Последвайте ни в Google News Showcase
16 000 кв. м. площ, 28 зали, 4 етажа и над 1700 произведения на българското и чуждестранното изкуство, обединени като идея на надеждата. Така ще изглежда най-новият и мащабен български музей "Квадрат 500".
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
В художественото пространство, което предстои да бъде открито на 28 май, български творби от Възраждането до 90-те години на миналия век ще съжителстват с произведенията на западноевропейски майстори от XV-XX век. Най-ранната творба в българския раздел е дело на Захари Зограф. Това е "Портретът на Неофит Рилски", датиращ от 1838 г.
Сред най-новите произведения в експозицията пък са три платна на Жорж Папазов, откупени през 2012 г. от парижка галерия. "Иска ми се да вярвам, че непредубеденият зрител, независимо дали е изкушен от професионални пристрастия или не, ще открие в новата национална галерия "Квадрат 500" истински духовен дом. Иска ми се да вярвам, че влезлият с негативно предубеждение зрител ще излезе пречистен и вярващ в съзидателните възможности и на днешния ден на българската култура", заяви авторът на концепцията акад. Светлин Русев.
Основното при създаването на "Квадрат 500", в най-общ смисъл, е разбирането, че светът на изкуството е единен и цялостен. В цялото пространствено решение е търсено колкото национално определеното, толкова и универсално значимото като тенденции, съдържание и стилистика, защото колекциите на досегашните музеи също до голяма степен предопределят развитието на подобен възглед.
Според акад. Светлин Русев, той дава възможност за нов прочит и показване на българското изкуство в съизмеримост с европейските и световни тенденции, особено изкуството на ХХ век. Заедно с това в самостоятелни пространства са обособени сбирките на изкуството на Африка, Индия с християнското изкуство на щата Гоа, Югоизточна Азия, Япония, Мексико, Виетнам и колекцията на Николай Рьорих.
В новата галерия ще виждаме известни френски постимпресионисти до Никола Петров и Елена Карамихайлова, живописци от кръга на "поетичната реалност" до Бенчо Обрешков и Борис Иванов, Андре Лот до Вера Недкова, Кислинг до Борис Елисеев и Карл Йорданов, Васил Бараков до Валменк, Ненчо Балкански до Корнелиу Баба, или Иван Ненов с цяла група испански автори, привърженици на структурното начало. Общата сума за подготовката на експозицията възлиза на 470 хил. лв.
