Хранително-вкусовата промишленост: Данък „вредни храни” е чудовищен

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Хранително-вкусовата промишленост застава твърдо против идеята на министъра на здравеопазването за въвеждане на т.нар. данък „обществено здраве”. Данъкът ще доведе до ограбване на българина чрез драстично вдигане на цените, без да има здравен резултат.

Бизнесът не вижда никакво желание и намерение у управляващите да се вслушат в разумни доводи и да проведат цивилизован диалог, а се стремят само към силово налагане на чудовищни наказателни мерки. Това се казва в позиция по повод т.нар. данък „вредни храни” на Съюз по хранителна промишленост, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Национален Браншови съюз хлебопроизводители и сладкари, Асоциация на месопреработвателите в България, Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни продукти.

От хранително-вкусовата промишленост заявяват, че предприятията в страната започват обмисляне за преструктуриране и ревизиране на цялостната си инвестиционна политика. Бизнесът счита мярката за неефективна и няма да подкрепи предложения закон, защото здравните мотиви на закона са недоказани, се казва в позицията и обясняват:

Българите са с най-нисък калориен прием и с един от най-ниските индекси на телесната маса в ЕС. Всички изследвания показват, че проблемите на хората с наднормено тегло, включително на децата, са следствие от неактивния начин на живот и няма нито едно научно изследване, което да доказва съществуване на връзка между консумацията на определени храни и общото здравословно състояние. Ние като индустрия смятаме, че усилията трябва да бъдат фокусирани именно върху подкрепа на активен начин на живот, масов спорт и повишена информираност за балансиран хранителен режим.

Българското потребление на включените в обхвата на данъка храни е в пъти по-ниско от това в страни, които експериментираха с въвеждането на данъка или отхвърлиха прилагането му, с ясното съзнание, че е неработещ инструмент. Пренасянето на чужд опит е нерелевантно за страната ни. Българските изследвания и международни сравнения доказват, че след 1999 г. се увеличава значително потреблението на храни, които могат да се смятат за по-здравословни. Ако се обложат предлаганите съставки на храни и напитки, ще се ограничи незначителна част от общото потребление: на солта – около 1%, на захарта – около 6%, на напитките – около 3%.

Производителите и потребителите ще се насочат към некачествени заместители. Облагането на определени групи храни ще пренасочи потребителското търсене към по-евтини продукти, произведени в сивия сектор. Контрол върху тях не може да бъде приложен. В позицията се казва още, че ефект за повишаване на приходите в бюджета няма да има, напротив - ще бъде негативен. Сигурните последствия от законопроекта са драстично увеличаване на данъци и цени, без публична дискусия и съгласието на хората, че тази мярка е желана. Това ще доведе до заливане на пазара с нерегламентиран внос с ниско качество и без ясен произход и увеличаване дела на „сивата икономика”.

Огромни загуби ще има за българското производство - ще фалират малки и средни предприятия, ще бъдат съкратени минимум 4000 работни места. От това сигурен негативен ефект ще бъдат: 27,4 млн. лв. по-малко приходи от ДДФЛ (данък върху дохода на физическите лица) и осигуровки, 80-90 млн. лв. по-малко ДДС и намаление на прихода от корпоративния данък. Въвеждането на новия данък изисква значителни допълнителни държавни разходи извън бюджета (около 42,5 млн. лв. за учредяване, оборудване и обучение на нова администрация, за нововъведения „Фонд“).

Следователно планираният 150 млн. допълнителен приход ще бъде компрометиран от щетите за другите данъчни приходи. В допълнение, се очакват глоби и значителни публични разходи по дела в ЕС за дискриминация и непозволена държавна помощ. В същото време, се създават сигурни условия за избуяване на сивия сектор; за корумпиране на контролните органи; за отлив на инвеститори и намаляване на инвестициите. Единственият сигурен ефект ще бъдат щетите върху социално-слабите домакинства с още по-нездравословно хранене. Предприятията от хранително-вкусовата промишленост са готови да се включат ефективно в национални инициативи, в програми за подобряване на общественото здраве, за профилактика на наднорменото тегло и на социално-значими заболявания.

„Декларирали сме пред МЗ и готовността си да рекламираме обществено-здравни послания; да организираме масови мероприятия за физическа активност и спорт; да участваме заедно с министерствата на образованието, здравеопазването и спорта в общ европейски проект за изграждането на висококачествена стандартизирана инфраструктура за училищен и масов спорт и отговорно заявяваме, че нашето партньорство може да започне веднага”. „В случай, че данък „обществено здраве“ се приеме, представителите на индустрията и всички бизнес-структури, които стоят зад нея, ще потърсят правата си пред европейските институции. Ще отстояваме позицията си непоколебимо, за да не допуснем с данъка да бъде унищожен малкия и среден бизнес, който е гръбнака на всяка една работеща икономика”, се казва още в позицията.