Суперскандал! Цветан Василев заграбва активи за 2,2 млрд. лева, руски олигарх - основен играч в мръсната схема!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандалният банкер Цветан Василев се опитва да заграби активи за 2,2 млрд. лева чрез руски олигарх, твърди "Телеграф".
След като миналата година хиляди вложители преживяха банков фалит, който не мислеха, че ще бъде позволен от БНБ след краха от 1997 г., сега пак под носа на централната банка и пратените от нея квестори в КТБ, същият човек ограбва и хората, и държавата за втори път. При това с безпардонна наглост. Докато си живее нашироко в луксозен хотелски апартамент в съседна Сърбия, Цветан Василев в момента нанася финалните щрихи от поредната си схема. Без грам притеснение от повдигнатото му обвинение, делата, водещи се срещу него в 4 държави и дори от санкциите на ЕС.
След като източи КТБ, използвайки я като лична куче касичка, за да си напазарува цяла бизнес империя, през последните месеци ход след ход той заграбва и малкото заложени срещу раздадените кредити активи, които могат да се осребрят, за да се разплати банката с държавата и ужилените вложители. В момента държавата е основен кредитор на КТБ, след като Фондът за гарантиране на влоговете изплати над 3,5 млрд. лева от гарантираните депозити. Нека не забравяме обаче, че има вложители, които изгоряха със суми, надвишаващи (в не малко случаи неколкократно) гарантираните 196 000 лева. Те също са на опашката от чакащи.
На прицела на Василев са малкото работещи компании, кредитирани от трезора телекомът БТК, НУРТС, военните заводи "Дунарит" и "Авионамс" и "Петрол", а също и две не особено големи като активи, но изключително ценни като влияние дружества пийпълметричната ГАРБ и мултиплексът "Фърст диджитал" (на чийто честоти се излъчва БНТ, БНТ2 и БНТ HD). Според финансовите си отчети от миналата година петте мегадружества са с активи и капитал на стойност над 2,2 млрд. лева. Фрапираща сума, която твърде вероятно дори е по-ниска от пазарната им себестойност. Важно уточнение е, че макар да са придобити със стотици милиони заеми от КТБ, част от тях никога не са били залагани в полза на трезора, а другите са обезпечавали кредитите си само с отделни активи.
Въпреки това след промените в Закона за банковата несъстоятелност, приети по спешност от депутатите миналата седмица, вече е възможно държавата да си върне актив, финансиран от КТБ, дори и да е в ръцете на фирма, която не е била пряк кредитополучател. Изменение, което Василев в момента истерично се опитва да прескочи, вкарвайки в играта нови подставени лица, представящи се за инвеститори, готови да извадят 900 млн. евро за същите тези фирми без "Петрол" (причината е прозаична петролният холдинг беше безвъзвратно овладян от ортака на банкера Гриша Ганчев, виж стр.11).
Начело на пръкналата се от нищото групичка, зовяща се LIC33, стои московският белгиец Пиер Луврие, който според медийни публикации е свързан чрез общ джойнт венчър със санкционирания от ЕС и САЩ руски олигарх Константин Малофеев (виж стр. 4-5). За справка само годишната печалба, генерирана от дружествата, които Василев пробва да доизмъкне, е за няколко стотин милиона. Това означава, че дори и да предположим, че новата трупа, сформирана от Василев под люксембургско прикритие, разполагаше и реално да има намерение да се раздели с тези средства, те биха били избити за няколко години. А кукловодът на групичката Цветан Василев, ще си е подсигурил златна пенсия под формата на солидни дивиденти. И пак за сметка на вложителите и държавата.
Трябва да се отбележи, че родният вариант на Остап Бендер стартира процеса по измъкването на "златните кокошки" веднага след поставянето на КТБ под спецнадзор. Първо беше БТК, чийто основен пакет, за да бъде скъсана пъпната връв между телекома и финансирането от трезора, внезапно се озова в ръцете на люксембургска офшорка, регистрирана лично от Василев, с внушителния капитал от 12 500 евро.
Веднага след това с нов собственик в лицето на ортака на банкера ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев се сдоби и "Петрол холдинг". Тук обаче бе използвана друга схема, включваща освен юридически хватки и нашумелите през последните месеци цесии и прихващания. В случая с петролния холдинг двата сценария вървят паралелно докато Ганчев вписва поредица от промени по партидите на "Петрол" и компаниите акционери в холдинга, освобождава и активи на дружеството, заложени пред КТБ, с цесии и прихващания. Данните, с които "Телеграф" разполага, показват, че всяка пета подобна одобрена от не друг, а от квесторите на трезора операция е обслужвала именно интересите на Ганчев.
И понеже сценаристът е един и същ, далеч не е изненадващо, че тези схеми са приложени и от друг от ортаците на Василев италианския бизнесмен с БГ паспорт Едоардо Миролио. Вероятно пак с благословията на банкера. Така за няколко месеца Миролио слага ръка на "Дунарит", "Авионамс" и "Техномаркет" за цвят, който сам по себе си има активи за 400 млн. лева. Появата на Луврие и компания обаче показва, че по отношение на военните заводи (поне засега) виненият и текстилен бос е бил само преходен собственик.
Причината най-вероятно са именно промените в Закона за банковата несъстоятелност, които ще дадат възможност на временните синдици, влизащи в банката, да развалят прихващанията, направени в ущърб на държавата. Точно затова появата на "инвеститорите" за 1 евро от Люксембург е доста показателна. Василев вероятно прави пореден, този път доста истеричен, опит да измъкне от държавата стратегическите компании, като изкарва, че има купувачи за тях, готови да платят сметката му и явно се надява, че някой ще се хване на тази стара, до болка позната и на държава, и на гражданите схеми. Този път обаче едва ли някой ще се върже на поредната пирамида на продавача на мечти.
И като стана дума за операциите, вървели в последните месеци в КТБ, трябва да се признае, че Василев достатъчно добре се е научил да намира врата в полето на нормативната уредба, трансформирайки иначе нормален и законен финансов инструмент като цесиите и прихващанията в нов способ за пладнешки обир. За месеците от поставянето на КТБ под спецнадзор досега в трезора са извършени цесии за 1,18 млрд. лв. и прихващания за 830 млн. лв. от тях, като 2/3 от замените влог срещу заем са направени в полза на фирми, свързани с кръга "Василев" (виж стр. 8-9). Какъв всъщност е проблемът? Срещу тези прихващания дружествата освобождават и малкото активи, които са заложили в полза на трезора срещу получените насреща кредити. Свежи пари в тази ситуация обаче не постъпват в банката (каквато е реално целта на цесиите).
Причината е прозаична средствата в прихванатите влогове са само на хартия, защото парите през годините са били източени, за да отидат за закупуването на същите тези активи. Врътката е досущ като в ситуацията, в която си имал пари в портфейл, дал си ги срещу залог на лицето X, за да си купи чанта, а сега той прибира и заложената чанта, като твърди, че го прави срещу несъществуващите вече пари в портмонето. Разликата е, че докато при първото разграбване цялата схема е ставала със съглашателство между двете страни, няма каквото и да било логично обяснение защо вторият грабеж се позволява, при положение че в ролята на държащите портфейла са представители на БНБ в лицето на квесторите.
Временна анкетна комисия в Народното събрание разследва действията на държавните органи и институциите, които е трябвало да упражнят контрол и съответно да предотвратят източването на КТБ. Звеното беше създадено в началото на март и има мандат от 3 месеца, за да установи кой точно проспа аферата с източения от Цветан Василев и компания трезор. Комисията ще проучва действията на банковия надзор на БНБ, чийто доскорошен шеф и подуправител на централната банка Цветан Гунев е с две обвинения по аферата.
Под лупата на депутатите ще бъдат също Комисията за финансов надзор и ДАНС, където е финансовото разузнаване. Още при създаването на комисията беше обявено, че работата є ще завърши и с препоръки за законови промени, които да затегнат контрола. Малко по-късно Десислава Атанасова от ГЕРБ, която бе избрана за председател на звеното, обяви в интервю за БНР, че ще бъдат предложени изменения, които да разширят възможностите за освобождаване на управителя на Българската народна банка.
"Прокуратурата ще има много работа и ще има много арести, ако са допуснати подобни неща от страна на квестори и на БНБ. Твърдят, че не са. Никого не обвинявам. Надявам се веднага и прокуратурата да се самосезира и да започне да действа". Това обяви в края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов. Той припомни, че всички политически партии подкрепиха промените в Закона за банковата несъстоятелност, които позволиха в КТБ да бъдат вкарани временни синдици, именно за да бъде спрян грабежът. Във вторник измененията бяха обнародвани в "Държавен вестник" и от тази седмица трезорът вече ще е със синдици.
По думите на Борисов те ще оспорят всички сделки, направени в ущърб на трезора, като подчерта, че правителството е заявявало многократно, че прихващания не може да има, преди банката да бъде обявена в несъстоятелност съдебна процедура, която в момента е блокирана заради лавината от искове във ВАС срещу отнемането на лиценза на КТБ. "Как може да се прехвърля собственост, при положение че държавата е дала над 3,5 млрд. лева досега?", попита още риторично премиерът.
Временните синдици на КТБ ще могат да наемат международна компания с опит в издирването на източени пари и откраднати активи, за да върнат заграбеното от Цветан Василев и компания. Опцията за това беше записана в промените в Закона за банковата несъстоятелност, приети от парламента, като условието е да бъде взето съгласието или предложението за наемането на подобна компания да дойде от Фонда за гарантиране на влоговете. Още при одобрението на измененията шефката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова разкри, че вече 4-5 международни компании са потърсили фонда, за да предложат услугите си за подобно разследване.
Стоянова допълни, че вече е разговаряла с представители на две такива фирми. "Те предлагат при евентуално наемане да получават заплащане едва след постигане на конкретни резултати и в зависимост от това какво са върнали като пари. Това трябва да бъде един от водещите параметри при избора на подобна компания", посочи шефката на бюджетната комисия.
