Акад. Воденичаров: Българинът е човек, който обича образованието, управляващите обаче не оценяват важността на науката
Последвайте ни в Google News Showcase
Българинът дава имот за две неща – за образование и за здраве. Управляващите обаче не могат и не искат да помогнат на науката. Те предпочитат да мислят в краткосрочен план – какво ще стане до следващите избори след 4 години. Младите имат хъс, българинът е много надарен човек и му се отдава всичко, стига да го захване През последните 15 години управляващите някак си не оценяват важността на науката и не използват науката за това тя да подпомогне едно по-добро управление на държавата. Българинът е човек, който обича образованието. Българинът продава имот или за учене, или при болест. Обществото има чувствителност към науката. Това каза в интервю акад. Стефан Воденичаров, директор на Института по металолеене и бивш председател на БАН.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
През последните няколко седмици с тези грозни сцени, които станаха в Народното събрание с бюджета на БАН, много хора ме срещат - близки и непознати, и казват - как може за наука, за БАН да ви се отдели такава смешна сума, на фона на тези разходи по най-различни други направления. Обществото смята, че науката е нужна на България и трябва да бъде подкрепяна. Трябва да научим и управляващите да правят същото. Въпреки, че от години е в битката науката да бъде уважавана и подкрепяна от държавата акад. Воденичаров трудно може да определи кога точно нещата са се променили в тази негативна посока.
„Проблемът е, че се получиха големи празноти в различните научните направления. Ние имаме научни направления, в които нямаме познание и специалисти. Науката вече не е онзи притегателен център за млади хора, които виждат в нея своето бъдеще. Сега в момента има такива, но са много малко. Ако няма увереност у един млад човек, че ако се отдаде на науката, ще създаде семейство, ще започне да се развива, много трудно той би отишъл да се занимава с наука. Винаги съм казвал, както и моят учител академик Балевски, че българинът е много надарен човек и му се отдава всичко, стига да го захване“, каза академикът.
Нещата са изпуснати още от средното образование, смята той. „Масово говорят, че в момента не всички ВУЗ-ове подготвят добри специалисти. Когато говоря с колегите с ВУЗ-овете казват - ела, да видиш какви студенти постъпват при нас. Те не могат да пишат, не знаят български език и математика, което значи, че средното образование в момента не си върши добре работата. Ясно е защо не си върши добре работата. Първото нещо - общественият статут на българския учител е сринат. Преди 2 седмици в БАН имахме награждаване на млади, талантливи ученици на един конкурс. Акад. Дончев приветства учителите и учениците и каза нещо, което много ме впечатли. „Според мен българският учител трябва да ходи с тога. Той е учител и той прави бъдещето на страната“. Съгласен съм с него и се замислям това ли е ежедневието и положението сега на българския учител?, коментира акад. Воденичаров.
Според него е порочна системата парите следват ученика. Това довежда до това, че учителите са принудени да допускат некадърни хора да растат и да излизат навън. Преди малко повече от две седмици излезе международната оценка, че 40% от среднистите у нас са неграмотни. Това е такъв шамар, това е потресаващо, убеден е ученият. Не може да продължава така. Трябва да се вземат крути мерки нещата да си дойдат на мястото. Може ли нещата да се променят – да може, твърди акад. Воденичаров.
„Нужни са крути мерки. Първо, учители да стават хора, които имат вътрешната си способност да бъдат учители, защото в момента говорим за преподаватели, а не за учители. Едно е да преподаваш, друго е да учиш. Това са две различни човешки дейности и ние трябва да търсим учители, а не преподаватели. Получават се изкривявания - в самото училище, системата, която преподава, специално за началното училище и за по-нататък не е съобразена с качествата на децата, нито пък с новите условия. Деца на 3-4 години работят с айфони и компютри. Отиват 7-годишни и започват да учат събиране и изваждане, и да пишат. Нещата трябва да бъдат променени. Учебните програми трябва да бъдат генерално преработени. Цялата фактология вече не е необходимо да бъде вкарвана в главата на децата. Отваряш си съответните справочни сайтове и го получаваш за секунда. Ти трябва да се научиш да използваш тази техника“, препоръчва акад. Воденичаров. Според него много важно е децата да се научат да работят в колектив. „Човек е успешен, когато има съмишленици, съидейници. Тогава нещата му вървят“.
Българските деца не можели да пишат, да разказват - ами колко са тези, които ги карат в училищата да развиват теми и да седнат да го напишат. Много малко са и това се нуждае от много силна промяна. Другото нещо е професионалното образование. Аз съм завършил техникум „Сталин“ и съм горд, че съм го завършил. Това ми помогна да стана инженер. Нямаме в момента хора с нормалната техническа подготовка. Сега да потърсите заварчици или стругари, хората са на моята възраст. Младите хора ги няма. Това е една голяма дупка. Всички ги знаем нещата. Смешното е това, че всички виждаме и знаем проблема, но никой не сяда да го реши“. На въпрос защо Европа се превръща все повече в хуманитарно гето и изпитва глад за инженери ученият заяви, че „не е само в Европа, и в САЩ в момента няма инженери, имат проблеми. Инженери се правят в момента някъде из азиатските държави, които наистина са качествени. Добри инженери се правят и във Франция. Франция не унищожи своите шест политехники. Франция запази статута им, осигурява стипендия на младите хора, които са тръгнали да учат една много тежка професия.
В момента много малко млади хора искат да бъдат инженери. Това е тежка професия, която изисква много усилия и умения. Това вече са възможностите на обществото да поддържа талантливите хора към области, в които могат да бъдат полезни.“ Дали всичко е въпрос само на пари в родната действителност? „Аз някой път се чувствам обиден. Преди 2 седмици мен ме нарекоха „просяк“, че „прося“ пари за БАН. Обидно е. На тези години да съм „просяк“, някак си... Един председател на една комисия в парламента така ни нарече. Как да го коментира човек?“, разказа академикът. „За да бъде човек отдаден на науката, първо трябва да има интерес. Не можеш да правиш нещо, ако не ти е интересно. Като имаш този интерес и, като започваш да напредваш вътре в теб се появява едно чувство с хъс. Искаш да постигнеш нещо, искаш да го направиш, да се покажеш пред колегията, че можеш, че си направил нещо. Това са част от факторите, които дърпат хората напред в науката“, убеден е той.
„Когато науката не е държавна политика, принуждава хората, които работят в науката да се унижават пред политиците. Има изход от подобни ситуации. Напоследък обществото стана чувствително на тази тема. Смятам, че всеки, който ще поеме тегобата да управлява тази държава ще разбере, че без наука шансовете на България не са добри. Лошото е, че, ако вие вземете мерки за подобряване на нещо в науката, резултатите няма да ги видите след 2-3 години. Изисква един много по-дълъг, латентен период, за да се видят вашите резултати. Но, това означава, че вие посаждате нещо, което ще берете след 8-10 години. Но трябва да го направите. Така е и с националните цели, които разработихме в БАН - каква трябва да бъде България след 25-30 години. Не трябва да мислиш до следващите избори след 4 години, мисли какви трябва да бъдем след 25-30 години, за да вървим в една посока, която е ясна и не се отклоняваш всеки път от нея“, каза акад. Воденичаров.
Той признава - между колегията сме чути, между българските индустриалци сме чути, но малка част от политиците обръщат внимание на това. „Резултатите от президентските избори показват, че в нашето общество нараства нетърпимостта към ситуацията, в която се намираме. Това е една надежда, че хората вече искат да има някаква промяна и то промяна към добро, отговорност и промяна към прозрачност и честност. Сигурно това ще се случи бавно, но ще се случи, според мен. Ще започне да се прави“, оптимист е той. Акад. Воденичаров обясни, че средата, в която се оформя младото поколение, е много важна. На младото поколение трябва да бъдат давани добри примери за подражание, което не се прави. Второто нещо, е, че в общественото пространство много малко внимание се обръща на това.
В момента нашето внимание е главно насочено към нещо много любопитно и пикантно, отколкото към добри примери. Трябва да се помисли как тези неща трябва да бъдат променени и на младите хора да се дават добрите примери, към които те да се стремят. Младите са много отракани. Справят се добре навън, но се чувстват чужденци, където са. Когато съм говорил с млади хора, които не живеят в България, казват - ако държавата ни стане нормална, веднага ще се върнем. Всъщност необходимостта е да направим така, че държавата ни да стане нормална, защото тези 2,5 млн. много качествени хора, голяма част от тях, които не са в България, сигурно голяма част от тях биха предпочели да се върнат тук, при условие, че имаме ред, законност и справедливост в обществото“, заяви акад. Воденичаров.
