Последвайте ни в Google News Showcase
На специална конгрес в понеделник Християндемократите на Ангела Меркел поставиха основите на бъдещето без дългогодишният канцлер начело, като избраха на ключови позиции ново поколение консерватори - включително Йенс Спан, нейният най-изтъкнат критик.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
В периода преди срещата в понеделник Меркел бе изправена пред нарастващ натиск от страна на партията, за да започне да изяснява въпроса за наследяването и да дава по-силен глас на консервативното крило на ХДС. Ако бъде подновена управляващата германска коалиция със социалдемократите - въпрос, на който ще бъде отговорено в неделя - следващият мандат се очаква да бъде последният на Меркел.
След дълъг дебат делегатите на конгреса одобриха както планираната голяма коалиция, така и кандидатите за правителството на Меркел почти единодушно - ясен знак, че усилията на канцлера за успокояване на партийните верни са успешни поне за момента.
За да успокои водите, Меркел се съгласи да отвори вратите на кабинета за новото поколение на ХДС . Беше болезнено съгласие.
"Партията се успокои", каза Елмар Брок, дългогодишен консервативен евродепутат и член на изпълнителния комитет на ХДС. „ Всички търкания, които видяхме през последните седмици, се изпариха“.
Критиката над лидерството на Меркел стана по-силна, след като тя прехвърли ключови министерства в коалиционните разговори, включително важните министерства на финансите и вътрешните работи.
Много от членовете на ХДС също обвиниха Меркел за резкия спад в подкрепата за партията на общите избори през септември, когато тя отчете най-лошия си следвоенен резултат. За да успокои водите, Меркел се съгласи да отвори вратите на кабинета за ново поколение на ХДС. Беше болезнено съгласие за канцлера, защото се принуди да изтласка дългогодишните политически съюзници като министъра на вътрешните работи Томас де Майзиер и министъра на здравеопазването Херман Грьохе.
Левият курс
В почти две десетилетия като лидер на ХДС, Меркел води партията, която се идентифицира като дясноцентристка, все повече наляво. За известно време тази стратегия разшири одобрението на ХДС, като привлече гласоподаватели от други партии, включително от социалдемократите и зелените. След кризата с бежанците, обаче, умереният курс на Меркел отчужди консерваторите в основата на ХДС, някои от които след това се ориентираха към крайната десница на Алтернативата за Германия (AfD).
Много от членовете на ХДС следяха това развитие с недоволство и притиснаха партийното ръководство, за да запазят своята консервативна подкрепа. Решението на Меркел Йенс Спан, който в момента е заместник-министър на финансите, да стане министър на здравеопазването в следващия кабинет, е най-ясният знак, че тя приема необходимостта да ангажира в управлението критиците си. Спен, 37-годишен, е гласовит и се противопоставя на Меркел по въпроси като миграцията и двойното гражданство. На партийния конгрес през 2014 г. той си проправя пътя в изпълнителния борд на ХДС, като побеждава кандидата на Меркел за поста.
По-рано в кариерата си, Меркел спечели репутацията си за бързо и често брутално изпращане на такива ренегати. Това, че тя не е направила това със Спан, се разглежда като знак за отслабването на хватката й върху партията. Намаляването на влиянието на канцлера беше осезаемо в понеделник. Докато делегатите възнаградиха речта си с учтиви аплодисменти, те запазиха ентусиазма си за друг говорител – Анегрет Крамп-Каренбауер, новият генерален секретар на партията и фигура, която мнозина биха искали да видят като следващия лидер на ХДС. Меркел номинира популярния провинциален премиер на Саарланд за важната партийна позиция миналата седмица, нещо, което мнозина от делегатите на ХДС подкрепиха за възстановяване на партийното единство. Макар че понякога я карикатурират като "мини-Меркел", Крамп-Каренбауер, 55-годишна, известна в рамките на ХДС като "АКК", има широка подкрепа в партията. Величината на тази подкрепа стана ясна на конгреса, като почти 99% от делегатите одобриха кандидатурата й за генерален секретар.
Основната задача на Крамп-Каренбауер през следващите месеци ще бъде да помогне за написването на нова програма, насочена към модернизиране и повторно активизиране на най-голямата политическа партия в Германия.
"Искаме да бъдем силна народна партия, а не безлично масово движение, към което всеки може просто да се закачи", каза тя на делегатите по време на реч, която беше посрещната с бурни аплодисменти. Докато тя обеща да спечели три милиона гласа, които ХДС загуби в полза свободните демократи и „Алтернатива за Германия“ на изборите през септември, тя каза, че партията ще го направи, без да "пяна в устата", позоваване на често възпламеняващата реторика на крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“. Спан предлагаше подобно послание по време на собствената си изява на трибуната, но забележките му бяха посрещнати с по-малко възхищение.
"Не съм готов просто да приемем съществуването на партия в дясно от нас в парламента", подчерта той и добави, че целта на ХДС трябва да бъде да унищожи „Алтернатива за Германия“, сега третата по големина партия, на изборите следващите години.
Конкурентни виждания
Въпреки че двете големи надежди на ХДС споделят целта да възвърнат изгубените консервативни гласоподаватели, въпросът как да се постигне тази цел обещава да бъде по-спорен. Той ще бъде и централен в определянето на бъдещата посока и лидерство на партията.Като генерален секретар със силната подкрепа от Меркел, Крамп-Каренбауер изглежда ще има предимство пред Спан. Въпреки популярността си сред консерваторите, Спан все още не е показал, че има по-широка одобрение. Най-важното е, че Спан все още не е доказал, че може да спечели големи избори.
Това е нещо, за което Крамп-Каренбауер, избрана за премиер на Саарланд с повече от 40 процента от гласовете миналата година, не трябва да се безпокои. Нейното предизвикателство ще бъде да обедини ХДС около нова стратегия, приета както от умерените, така и от консерваторите. Въпреки нарастващите спекулации за наследника на Меркел, шансовете са канцлерът да остане в контрол още известно време. По-рано този месец тя отхвърли предложенията, че може да се оттегли след още две години като канцлер, настоявайки, че "би искала да изпълни цял мандат".
Фокус
