ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според Истанбулската конвенция, приета през 2014 година от Съвета на Европа и ратифицирана от 14 държави, включително Турция и Албания, но не и от България, държавите се задължават да криминализират домашното насилие. За разлика от България, където побоят над съпругата например, остава ненаказан или се гледа по Закона за домашното насилие като гражданско, а не наказателно дело, в страните, ратифицирали конвенцията, семейните и роднинските връзки се явяват утежняващо вината обстоятелство. Причината, поради която България не е ратифицирала Истанбулската конвенция, е невъзможността и нежеланието да предприеме всеобхватни мерки и да въведе социални услуги в тази сфера. Ратифициране без обезпечаване означава България да бъде губеща във всяко дело в Страсбург. А проблемът съществува и се задълбочава, твърдят от фондация „Джендър алтернативи” в Пловдив, където оказват редица услуги на жертви на домашно насилие като неправителствена организация.
Само за 2014 година към фондацията са се обърнали за помощ 280 души, 85% от които са жени. Средната възраст на пострадалите е между 44 и 50, което дава основание да се твърди, че все повече ще се увеличават пострадали от деца и внуци възрастни родители. Това наблюдение се потвърждава от факта, че всяко четвърта жертва попада в тази категория. Почти всички, обърнали се за помощ, са от град Пловдив, твърде малко хора от областта знаят, че все пак има някакъв изход. Образованието няма нищо общо с природата на насилник- колкото по-образован е един човек, толкова по-перфидно може да тормози психически другия. В 64% от случаи насилието е извършено от съпруг.
Причина за растящото насилие към родители и баби и дядовци, е все по-честото оставане у дома на пораснали деца, спор за имоти, наркотици. В осем процента от случаите насилието е извършено от родители към деца. От началото на 2015 година до края на октомври случаите са 194. Тези дни в Пловдив почина възрастен мъж, пребит до смърт от сина си. Побоят продължи в асансьора на болницата, където той бил докаран, прехвърли се и върху придружаваща го санитарка. По- чести и типични са обаче случаите, в които тормозът продължава с години и обикновено съпругата е негова жертва.
От фондация „Джендър алтернативи” имат наблюдението, че след подобен дългогодишен тормоз и потискане на реакцията, често жените се разболяват от депресия, дори от нелечими болести. Пловдив не е изключение за ситуацията в цялата страна. Законът за домашното насилие предлага мерки, които са по-скоро пожелателни и трудно спират насилника.
Единствено ратификацията на Истанбулската конвенция и нейното изпълнение би променило нещата, смятат от фондацията. Единствената социална услуга, осигурена от община Пловдив, е създаването на убежище с възможност за девет души. Там жени, обикновено с деца, могат да останат от три до шест месеца, а адресът е таен.
