Последвайте ни в Google News Showcase
Пенка Калинкова е журналист и театровед, автор на няколко книги. Една от линиите, в които професионалният и интерес доведе до интересни разкрития и съживяване на историческата памет, е архитектурата на Пловдив. Тя е автор на проекта "Тютюневият град", един от важните моменти в апликацията на града за Европейска столица на културата 2019. Тя беше една от първите, които реагираха на събарянето на тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 в дните след 3 март.
Тютюневите складове в Пловдив са от сто години – някои повече, други по-малко. Как през годините се е отнасял градът към тях? "Намираме се на ул. "Екзарх Йосиф" и тук виждаме съчетание на няколко решения с участието на стари тютюневи складове – разказва пред БГНЕС Пенка Калинкова. На номер 13 се намира складът на картела на тютюневите фабрики, основан през 1909 година и строен от големия архитект Камен Петков.
Сега той изглежда много добре, с реконструкцията и реставрацията се е заела съпругата на внука му - пак Камен Петков, известната пловдивска архитектка Людмила Петкова. Вътре сградата не е възстановена, но това пък е направено в съседния склад, с който са буквално залепени. Там има мебелен салон, а най-горе е запазена дървената конструкция на тавана и се провеждат културни прояви. Складът е собственост на Иван Ботушаров, напоследък и синът му много се активизира, както и хората, които са наели сградата за мебелен салон и действително заслужават уважение, защото са съхранили всичко и продължават да го поддържат.
Отсреща е също един възстановен склад, в който се намира голям фитнес салон, а първият етаж се използва и за изложби и дискусии, а до него складът е неподдържан и няма белези на съвременна намеса. Така в едно сравнително малко каре виждаме поне три примера на стопанисване на културното наследство. Тютюневи складове в Пловдив има не само в района около ул. "Иван Вазов", тук те са най-концентрирани в групов комплекс, но подобни сгради е имало къде ли не из града.
На ул. "Васил Априлов" те са възстановени и се използват за болница, медицински център, банков офис, бизнес помещения, на бул. "Руски" отдавна са бизнес сгради. През годините в разцвета на тютюневата индустрия в Пловдив тютюн се е складирал къде ли не. Къщите имат своя история през годините, понякога са оставали без предназначение и стопаните им са ги отдавали за тази цел. Така тютюнев склад е била в известен период сградата на Драматичен театър-Пловдив, къщата на д-р Стоян Чомаков в Стария град, която сега е дом на музейната експозиция на Златю Бояджиев.
Тютюн се е складирал и в къщата на Куюмджиоглу, позната днес като Етнографски музей. По този начин известно време я ползва Антонио Коларов, след време общината се заинтересува и изкупува каквото може, реставрира и използва за целите на града. "Аз знам, че проектът "Тютюнев град" не е лесен”, казва авторът Пенка Калинкова. Тук нещата не стават само с оправяне на пътните настилки и тротоарите.
Необходим е контакт със собствениците. Още повече, че подобни красиви сгради като склада на Ориент Табако се рушат не само тук. Оказва се, че и в Харманли е съборен подобен склад. Красиви сгради има не само в Пловдив, обречени на разруха, ако не се помогне, са сгради в Русе, Варна, Видин, Плевен, Габрово, в цялата страна. Според Пенка Калинкова, трябва да има единна политика спрямо тях, държавата трябва да инициира общ подход. Тя дава пример с опита на европейски страни, които са запазили и експлоатират успешно старите си красиви сгради.
Общината, кметството или държавата в различни случаи поема реставрацията на фасадата, казва Пенка Калинкова, а вътрешността на сградата се променя и на много места, например, вътре се строят модерни апартаменти с всички съвременни придобивки. После или общината, кметството или държавата получава част от собствеността като компенсация за възстановяването на фасадата, или сключват договор за общо ползване на сградата. "Няма смисъл да откриваме топлата вода”, смята Калинкова и добавя: „Вече има достатъчно примери." И още нещо.
Тя недоумява как никой от общината не се е усъмнил, че събореният склад е паметник на културата... "Не може да има бюрократично отношение – смята тя – не може да се подписва нещо, което ти е сложено на масата, без да го провериш. Всичките 25 години на прехода ни научиха, че не може да се доверяваш по този начин. Прекалено много алчност и желание за бързо забогатяване има наоколо, а те не прощават".
