Съдът, с други думи, е ангажиран и с обвинителната функция. Това нарушава в известен смисъл Конституцията, която възлага на прокурора обвинителната функция, а на съда – решаващата функция (да осъди или оправдае обвиняемия).

Е, какъв по-голям контрол над прокуратурата може да има ? Остава само да се закрие прокуратурата и обвиненията да се формулират в партийните централи, а лидерът на управляващата партия да изпълнява по съвместителство и длъжността главен прокурор. Това е отрицание на правовата, демократична държава. Главният прокурор не може да бъде подчинен на политическото мнозинство в парламента.

Източник: БГНЕС

Напиши коментар »
(3)
1
Една от най-смислените идеи за реформа на съдебната система, които напоследък съм срещал.
2
Уважаеми проф. Филчев, чета те, препрочитам те. Бог си !
3
Мисля , че не остава много време до :- " Когато ще усетят нещо, в кокалчетата " Само Филчев знае , къде са !!! Е , КОЕ ... - КОКАЛЧЕТАТА !!!!
Вашето мнение
Код за сигурност:
За кого бихте гласували, ако днес се проведат парламентарни избори?
Седмичен хороскоп
Овен (20.03 - 20.04)
Не трябва да разчитате много на съдбата през следващите седем дни. Тя няма да ви направи подаръци, трябва сами да се потрудите. Но затова пък усилията, положени сега, дават добри резултати. Парите идват и си отиват. Вие се ядосвате за някои ненужни покупки в събота. На моменти не знаете да спрете, затова е желателно да имате до себе си добър консултант, който да ви ограничава в харченето. Внимавайте пред кого и какво споделяте, защото завистниците са наострили уши и само чакат удобен момент за удар под кръста. Ще се разочаровате от приятелска лъжа и няма да простите.
ВИП рожденици
Ангел Заберски-син
Ангел Заберски-син
музикант и композитор
Става на: 48 години
Анжел Вагенщайн
Анжел Вагенщайн
писател, сценарист
Става на: 95 години
Владимир Левчев
Владимир Левчев
поет
Става на: 60 години
Касим Дал
Касим Дал
политик
Става на: 55 години
Тодор Батков
Тодор Батков
адвокат, собственик на в. "Стандарт"
Става на: 59 години

Звъни мобилният на мутра. - Как си, брато? - Ей, нека се чуем по-късно, че сега съм на гробищата... - На гробищата??? Брато, ама кой те...