Първо в ПИК! Бащата на Станишев в контакт с терористи! Ето как и с чия помощ Сергей яхна БСП! (документ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Сензационни тайни за Станишев, Първанов, бизнеса на Моника Йосифова и върхушката сред червения елит излизат на бял свят в книгата на Антон Тодоров "Шайка 2. Сергей, Гоце и другите". Сензационното четиво залива вестникарските павилиони и книжарниците този петък, издадено от "Милениум".
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Издателите предупреждават, че количествата са ограничени. Ако искате да резервирате бройка отсега, можете да позвъните на тел. 9443318.
Днес в аванс ви предлагаме откъс от разследването на Антон Тодоров, визиращ израстването на Станишев в БСП и тайните контакти на неговия баща Димитър Станишев.
Достъпът на Димитър Станишев до най-поверителните тайни на отношенията между Съветите и най-близкия им сателит, какъвто беше България, има основание да се смята за най-голямото конкурентно предимство на неговия син Сергей Станишев в атаката му към най-висшия пост в БСП, след като Георги Първанов беше избран за президент 2001 година.
Нека припомня, че до 1995 година Сергей Станишев е практически никой в БСПи само след шест години той оглавява тази партия. Какво е онова, което не знаем?
Има една версия, която се разказва под сурдинка сред информирани източници в левите среди. Историята е следната: в края на 90-те години БСПсе намира в тежка опозиция след правителството на Жан Виденов. Делегация на соцпартията е на посещение при немския канцлер Герхард Шрьодер. Води се от тогавашния лидер Георги Първанов, а с него са Васил Калинов, червеният социолог Юрий Асланов, младият Станишев и още няколко социалистически функционери.
При представянето на гостите немският канцлер директно пита Сергей дали има връзка с Димитър Станишев и разказва с умиление как през далечната 1968 година като ляв функционер участва на младежки форум в Прага. Но се забърква в някаква демонстрация и е арестуван от властите. От ареста на милицията ги измъква Димитър Станишев, който се застъпва за тях. Станишев тогава е представител на ЦК на БКПв редакционната колегия на сп. „Проблеми на мира и социализма“ в Прага. Няколко години след това Първанов е президент и няма никакво съмнение кого ще предложи за свой наследник начело на БСП. Колкото и днес да казва, че това е най-голямата му грешка.
През 2002 година Герхард Шрьодер мобилизира цялото си влияние, за да вкара БСП, наследник на терористичната и престъпна БКП в Социнтерна, с което на практика издаде индулгенция на тази партия за всички престъпления, които е вършила срещу България и българите.
Шрьодер обаче едва ли ще понесе някакви пасиви от кадровата си политика. След като загуби изборите през 2005 година, Шрьодер беше нает от банковата група „Ротшилд“ да движи нейните нови проекти в бившата Източна Европа, Русия, Турция и Китай. А вие си говорете за „конспиративни теории“. Няма такива.
Има конспиративни практики и тяхното солидно изучаване е в основата на разбирането на много от процесите в света на политиката, международните отношения, бизнеса, финансите и банковите дела, военната сфера и разузнавателната дейност. Защото Шрьодер скоро след това назначение оглави „Северен поток“ и влезе в борда на „Газпром“….
...Привидно благ и разсъдителен човек, Димитър Станишев се е занимавал и с неща, които не съвпадат с този изграден за него образ на порядъчен и интелектуално поставен висш комунистически функционер. Едни от най-фрапантните примери в тази посока са свързани с „износа на революция“, в който комунистическа България участва много активно, и нелегалните контакти и поддръжка на някои от
най-безмилостните терористични организации по онова време. Открих документ, който описва срещата на другаря Димитър Станишев с Абу Айяд, може да го срещнете и като Ияд или Аяд (прилагаме документа отделно).
Абу Айяд идва за пръв път в България през юли 1983 година. Забележете, по официална покана на Държавна сигурност. Терористичната група „Черен септември“ години наред се разхожда в България като у дома си. Имат си даже свой представител тук, Тарик Шакир Махди (Абу Дауд), който е представян в справки на ДС като „виден палестински деец, отговарящ за терористичните акции в окупираните от Израел територии”.
Безсърдечен и много жесток терорист, оперативен главатар на палестинската терористична група „Черен септември“ след създаването є през септември 1971 година. Сетихте ли се вече?
Да, това е същата група, която извършва убийството на единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. Абу Айяд (истинското му име е Салах Кхалаф), бивш учител, се прочува със своя екстремизъм и подбира за свой първи помощник Абу Юсеф – краен терорист и главорез като шефа си. Мохамед Наджар е шеф по терористичните операции, дясна ръка на Абу Айяд. Остава такъв до април 1973 година, когато израелските служби го убиват. Али Хасан Саламех, прекият водач и участник в акцията в Мюнхен, е заместник на Абу Айяд. Абу Айяд никога не признава публично факта, че оглавява една от най-зловещите и безпощадни терористични организации през 70-те години.
Веднага след основаването си през септември 1971 година (на 28 ноември с.г.) организацията извършва терористичен акт в Кайро, целта на който е да бъде убит Васфи ат Тал, министър-председател на Йордания. Само за периода от есента на 1972 година до лятото на 1973 година „Черен септември“ извършва повече от двадесет (20!!!) смъртоносни терористични акта – похищение на пътнически самолети, завземане на посолства, убийства на дипломати и политици, вземане на заложници:
Начело на тази организация е шефът на охраната на Ясер Арафат, Абу Айяд, а в същото време Арафат с непостижимо лицемерие осъжда тези терористични актове пред световните медии.
Най-скандалното е, че оръжията, с които е извършена мюнхенската касапница, са български, най-вероятно доставени от „Кинтекс“. Ето какво пише в своята книга „Един септемврийски ден: пълната история на касапницата по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година и израелската операция за възмездие „Гняв Божи“ авторът Саймън Рийв:
„Абу Дауд отиде до София, за да се опита и да получи няколко автомата със заглушител за организацията „Фатах“, след което реши, че би могъл да пристигне в Мюнхен и да подготви плановете за атаката. Една сутрин в средата на юли 1972 година Абу Дауд пристигна в Мюнхен, купи си детайлна карта на града и започна да разглежда хотели и възможни изходи за бягство... След кратко пребиваване в Мюнхен, Абу Дауд отлетя същия ден и пристигна в България, за да купи оръжията за „Фатах“. Абу Айяд междувременно вече беше организирал групата от нападатели…“
Същата информация съобщава и професор Даниел Баракский от университета в гр. Валдоста, Джорджия:
„Клането в Мюнхен е планирано от Абу Айяд, Али Хасан Саламех, Юсеф ал Наджар, Абу Мохамед, Кемал Адуан и Кемал Насър и е било осигурявано и подкрепяно от разузнавателните служби на България, част от КГБ, отговорни за подкрепата на множество терористични актове”.
В архива на ЦК на БКП открих документи, които доказват, че няколко години преди атентата в Мюнхен предшественикът на Димитър Станишев като завеждащ-отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП Константин Теллалов е разпореждал както снабдяване от „Кинтекс“ (през сирийската армия) на палестинските терористи от ООП, така и обучението им в България за различни срокове – от пет-шест месеца до пълен курс във военните училища.
Димитър Станишев е приел щафетата…
