Христо Монов: Няма предучилищно образование - децата на такава възраст играят, не се образоват
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Самото название на закона за предучилищното и училищно образование съдържа термин, който е нонсенс. Не, няма предучилищно образование. Това е така, тъй като в основата на образованието стои учебната дейност. При нея има отсрочване на мотивацията - учиш, за да придобиеш способи, чрез които да усвояваш знания.
Докато във възрастта до 6-7 г. водещата дейност е играта. При нея няма отсрочване на целите - детето играе тук и сега, за да получи удовлетворение. Това разделение е съобразено с естественото развитие на хората. Така че да говорим да предучилищно образование е меко казано психологическа неграмотност. В повече от 7-8 водещи школи, като се започне с дейностния подход, мине се през психоанализата, бихейвиоризма, когнитивните теории, могат да се намерят основания за това ,че не може да има предучилищно образование.
През 2013 г. имах на разположение едно писмо от няколко НПО и професионални сдружения, които много настояваха този закон веднага да влезе за разглеждане в НС. Един от аргументите в него беше, че вече са били похарчени 22 млн.лв. за неговата разработка. Странно, това писмо изчезна някъде, но съм го държал в ръцете си и съм го чел няколко пъти пред представители на гилдията. Явно има заинтересовани хора тези текстове да бъдат на всяка страна приети от депутатите.
Един друг аспект - много от детските учители смятат, че като имат такъв закон зад гърба си ще запазят работата си. На тази доста чувствителна струна свирят защитниците му. Въпросът, обаче, не е в това дали децата ще са в някакъв вид организирано занимание, а в това тази форма да не бъде обучение. Не е възможно 4-5 годишно дете да бъде образовано, защото това ще бъде ерзац обучение.
С такива методи само може да се навреди на неговото нормално личностно развитие, убеден съм. И веднага ще дам пример. Сравнете нашето, с цялата сложност и трудност на програмата, да речем обучение по математика с това, което се изучава на същата възраст в скандинавските страни, които са с десетки места преди нас по академични постижения. Там децата в началното училище учат математика, за да заобичат тази наука, а не да я овладяват. При тях материалът е опростен като съдържание, лек като учебен материал и това има обяснение.
Докато при нас „каруцата е пред коня” и резултатът - сриваща се грамотност. Ако за 100 г. многократно са се увеличили възможностите на човека и особено през последните години с помощта на информационните технологии, то човешката психика не се е променила много. Днес едно любознателно хлапе носи в джоба си устройство, с което директно може да посети и страната на Андерсен, и оксфордската библиотека - нещо немислимо за връстниците му преди 30 г. Докато една по-остра обида винаги ще го докара до сълзи… или до форма на агресия, според възпитанието.
Така че, ако някой си мисли, че ще направи революция, прескачайки цели периоди в личностното развитие на детето, той дълбоко се лъже. Но в случая с този закон намеренията не са благородни. Изумявам се как е възможно да се включи в закон предучилищното образование. В конституцията пише, че до 16 г. образованието е задължително и някои искат да вкарат спешно децата от ранна възраст в някои задължителни форми на обучение. Като смятат, че така ще решат проблема на малките циганчета, за да не ги погълне манталитета на гетото от ранна възраст.
Не, няма да ги направим европейци по този начин, нито ще им внушим европейски ценности - сигурен съм. С тях и с родителите им трябва да се работи по друг начин. Факт е, че тази година половината от децата, които се раждат са от тази малцинствена група, което прави проблема изключително сериозен. Тъй като след 30 г., както сочи статистиката, те ще са мнозинството, а ние - малцинството. Говорим за познание, ценности, културна идентичност, но тях не може да ги дадеш насила на хора, които не ги искат. Оттам трябва да се тръгне при търсене на решенията.
И да има реалистични очаквания… За съжаление, светът чисто технологично се разви много, а ние си останахме същите като психика и нагласа към света. Но ако някой иска да направи реформа на образованието у нас трябва да се съобрази с един много елементарен подход. И той е следният: съдържанието и методите на обучение да отговарят на изискванията на средата, в която живеят нашите деца.
Не отричам всичко в Закона за предучилищното и училищно образование, той решава някои проблеми - изравняване на степени, дуалното образование и др. Но в този закон има един непростим парадокс. У нас съществуват към 17 образователни стандарта, които, обаче, няма да са част от закона, а ще бъдат приети от МОН с наредба. Категорично не съм съгласен. Ще разбера, че има сериозен подход, когато тези стандарти станат част от закона. Не може всеки, който идва във властта да си сменя стандартите, често - все едно слон се разхожда в стъкларски завод.
Пример за това е учебникарската мафия, не се притеснявам да я нарека така, която налага едни или други тълкувания на историята или значимостта на дадени автори в литературата, като най-пресни случаи. Обемистият Закон за предучилищното и училищно образование не предлага важните решения. Той не определя какво и как да учат нашите деца. Но пък предлага разни структурни и технически промени - до колко години да учат, задължително ли е да е това…
С предлаганите текстове нито чантите на учениците ще станат по-леки, нито учителите ще станат по-мотивирани, а младите хора привлечени към тази професия, нито родителите - по-заинтересовани да помагат на учителите. Представете си какво пише в този закон - че родителите трябва да уважават авторитета на учителите?! Смешни неща! Ами ние, ако го нямаме това уважение, този морален императив за каква ефективност на образованието можем да говорим? А ако не ги уважаваме - какво?
Друго смущаващо - самите вносители на закона между първо и второ четене са внесли около 25 стр. поправки в него. Това по същество, колкото и да е дълъг един закон, е неговото бламиране. Но дано разумните неща намерят място в окончателния му вид, въпреки че законът няма да реши нищо в образованието ни. Дори и заради факта ,че не е дискутиран предварително в професионалните общности.
В моя факултет, където готвим тези кадри за обучение на децата, никой не потърси мнението на специалистите. Имам чувството, че със Закона за предучилищното и училищно образование се оправдават едни похарчени пари, милиони… / ------------------------- Христо Монов, преподавател по психология във Факултета по начална и предучилищна педагогика в СУ "Св. Климент Охридски".
