Последвайте ни в Google News Showcase
Три дни е продължавала Коледа за старите българи. След Рождеството те са чествали светите Божии роднини на 26 декември, а на 27 декември са почитали и свети архидякон Стефан. Това разказа за Галя Чохаджиева, етнограф в Регионалния исторически музей във Велико Търново, цитирана от Фокус. Тя обясни, че за разлика от преди 100 години, днес градската култура не се различава толкова много от тази, която се е сложила веднага след Освобождението, когато сме получили нашата нова държавност и когато сме се вгледали в Европа. „Променили са се само някои форми, но напълно сме забравили една прекрасна селска Коледа, която е в нашите корени. Затова искам да се върна точно към нея. Бъдни вечер е най-важният народен празник – слава за човешкия труд и надежда за бъдното. Всичко, което се прави, нарича, изяжда е една неуморна добра магия. Този ден е изпълнен с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се осигури здраве на човеците и животните, плодородие на полята и благоденствие за дома. Рано сутринта, облечени празнично, жените в дома приготвяли обредните хлябове. Това всъщност е жертвоприношението, безкръвната жертва за Бога. Най-важният от тях наричали Боговица - голям бял кръгъл хляб с богата украса. Момите приготвяли краваи за коледарите и окичвали трапезата – да е пълно и хубаво, за да е богата и добра идната година. Мъжете донасяли и миросвали, т.е. слагали осветено масло и малко мед в дървото, което наричали Бъдник. Най-често то било крушово или дъбово и се оставяло да гори през цялата нощ”, допълни Галя Чохаджиева.
