Последвайте ни в Google News Showcase
Това не беше подновяване на сватбените обети, защото голямата церемония никога не се е случвала. Двамата партньори декларираха, че все още искат да бъдат сгодени - макар че сега единият партньор се прави на незаинтересован, пише европейската редакция на авторитетното издание Politico, цитирано от „Фокус“ в обширен коментарен материал за срещата на европейските лидери в София.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Преди 15 години лидерите на ЕС заявиха пред своите колеги от Западните Балкани на среща на върха в Солун, че те си принадлежат заедно и че техните държави могат един ден да се присъединят към Европейския съюз. Но само една от тези страни, Хърватия, се е превърнала в член на ЕС, а останалите са игнорирани.
Сега, разтревожен от засилващото се влияние на Русия, Турция и други на южния му фланг, ЕС отново постави региона в дневния ред и организира срещата на върха в София в четвъртък, за да се опита да върне отношенията си с шестте държави от Западните Балкани на дневен ред.
Срещата приключи с топли думи от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Европейската комисията Жан-Клод Юнкер и българския премиер Бойко Борисов за засилване на връзките със и в региона, който беше измъчван от войни и граждански безредици през 90-те години и сега се бори с корупцията, организираната престъпност и слабите демократични институции.
Но френският президент Еманюел Макрон изрази скептична нотка, настоявайки, че ЕС трябва първо да се съсредоточи върху реформирането си, преди да започне по-нататъшните приключения на разширяването. А бойкотът на испанския премиер Мариано Рахой относно присъствието на Косово, който Мадрид и четири други столици на ЕС не признават, напомни и за други разделения в региона.
Ето петте извода от срещата на върха в София:
1. Бъдещи членове на ЕС? Става въпрос за перспектива
Последната декларация на върха изразява "недвусмислена подкрепа" за "европейската перспектива" на Западните Балкани. Фразата е умишлено неясна. Текстът в Солун заявяваше, че "бъдещето на Балканите е в рамките на Европейския съюз" - но такова недвусмислено изявление вече няма общата подкрепа сред държавите-членки на ЕС. Редица правителства не са убедени, че всички страни в региона принадлежат към клуба им. Те също така се опасяват от реакцията на избирателите, тъй като опозицията срещу разширяването се е увеличила значително през последните 15 години.
Някои лидери отидоха по-далеч от официалния текст. Ангела Меркел, която се превърна в адвокат на Западните Балкани, говори за "ясна перспектива за членство", а австрийският канцлер Себастиан Курц говори за напредъка по пътя на страните към Европейския съюз. Но Макрон предпочита да говори за "закотвяне" на Западните Балкани към Европа.
2. Тирана и Скопие са оставени да се потят
Европейската комисия препоръча началото на преговорите за членство, както за Албания, така и за Македония, но ключовите лидери на ЕС не бяха склонни да подкрепят този възглед в София.
Времето за вземане на решение ще дойде на другата среща на върха в Брюксел през юни, но и двете страни ще трябва да направят повече между сега и тогава, за да имат шанс. Македония трябва да реши дългогодишния спор с Гърция за името на страната, а Албания е под натиск да се справи по-успешно с организираната престъпност и нелегалните мигранти.
Албанският премиер Еди Рама изрази недоволство от добавянето на нови условия, преди преговорите за членство да започнат дори. "Процесът стана все по-труден и все по-малко предвидим за страните", каза той. Все пак, въпреки скептичните коментари на Макрон и други, Рама заяви, че е "обнадежден" за перспективите на Албания след срещата на високо равнище.
След срещата с гръцкия си колега Алексис Ципрас македонският премиер Зоран Заев каза, че двете страни се надяват да постигнат решение на спора за името преди срещата на върха през юни. "Но това зависи и от двете страни - добави той. - Това зависи от много други участници - президенти на страните, лидери на опозицията, други политически лидери и накрая от гражданите на двете страни".
3. Никой няма да се присъединява скоро
Юнкер изненада миналата година, когато каза, че Сърбия и Черна гора, които започнаха преговори за членство, могат да се присъединят към блока до 2025 г. Длъжностни лица от ЕС казват, че са набелязали дата, за да дадат на политическите лидери в Западните Балкани стимул за съживяване усилия за реформи. Но датата не се приема много добре от много европейски правителства, които смятат, че са предизвикали нереалистични очаквания в региона.
На въпроса какво мисли за целта от 2025 г., Меркел беше директна. "Не мисля за нищо от тази целева дата - каза тя на пресконференция. - Членството трябва да се основава на фактическия напредък. Не става въпрос за времеви хоризонт, а за постиженията - за върховенството на закона, борбата с корупцията, както и решаване на граничните спорове“.
4. Тежкият проблем на Косово продължава
Говорейки за териториални спорове ... Иронично една от страните, причиняващи най-много главоболия на Запада на Балканите, не би съществувала без намеса на Запада. Бомбената кампания на НАТО през 1999 г. сложи край на сръбските репресии срещу етническото албанско мнозинство там и доведе до Декларацията за независимост от 2008 г. Белград обаче продължава да счита Косово за отцепила се провинция и с подкрепата на Русия и Китай възпрепятства присъединяването му към ООН.
Фактът, че пет държави от ЕС не признават Косово, прави международните срещи още по-тежки. В софийската декларация шестте държави от Западните Балкани бяха описани като "партньори", за да избегнат несъгласието на онези, които не смятат Косово за страна. Лидерите на Западните Балкани на срещата на върха бяха представени без титли като "президент" по подобни причини.
ЕС изясни, че нито Косово, нито Сърбия имат шанс да влязат в блока, докато не решат различията по между си. Но това е много трудно да се случи. Много сърби разглеждат Косово не само като част от тяхната територия, но и като люлката на тяхната нация. Сръбският президент Александър Вучич ще се изправи срещу реакцията на националистите, ако се съгласи да признае независимостта му.
5. За съжаление Бойко, това не е Словакия
На срещата на високо равнище премиерът на България Бойко Борисов се противопостави на западноевропейското отношение към Балканите. Той отбеляза, че ако целите Западни Балкани са една страна, техният брутен вътрешен продукт ще достигне 96 милиарда евро - същото като Словакия - и населението му ще бъде по-малко от това на Румъния.
"Това ли е големият страх? Това ли застрашава Европейския съюз? ", заяви той на заключителната пресконференция.
Дори Туск, който се интересува от региона, почувства, че трябва да посочи, че най-новата му история е доста по-тъмна и по-сложна от тази на Словакия.
"Що се отнася до проблемите на глава от населението, те в Западните Балкани са много по-големи, отколкото например в Германия и Франция взети заедно", каза Туск.
