Последвайте ни в Google News Showcase
Преди да се появят емотиконите светът със сигурност не е бил толкова усмихнат и щастлив колкото е днес когато те се използват повсеместно в имейли, SMS-и, и чат съобщения.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Дори и в изображенията на разсърдени или плачещи човечета като че ли има шеговита закачка към собственото его и натовареното ежедневие. Всъщност, според едно изследване, потребителите не използват често емотикони когато са истински нещастни или раздразнени от някой, а се спират на тях по-скоро за разнообразие и „обуздаване“ на комуникацията с текстови съобщения.
Каквито и да са психологическите процеси зад явлението „емотикони“ обаче, вероятно повечето потребители днес ги вземат за даденост. Усмивка, намигване или изплезен език – познатите на всички забавни икони на лица, които правят различни весели, тъжни или други гримаси са станали толкова обичайни колкото са препинателните знаци.
От Gizmodo обаче припомнят, че светът е съществувал и преди появата на емотиконите, но тогава комуникацията е била много по-различна. Така че сигурно ще ви бъде интересно да научите нещо повече за тях.
Според едно скорошно проучване проведено от списание Social Neuroscience, човешкия мозък реагира на емотиконите така, все едно те са реални лица.
Първото усмихнато лице е било изпратено в имейл в 11:44 часа преди обед на 19 септември 1982 година. За съжаление това уникално съобщение не е било запазено в оригинал. Едва 20 години по-късно специалисти успяват да извлекат негово копие.
Комбинацията двоеточие-тире-скоба (което е кодът за усмихнатото лице) е измислена от Скот Фалман – професор в гимназията по компютърни науки Carnegie Mellon. Неговото предназначение е било да смекчи написаното и да допринесе за по-безгрижен или саркастичен тон в текстовите съобщения с цел предотвратяване на недоразумения и скандали. Първоначално идеята е била да се използва знакът астериск (*) в темата на съобщението, за да се отбележи по-несериозният му тон. Фалман обаче решил, че тази идея може да се подобри и успял.
В началото усмихнатото лице било използвано само в училището, в което преподавал Фалман. Впоследствие идеята достигнала и други училища, но разпространението ѝ било ограничено до 10 учебни заведения, които използвали ARPANET – тогавашната версия на интернет. Тъй като все повече училища се присъединявали към световната мрежа обаче, те също започвали да използват усмихнатото лице и по този начин употребата на тази комбинация се разширявала и тя ставала все по-позната за хората.
Постепенно идеята за емотиконите се развила дотам, че се появили и познатите ни днес графични съответствия на различни емоционални състояния ( в това число и на усмихнато лице). Изобретателят на комбинацията двоеточие-тире-скоба Фалман обаче не харесал графичните емотикони, които илюстрират емоциите на събеседниците, защото ги намирал за грозни.
Има и такива, които оспорват твърдението, че Фалман е изобретателят на първия емотикон, тъй като в препис на реч на Ейбрахам Линкълн от 1862 година е открито намигащо лице. Според по-популярните теории, намигащото лице от текста на Линкълн е просто печатна грешка, но има сериозни основания да се счита и, че е имало „приемственост“ на похвата от Фалман. Куриозното е, че Скот Фалман изобщо не претендира, че е изобретателят на емотиконките. Той просто твурди, че е измислил символа :-).
Източник: digital.bg
