ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
61 644 души у нас живеят с диабет. От тях децата и младите хора до 25 г. са малко над 4000.
Това сочи първият у нас диабетен регистър, представен от доц. Димитър Чаръкчиев, съветник на здравния министър, на кръгла маса по проблемите на хората с диабет, организирана от “Труд” в парламента. Днес е Световният ден за борба със заболяването.
Данните за регистъра се базират на 5,1 млн. пациенти, посетили лекар през 2014 г. Най-много диабетици има в областите Монтана - 10,6% от осигурените, Враца - 10,5% и Силистра - 10,2%. Най-малко са в Кърджали - 6%.
В групата до 14 г. пациентите имат най-лоша компенсация на диабета, което означава неефективно лечение. За това се съди по стойностите на гликирания хемоглобин - те трябва да са под 7 милимола на литър кръв. Над половината от децата с диабет до 14 г. са с по-висока стойност, сочи регистърът.
За по-ефективна грижа за пациентите са нужни задължителна консултация с ендокринолог веднъж годишно, 2 пъти годишно измерване на гликирания хемоглобин за хората с диабет тип 2 и право на избор на специалиста каква терапия да прилага, предложи проф. Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология.
Хората с диабет тип 2 - неинсулинозависимия диабет, се увеличават, каза проф. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във ВМА. У нас 60% от хората над 18 г. тежат над нормата, а 20% имат затлъстяване. Най-честият предвестник на диабет тип 2 е коремното затлъстяване, добави проф. Даскалова.
Представители на пациентски организации изложиха част от проблемите на живеещите с диабет. Един от тях е, че нямат достъп до съвременните устройства за целодневно поставяне на инсулин, наречени инсулинови помпи, които са особено важни за децата.
“Родители на първокласници с диабет ходят по 3-4 пъти на ден до училище, за да поставят инсулин на децата си с писалка. България е единствената страна в ЕС, където здравната каса не поема инсулиновите помпи”, каза Петя Раева от сдружението “Докосни дъгата”. Цените им са между 3000 и 8000 лв., а консумативите за месец струват от 150 до 450 лв. Хората теглят заеми за помпата, но нямат по 500 лв. всеки месец за консуматива, обясни Раева.
В момента 130 деца и 400 възрастни са на помпи, а в здравната каса се обсъжда реимбурсирането им. На Запад осигурителните фондове поемали консумативите срещу задължението на производителите да отпускат помпите безплатно.
“Категорично сме “за” - щом НЗОК гарантира на някого дългосрочен бизнес, помпите да бъдат безплатни. Трябва обаче да има и ясни критерии за отпускането им, за да не се получава търговия със здраве”, каза зам. здравният министър д-р Ваньо Шарков, член на надзора на НЗОК.
