ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на колегии - съдийска и прокурорска, е първа стъпка към изваждането на прокуратурата от съдебната власт и превръщането в обвинителна администрация към правителството. Това заяви пред БНТ главният прокурор Сотир Цацаров. Той категорично изрази позицията си - че е против идеята за преструктурирането на кадровия орган, залегнала в Стратегията на Министерството на правосъдието за реформата в съдебната власт.
Според стратегията разделението между съдии и прокурори в работата на ВСС при взимане на кадрови решения (назначаване, атестация и дисциплинарни производства) трябва да се въведе, за да се утвърдят отговорността и ефективността на кадровия орган. С преструктурирането щели да се преодолеят и негативи като "стремеж към избягване влиянието на прокурори върху кадровите решения относно съдии".
"Разделянето на квоти е практически невъзможно, защото във ВСС съгласно действащата конституционна уредба има само двама съдии (председателите на ВКС и ВАС) и един прокурор - главния" - каза Цацаров.
"Как ще разделим останалите на съдийска и прокурорска квота? В коя квота ще сложим адвокатите? Ами юристите, които са научни работници? Ами бившите магистрати, които са били съдии, прокурори или следователи, на различни етапи в кариерата си?", запита той.
Позицията на главния прокурор за ВСС бе заявена и в съвместно становище на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ), Българската съдийска асоциация (БСА) и Камарата на следователите в България (КСБ), което те изпратиха до правосъдното министерство.
Трите магистратски организации заявяват писмено, че преструктурирането на ВВС би противоречало на конституцията.
Според основния закон кадровият орган се състои от 25 членове, които трябва да имат най-малко 15 г. юридически стаж и високи професионални и нравствени качества. Членове по право са председателите на Върховния касационен (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), както и главният прокурор. Те са назначени с указ на президента. Единадесет от кадровиците се избират от парламента, а останалите - от органите на съдебната власт чрез делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи.
В становището си АПБ, БСА и КСБ посочват, че ако ВСС се раздели на прокурорска и съдийска колегия, ще бъде потъпкан чл. 130, ал. 6, т. 1 от конституцията, според който "Висшият съдебен съвет назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите". Ще бъде нарушен и чл. 129. (1) - "Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от ВСС."
"Наред с това подобна мярка ще създаде риск от изолиране на прокуратурата от съдебната власт, което би улеснило по-късното преминаване в подчинение на изпълнителната власт. Този риск е особено голям и реален предвид обявеното от Министерството на правосъдието намерение за предприемане на конституционни промени, в случай че предложените идеи за реформи не се осъществят", пишат трите магистратски организации.
Според тях е погрешно схващането, че чрез преструктуриране на ВСС ще се избегне намеса в работата на съдиите, прокурорите и следователите или явлението, "че прокуратурата ще кадрува в съда".
Те считат, че е противоконституционно кадровик да взема решения в интерес на гилдията, към която е принадлежал по-рано като магистрат.
"Правното положение на член на ВСС съгласно конституцията е независимо от правната професия, упражнявана преди встъпването му в длъжност. Като член на ВСС той се ръководи от интересите на правосъдието, а не от интересите на професионалната общност, към която принадлежи", се посочва в становището. Затова трите организации настояват при актуализацията на стратегията да отпадне мярката, предвиждаща разделението между прокурори и съдии в работата на ВСС.
