Последвайте ни в Google News Showcase
На 10 април 1979 г. вечерта от космодрума в Байконур излита космическият кораб Союз-33 с командир Николай Рукавишников, а член на екипажа е българският военен пилот майор Георги Иванов. Това е четвъртият полет от програмата „Интеркосмос“.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Основната цел на полета е скачване със станцията Салют-6, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори Спектър-15, „Средец“ и „Пирин“.
Съгласно плана екипажът следва да смени своята капсула от Союз-33 с прикачената към станцията капсула от Союз-32 и да се приземи с нея.
След успешния старт от Байконур в 20:34 ч. московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6.
На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 км и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба Союз-33. Той трябва да работи в продължение на 6 сек., но се самоизключва още след първите 3 сек., а екипажът в станцията Салют-6, който наблюдава опита за скачване, вижда необичайна несиметрична форма на факела на главния двигател. Отказва и автоматизираната система „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.
Моделирането на наблюденията на Ляхов и Рюмин сочат, че най-вероятно е прогоряла стена на горивната камера основния двигател и затова пламъкът е насочен встрани.
Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.
Екипажът на Союз-33 започва да се подготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Семьонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане.
Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 сек., както е разчетено. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 сек., след което ръчно спира двигателя. В резултат на продължителния спирачен импулс капсулата прекалено намалява скоростта си и навлиза в атмосферата по много стръмна балистична крива.
При достигане на по-плътните въздушни слоеве в продължение на над две минути ускорението нараства до 10G (98 m/s²), което означава намаляване на скоростта с 350 км за секунда. За натренирания 38-годишен пилот на изтребител МиГ-21 Георги Иванов (избран преди всичко заради изключителния си здравен статус), условията са трудни, но поносими. За 9 години по-възрастния цивилен инженер Николай Рукавишников (макар преди това да е изпълнил два космически полета) изпитанието е далеч по-сериозно. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на суровите наземни тренировки по време на подготовката им. Приземяват се на 320 км североизточно от град Джезказган в Казахстан.
Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата и изгаря напълно. У конструкторите на корабите „Союз” обаче се поражда съмнение дали проявеният дефект не съществува и в кораба Союз-32, с който Ляхов и Рюмин трябва да се приберат на Земята. Освен това за продължаване на мисията им е необходимо да се попълнят резервите с храна, гориво и други материали.
Затова на 6 юни към станцията Салют-6 излита безпилотният кораб Союз-34, който успешно се скачва със станцията. Пропадналите научни експерименти със Союз-33 са извършени от Ляхов и Рюмин. На 19 август и те се приземяват успешно.
