ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България няма да успее да усвои над един милиард лева от европейските фондове в приключващия в края на годината програмен период 2007-2013, който се явяваше първи за страната ни от членството в Европейския съюз.
Три писмени отговора на трима министри – Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Владислав Горанов дават много ясна представа - кои са основните причини за загубата на средства по европейските фондове. Най-често това се оказват нарушения при обществени поръчки. Точно заради това, както става ясно от отговорите, граждани на общини като Враца, която е областен град, а и по-малка като Сопот, всъщност се оказват губещи. На общината е наложена финансова корекция в размер на 25%.
По-късно тази санкция е потвърдена и от Одитния орган – Изпълнителна агенция “Одит на средствата от ЕС”, а след това и от одитори на Европейската комисия. Фалиралата община Сопот В началото на лятото всички у нас разбраха, че община Сопот разпродава дори стола на кмета. От отговор на финансовия министър Владислав Горанов става ясно, че към 31 август 2015 г. е формирала дългосрочно просрочени задължения за над 4 млн. лв., които са в резултат на наложена финансова корекция още от 2011 г.
Действия за преодоляване на проблема не са били предприемани, става ясно още от отговора на финансовия министър. Горанов припомня, че община Сопот е бенефициент по Оперативна програма “Околна среда” по проект за реконструкция, модернизация на канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция. На 5 септември 2010 г. пречиствателната станция е открита. През март същата година Управляващият орган на “Околна среда” преустановява плащанията, поради “констатиране на съществени нарушения при провеждане на обществените поръчки”.
В отговорът си Владислав Горанов всъщност обосновава защо Министерство на финансите няма да предостави временен безлихвен заем за проект на общината. Опасенията на общината са, че заради липсата на средства този проект няма да бъде финализиран финансово. Редно е да се припомни, че нарушенията на обществените поръчки за т.нар. “воден цикъл” на Сопот бяха сред причините България да получи замразяването на Оперативната програма “Околна среда” в края на 2013 г. и нейното последващо размразяване в края на миналата година. Краят на водния цикъл на Враца остава за новия програмен период Подобна е ситуацията и с т.нар. “воден цикъл” на Враца, който не само, че не успя да бъде приключен през този програмен период, но 11,1 млн. лв. за рехабилитация и реконструкция на захранващ водопровод няма да бъдат възстановени на общината.
Общата стойност на проекта е над 136 млн. Изпълнените дейности, които следваше да приключат до края на 2015 г. в голямата си част са свършени до половината, а пречиствателната станция е изградена едва на 25%. Така финансирането на “водния цикъл” ще бъде продължено през новия програмен период, което пък намалява общия бюджет на оперативната програма “Околна среда” 2014-2020, която вместо да финансира нови проекти, ще трябва да поеме стари, които не са довършени.
Още 5,1 млн. лв. санкция за община Враца и заради “Леденика” Още в началото на тази година стана ясно, че община Враца ще бъде санкционирана и по Оперативна програма “Регионално развитие”. Над два месеца се бави възстановяването на 5,1 млн. лв. от Управляващия орган на ОПРР за направените разходи по изграждането на туристическия атракцион при пещерата “Леденика”. Регионалният министър Лиляна Павлова определи направените строително-монтажни дейности като “бутафория”, а части от съоръжението и като опасни.
Въпреки възраженията на МРРБ, общината откри парка “Леденика” през август и той вече функционира, както става ясно от интернет-страницата му, на която е посочено, че създадена със средства по ОП “Регионално развитие”, които всъщност може и да не бъдат възстановени, а ако това все пак стане, то със сигурност няма да е в пълния размер.
Потърпевши, от всичко изброено, са гражданите, защото финансовите загуби, които местната и централната власт допускат при управлението на европейските средства, се покриват с пари от бюджета. И най-лошото - трите примера са валидни за почти всички общини, които се явяват бенефициенти по европейски програми от стария програмен период, а ще бъдат такива и през новия. Достатъчна причина, за да си дадем отговор на въпроса - защо кандидатите за местните избори на 25 октомври са над 40 000 души.
