Търичану: Борисов и Орбан да внимават с популизма, нека следват непопулярния път за стабилност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от гостите на Илиана Беновска в нейното предаване "Беновска пита" по РАДИО К2 и Канал 3 ще бъде Калин Попеску-Търичану, председател на Сената на Република Румъния
Илиана Беновска подари емблематичната клубна фланелка на предаването с надпис отпред „Беновска пита“, а отзад „Защо?“ на Калин Попеску-Търичану. Тя обясни на Търичану, че членове на предаването са всички видни политици, магистрати, интелектуалци и журналисти в България, а сега и той. Търичану, заяви, че за него е чест да получи този подарък. Той попита водещата дали работи в радио, а Беновска обясни, че работи в политическо радио и политическа телевизия. От своя страна председателят на Сената на Република Румъния разказа, че е бил 11 години собственик и мениджър на най-известното радио в Румъния - Радио „Контакт“, подобно на водещата Беновска. Тя допълни, че за нея е огромна чест да връчи клубната фланелка на Калин Попеску-Търичану и го попита дали знае какъв е отговорът на въпроса от гърба на фланелката - „Защо?“ Той отвърна, че не знае, а Беновска отговори, че тя също.
„ДПС е домакин на годишната лидерска среща на Либералната мрежа на Югоизточна Европа. Как оценявате ролята на ДПС в европейската и балканската политика?“ , пита Беновска. Търичану отговори, че държавите на Балканския полуостров са организирани, обособени на база национална или етническа принадлежност. „В Модерната, демократична държава, по днешно разбиране, не би трябвало да има делене на база етнически или религиозен принцип. Модерната държава трябва да има възможността да се основава на капацитета на свободните граждани на държавата, които имат едни и същи отговорности и в същото време се ползват от едни и същи права. Поради това, моето убеждение е, че с тези идеи ДПС стои със стъпки напред в своите политики пред останалите политически организации, в своята визия за развитие на модерната държава, защото са разбрали, че държавата е обединение на свободни граждани без да се има предвид тяхната религиозна или етническа принадлежност“.
„В тази връзка искам да добавя, че особеностите на балканската и българската народопсихология, според предишния вицепрезидент и комисар по правосъдие Жак Баро, трябва да бъдат отчитани в оценката на реформите и адаптацията към демокрацията, какво е вашето мнение?“, пита водещата Търичану. „Прогресът на балканските страни не е основан на тяхното историческо, традиционно или културно развитие към този момент. Поставяйки на преден план либералните ценности, нашите страни могат да се развиват, ако вземем на предвид индивидуалната човешката свобода на всеки един наш гражданин. Вероятно, все още не сме съумели да развием своите граждански общества до това ниво, което да насочва нашите държави към по-добро развитие. Разбира се, гражданското общество ще осъзнае своята отговорност с времето и с помощта на по-добро образование. От друга гледа точка, обществата ни, на база западните, все още се считат за по-консервативни, нашите общества се страхуват от промените и се променят сравнително по-бавно. Тук идва ролята на нашия политически елит, политическите елити във всички страни взети заедно с културните и интелектуалните елити са двигателят, който дърпа развитието на нашите граждански общества и държавите като цяло.“, коментира Търичану.
„Бойко Борисов е вторият, заедно с Орбан от Унгария, в Европа, министър-председател два мандата за последните 25 години от постсоциалистическите страни. Анализирайте този факт и какви са причините? Как оценявате работата на премиера Бойко Борисов и румънския премиер Виктор Понта?“, пита Беновска председателя на румънския Сенат. Търичану отговори, че не е в позиция да прави анализи на вътрешнополитическата обстановка в страната. „Политическата стабилност е много важно нещо , което обуславя доброто развитие на всяка демократична държава, но в същото време ако стабилността се основава на популистка подкрепа - в този случай надали точно тази стабилност е най-добрият избор.“ , допълни той. Беновска поиска уточнение дали това се отнася за Бойко Борисов, на което Търичану отвърна – „Възможно е да се обвърже, но в същото време и за Виктор Орбан също. Разбира се, тези две страни не са единственият пример, където популизмът взима връх. Либерализмът коренно се противопоставя на популизма, те не вървят заедно ръка за ръка. Хората избират политическите си лидери, за да им покажат те пътя, по който да тръгнат. Политическите лидери не са тези, които следват, затова те трябва да имат отговорността и куражът да покажат правилния път дори понякога той да е непопулярен.“, допълни той.
„Кои са съвременните предизвикателства и рискове пред България и Румъния в координатната система – член на НАТО, член на ЕС, традиционно - енергийни, икономически и културни връзки с Русия, в обръч от правителствени кризи в предстоящите избори в Турция, Гърция, Македония , Румъния, европейска бежанска криза, ИД (Ислямска държава)?“, пита Илиана Беновска.
„За момента основната заплаха за нашите държави и специално за Румъния е стратегията на Русия, която предвижда възвръщането й като глобален играч. Това е разбира се много сериозна заплаха за Кавказкия регион и на второ място Украйна с инвазията в Крим. Русия показва своите имперски амбиции. От друга страна България и Румъния са независими, суверенни държави и те имат правото да изберат своя подход за развитие.
За щастие, в най-правилния момент, страните ни направиха най-правилния избор - да се присъединим към НАТО и ЕС. По мое мнение, Украйна би трябвало да има същите права като всички свободни и суверенни държави, да направи свой собствен избор, и в този смисъл ние нямаме нещо, което подлежи на преговори с Русия.
Това, че принадлежим към свободен демократичен съюз е сериозна атестация, че ние сме свободни държави. Основавайки се на тези принципи и ценности, убеден съм, че нашите държави ще постигнат високо социално и икономическо развитие. Основавайки се на тези принципи, нашето развитие се основава на технически специфики, които подлежат на договорки в икономически и енергиен план, и други особености които подлежат на договорки.
Аз съм много щастлив, че нашите правителства са присъствали на събития, където се обсъждат много въпроси от общ интерес, това е възможният модел на сътрудничество между държави, които имат общи граници. Бежанската криза е истинско предизвикателство пред Европа и решението не може да се базира на 28 различни национални интереса. Ние трябва да намерим консенсус между всички държави-членки на ЕС за единното му решаване.
И моето твърдо убеждение е, говорейки от името на моята страна, е че ние трябва да изповядваме решението, което е в общ интерес на всички държави-членки и да споделяме обща отговорност. Трябва да споделяме своите усилия на база капацитетите на отделните страни, но не можем да толерираме прекалено егоистично отношение, както виждаме в редица страни като Унгария например.“ , това заяви Калин Попеску-Търичану в интервю с Илиана Беновска за авторското публицистично предаване„Беновска пита“ по "Канал 3"и “ Радио К 2 “
