ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скъпият ток ще надуе цената на хляба след първи октомври, като увеличението ще се калкулира не само във фурните, но ще започне още от полето заради разходите, които се правят с поскъпналите торове и препарати, каза вчера пред "Монитор" Марияна Кукушева, председател на УС на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите.
Технологията на производство на насъщния е много енергоемка, колкото е по-студен сезонът, толкова повече се увеличава потреблението на еленергия. При по-малките производители разходите ще скочат значително, убедена е тя. Своите увеличени харчове за производството на брашно ще отчетат и мелничарите. В този смисъл няма да има просто калкулиране на определен процент на увеличение към крайната цена на един продукт, уточни Кукушева. Въпреки натежалите разходи при някои производители хлябът може да не промени изобщо цената си, ако те са доставчици в търговските вериги. Там цената трудно се променя, а договорите все още са повече от феодални. Когато доставчикът иска да промени цената на своя продукт, търговецът има право в рамките на 6 месеца да обмисля едно такова предложение и в крайна сметка да откаже. В същото време сивият сектор в хлебопроизводството е толкова голям, че реално именно той определя цената на договаряне.
Въпреки че националната статистика отчете наскоро намалено потребление на хляб в държавата до 150 грама дневно, истината е съвсем различна, категорична е Кукушева. Българинът яде дневно по 250 г хляб, от който 100 г са направени в сивия сектор. Експертът прогнозира, че малките стопански потребители, които не играят пряко на енергийния пазар, нямат друг изход освен да крият част от своята продукция или изцяло да минат в сферата на сивата икономика, ако искат да оцелеят. Публичен регистър на дистрибуторите на хляб поискаха производителите, които работят на светло и са обект на постоянни проверки от държавата. В момента има фирми, които купуват хляб на рампа, а производителят в повечето случаи не е в регистъра на БАБХ. Сегашният закон за храните обаче позволява да има такъв тип предприятия, които работят, без да се проверяват. „На пръв поглед цикълът се затваря, но всички знаем, че хлябът не отива от пещта в чантата на купувача.
Някой го доставя, без да е регистрирал своята дейност. Това е посредник, който не плаща данъци към държавата, затова се иска такъв регистър, който да бъде към НАП, така, както има за вносителите на месо и млечни продукти”, каза Кукушева. В момента малките обществени поръчки се печелят от фирми, които не са регистрирани в Агенцията по храните или имат разрешение само за производство на сладкарски продукти, а регистърът на БАБХ е заспал в периода, в който е създаден. Друг парадокс е, че само десетина предприятия са купили правото да произвеждат хляб по стандарт „България”, а по закон с хляб без добавки трябва да се зареждат училища, социални домове и здравни заведения, които са много повече.
